АктуалноСтатии и материали

Ексклузивен материал: С резерви за запазените поръчки или какво трябва да знаем за прилагането на чл. 16г от ЗОП (плюс казуси, чеклист и образци)

Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш. С този цитат от Хайтов често можем да опишем разминаването между едно намерение и успеха на конкретните стъпки, предприети за неговата реализация. Последното важи с особена сила за целите на публичните политики и това доколко те се достигат посредством определени нормативни или други инструменти. В контекста на обществените поръчки, емблематичен пример, с който можем да илюстрираме подобно разминаване между цели и ефекти, т.е. между очаквани и постигнати резултати, са разпоредбите относно т.н. запазени поръчки.

1. Същност на запазените поръчки.
Запазените поръчки са мярка за насърчаване на възможностите за заетост на хора с увреждания и други лица в неравностойно положение, които по обективни причини са във временна или трайна неспособност да участват в конкурентни пазарни отношения. Това се постига чрез резервиране на определени търгове само за организации, в които са трудово ангажирани представители на тези групи. Като такива, наред с други случаи на отчитане на социално отговорни или екологосъобразни съображения при възлагането, запазените поръчки са сочени като доказателство за големия потенциал на инструментариума на обществените поръчки, за които ежегодно се разходва голяма част от обществения ресурс, за постигане на цели на други публични политики и оттам, за увеличаване на общото благосъстояние. Именно поради факта, че с тях не просто се постига съобразяване с определени изисквания на социалното и трудово законодателство, респективно се гарантира съблюдаването на редица международни ангажименти в тези области, а се развива един по-социален обществен модел на солидарност, социална отговорност и интеграция, те са обект на специално внимание в европейското законодателство. Последното е валидно и за общностните правила, регламентиращи възлагането на обществени поръчки.

2. Общностна уредба на запазените поръчки.
В сега действащото европейско законодателство в сектора на поръчките логиката на регламентиране възможността за запазване на определени поръчки за посочените групи в неравностойно положение е посочена в явен вид в съображение 28 от Директива 2004/18/ЕО. Там е указано, че заетостта и наличието на работа са ключови елементи при гарантирането на равни възможности за всички и допринасят за интегриране в обществото. Уточнява се, че предприятията, ползващи се със закрила и програмите за създаване на защитени работни места подпомагат ефективно интегрирането или реинтегрирането на лицата с увреждания на пазара на труда, но въпреки това, на тях не могат да бъдат възложени поръчки съгласно стандартните условия на конкуренция. Предвид това, в преамбюла на акта се обяснява, че е уместно да се предвиди условието, че държавите-членки могат да запазят правото на участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки за такива предприятия или да запазят изпълнението на поръчки за програми за създаване на защитени работни места. Нормативната реализация на горното се прави в чл. 19 от директивата, според който държавите-членки могат да запазят правото за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки за предприятия, ползващи се със закрила, или да предвидят такива поръчки да бъдат изпълнявани по програми за създаване на защитени работни места. Разпоредбата въвежда две необходими условия за подобна мярка – по-голямата част от заетите в съответните предприятия да са лица с увреждания, които поради естеството или сериозността на тези