Актуално

Новини и анализи

НОВИНИ И АНАЛИЗИ

На 28 октомври 2013 г. в гр. София беше проведена конференция на тема „Одит на средствата от Европейския съюз”.

Конференцията беше организирана от Сметната палата на Република България и Институтът на дипломираните експерт – счетоводители.

В работата на конференцията взеха участие и представители на Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, представители на работодателски организации и други. Бяха обсъдени различните аспекти на одита и контрола при усвояването на средствата от Европейския съюз, както и насоките и формите за подобряване на взаимодействието между контролните органи и институции.

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Одит на средства от Европейския съюз“ (ОСЕС) г-жа Добринка Михайлова, изведе извода, че около 80% от констатираните от Одитния орган нередности при изпълнението на проектите, финансирани изцяло или частично с европейски средства са свързани с нарушения на проведените по тях обществени поръчки. Беше посочено, че и това е причината за налагане на съответните финансови корекции по отношение разходите на европейски средства. За разлика от представителите на ОСЕС, председателя на Сметната палата, проф. Валери Димитров, изяви мнение, че като цяло България се справя сравнително добре с управлението на европейските средства, като този извод е подкрепен и с публикуваните на страницата на Сметната палата резултати от множество одити на конкретни възложители, вкл. и на управляващи органи.   Въпреки изложеното от ОСЕС трябва да се отбележи,  че на събитието не бяха коментирани особено важни аспекти от установяването на финансовото влияние и самото констатиране на нарушения на конкретни разпоредби от националното законодателство от страна на Одитния орган. В светлината на изводите от конференцията не беше анализирана и все повече увеличаващата се съдебна практика по отмяна на наложени финансови корекции въз основа на доклади от одитни проверки. Считаме настоящото за удобен момент да повдигнем пред ОСЕС, Сметна палата и правителството на Република България необходимостта от разписване на административен ред за обжалване на наложени финансови корекции.

Списание ЗОП + ще подеме инициатива за обществено обсъждане на необходимостта за създаване на възможност на възложителите да оспорват пред независим орган наложените им финансови корекции, с цел именно защитата на обществения интерес и недопускане на необосновано и недоказано самоналгане на финансови корекции.

Във връзка с изложеното, предоставяме на Вашето внимание и публичния анализ на ОСЕС по отношение често срещани нередности, свързани с възлагането на обществени поръчки, установени при одитите на операциите през 2012 г.

I. Грешки при подготовката и откриването на процедурата за възлагане на обществена поръчка

1. Установихме случаи, при които възложителите не провеждат предписаната от закона процедура за възлагане на обществена поръчка. В някои случаи неправилно са проведени процедури на договаряне, въпреки че са налице предвидените в закона предпоставки за провеждане на открита процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП). В други случаи вместо процедура по реда на ЗОП е проведена процедура за избор на изпълнител по реда на ПМС 55/2007 г. Нарушения на забраната за разделяне на обществени поръчки с цел заобикаляне прилагането на закона са установени при договори на ниска стойност, за които е била приложима т. нар. „процедура по събиране на три оферти” по вече отменената Наредба за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП). При одитите на операциите, извършени през 2012 г., са установени общо 9 такива случая, при които Одитният орган е установил наличието на финансово влияние на допуснатата грешка и е предложил на съответния Управляващ орган налагането на финансова корекция.

2. Нарушенията с най-големи финансови последици за бенефициентите се отнасят до законовото изискване в документацията за участие да не се формулират условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лицата в процедурата. Установени са случаи, в които изискваните от участниците общ и специфичен оборот не са съобразени с прогнозната стойност и/или с предмета на поръчката. В други случаи от участниците се изисква да докажат, че притежават прекомерно голям по размер наличен свободен финансов ресурс. Познати са случаи, в които се изисква застраховка за професионална отговорност с размер, който многократно надхвърля правно уредения минимум. Не са малко поръчките, при които се допускат нарушения, свързани с изисквания от участниците опит. Тези нарушения могат да се отнасят до изискването за времето на придобиване на опита, което не съответства на предписаното в закона или до прекалено големият брой договори, които участниците трябва да са изпълнили (10-15). Нерядко видът на придобития опит не съответства на предмета и характера на обществената поръчка. Специфични са случаите, при които от участниците се изисква да докажат, че съответното техническо оборудване е тяхно собствено, без да им се дава възможност да ползват ресурсите на други лица. Допускат се и грешки, свързани с екипа от експерти, които участниците в процедурата трябва да предложат за изпълнение на поръчката. В някои случаи възложителите формулират изисквания за опит на ключовите експерти, чиято продължителност не е съобразена или с нормативни изисквания за изпълнение на съответната дейност, или с обичайна практика в съответната сфера. В други случаи възложителите изискват участниците да докажат, че за предходните три години са имали при тях наети по трудово правоотношение определен брой служители, като липсва обосновка за броя на наетите лица и при поръчки за строителство този брой многократно надхвърля правно уредения минимум, изискуем за регистрацията икономическите оператори в Централния професионален регистър на строителя за съответната категория строежи. Възложителите допускат грешки и при определяне съдържанието на офертите. В едни случаи от участниците се изисква да докажат с документи (свидетелства за съдимост, удостоверения за актуално състояние и др.) липсата на определени обстоятелства, въпреки изричната законова разпоредба, според която липсата на тези обстоятелства на етап подаване на оферта се доказва само с декларации. Има и случаи, при които са формулирани изисквания към съдържанието на препоръките, които участниците прилагат към офертата си – например в тях задължително да е посочена процедурата и възложителя, пред който ще послужи препоръката и т.н. Принципът за равно третиране и недопускане на дискриминация изисква условията на поръчката да са еднакви за всички видове участници – физически и юридически лица и обединения от такива, които не са регистрирани като юридически лица. Затова е незаконосъобразно формулирането на различни, други изисквания относно участниците обединения, които не са регистрирани като юридическо лице. Одитният орган установи определянето на специфични изисквания за участници обединения – например: изискванията към икономическите, финансовите и техническите възможности се отнасят до всеки член на обединението; изцяло или 80 % от общия/специфичния оборот да е реализиран от един от участниците в обединението (водещия); опитът да е придобит изцяло от един от участниците в обединението и др. Установени са и нарушения, свързани с изискванията, които възложителите формулират към личността на участниците – тяхната правоспособност и по-специално притежаване на лицензи или регистрацията в определени професионални регистри. Най-често в практиката на Одитния орган се среща при поръчки за строителство необосновано завишаване на изискването за регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) – например издаденото разрешение е за строеж втора категория, а от участниците се изисква същите да са регистрирани в ЦПРС за първа категория строежи.

При одитите на операциите, извършени през 2012 г., са установени общо 27 случая, подобни на описаните по-горе, при които Одитният орган е установил наличието на финансово влияние на допуснатата грешка и е предложил на съответния Управляващ орган налагането на финансова корекция.

3. Характерни грешки се допускат при определянето на показателите за оценка, когато възложителите са избрали критерий за оценка „икономически най-изгодна оферта”. Установихме случаи, при които възложителят е формулирал показатели за оценка, които не са свързани пряко с предмета на обществената поръчка и предвиждат оценяване на годността на участниците – например оценява се опита на участниците или реализирания от тях оборот, или професионалната квалификация на предложения от участника екип за изпълнение на поръчката. Изброените обстоятелства са свързани с финансовото и икономическо състояние на участниците, техните технически възможности и професионална квалификация и представляват критерии за подбор на участниците, т.е. възложителят е допуснал т.нар. смесване на критерии за подбор с показатели за оценка. В други случаи описаният ред за определяне на оценките по всеки един показател и за определяне на комплексната оценка не е точен и ясен, което противоречи на чл. 28, ал. 2 от ЗОП. По този начин се създават условия за неравно третиране на участниците. В подобни методики за оценка възложителят определя само относителна тежест на показателите (например 40 точки за показател „срок за изпълнение на поръчката”), без да формулира ред за присъждане на максимума и минимума от точки. Липсва стъпка за оценка, скала, степени или допълнителни ясни указания, които да се използват от отделните членове на оценителните комисии. Така оценката се оставя на тяхното субективно мнение. Друга незаконосъобразна практика, установена от Одитния орган, е в методиката за оценка да се предвижда присъждането на точки (дори и 0) за предложения, които не отговарят на изискванията на възложителя. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП подобни предложения подлежат на отстраняване. Противоречаща на ЗОП практика е използването на т.н. „методика на средните величини”, съгласно която максимален брой точки се присъждат на предложението, което е най-близко до средното направено в рамките на процедурата предложение.

При одитите на операциите, извършени през 2012 г., са установени общо 6 случая, подобни на описаните по-горе, при които Одитният орган е установил наличието на финансово влияние на допуснатата грешка и е предложил на съответния Управляващ орган налагането на финансова корекция.

4. Установихме, че при откриване и обявяване на процедурите за възлагане на обществени поръчки възложителите понякога незаконосъобразно определят по-кратък срок за получаване на офертите с или без неоснователно позоваване на някое от основанията за намаляване на срока. В други случаи възложителят не е изпратил до Официален вестник на Европейския съюз обявлението за обществената поръчка, въпреки че поръчката има прогнозна стойност, която надвишава европейските прагове. Случва се също възложителите да не посочат в обявлението за обществена поръчка всички критерии за подбор и всички документи, с които се доказва изпълнението им, въпреки изричното законово задължение за това. Друга типична грешка е липсата на показателите за оценка на офертите в обявлението за обществената поръчка – ако избраният критерий е „икономически най-изгодна оферта”, ЗОП изрично изисква в обявлението да посочат не само критерия за оценка на офертите, но и показателите за оценка с тяхната относителна тежест. В някои случаи се установяват разлики в изискванията, съдържащи се в обявлението за обществената поръчка и в останалата част от документацията за участие.

При одитите на операциите, извършени през 2012 г., са установени общо 2 случая, подобни на описаните по-горе, при които Одитният орган е установил наличието на финансово влияние на допуснатата грешка и е предложил на съответния Управляващ орган налагането на финансова корекция.

II. Грешки при провеждането на процедурата за възлагане на обществена поръчка

Комисията за провеждане на процедурата и нейната дейност имат ключово значение за резултатите от провеждането й. В хода на нейната дейност се решават изключително важни въпроси – кои участници подлежат на отстраняване, какво следва да е класирането на участниците, кой ще е изпълнител на поръчката. Допусканите от комисията грешки водят или до неоснователно отстраняване на участници, или до неоснователното им допускане до участие. В практиката на Одитния орган се срещат случаи, в които участници са отстранени, тъй като един от съдружниците в дружество с ограничена отговорност не е декларирал липсата на горните обстоятелства. Съгласно чл. 47, ал. 4, т. 3 от ЗОП задължените лица са управителите на дружеството. Съдружниците нямат задължение на подават декларации, ако не са управители на търговеца. Когато участникът е обединение подобно задължение няма и лицето, упълномощено да подаде офертата. Относно прилагането на чл. 70 от ЗОП при необичайно изгодни предложения – в практиката на Одитния орган се срещат случаи на аритметични грешки при изчисляването на разликата между необичайно изгодното предложение и средното предложение на останалите участници, като и грешки при определянето на кръга от офертите, с които следва да се направи сравнението. Незаконосъобразно е прилагането на чл. 70 от ЗОП, когато до участие са допуснати само две оферти. В този случай е без значение дали е налице разлика между тези предложения, тъй като липсва средно предложение на останалите участници – всъщност е налице е само един друг участник. При неправилно интерпретиране на офертите понякога се стига до неоснователно допускане и отстраняване на участници – въпреки че съгласно представените документи участникът не отговаря на изискванията на възложителя, комисията не го е предложила за отстраняване и обратното. Установени са и случаи на отстраняване на участници за неизпълнение на несъществени изисквания на възложителя (например, липса на номерация на страниците, липса на подписи върху всички страници от офертата, офертата е поставена в кашон „вместо плик”, пликът с ценовото предложение е означен с надпис  „Цена” вместо „Предлагана цена” и др.).

При одитите на операциите, извършени през 2012 г., са установени общо 11 случая, подобни на описаните по-горе, при които Одитният орган е установил наличието на финансово влияние на допуснатата грешка и е предложил на съответния Управляващ орган налагането на финансова корекция.

III. Грешки при сключването и изпълнението на договорите за обществени поръчки

При одитите на операциите през 2012 г. установихме нередности, свързани с изменение на условията за възлагане и изпълнение на поръчката преди сключване на договора – наблюдават се случаи, в които сключеният договор за обществена поръчка не отговаря или на проекта на договор, съдържащ се в документацията за участие, или на предложенията, въз основа на които участникът е определен за изпълнител (например, в проекта на договор не се предвижда авансово плащане, но в сключения договор има такава клауза; в сключения договор е увеличен размера на авансовото плащане; дейностите от предмета на сключения договор не съответстват на тези, заложени в документацията за участие, включително проекта на договор, без да е променена цената на договора). Наблюдават се и практики за изменение на договорите за обществени поръчки, които противоречат на забраната за извършването й по чл. 43, ал. 1 от ЗОП. В някои случаи, при обществени поръчки за строителство, възложителите допускат изменението на срока на договора за времето, в което е бил спрян поради настъпването на зимни условия. Настъпването на тези условия не представлява непредвидено обстоятелство по смисъла на ЗОП и изменението на договора е незаконосъобразно. Като незаконосъобразно изменение на договора се разглежда и възлагането на допълнително строителство или услуги, в случаите когато не са налице непредвидени обстоятелства.

При одитите на операциите, извършени през 2012 г., е установен общо 1 случай, подобен на описаните по-горе, при които Одитният орган е установил наличието на финансово влияние на допуснатата грешка и е предложил на съответния Управляващ орган налагането на финансова корекция.

Източник: http://www.aeuf.minfin.bg

Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си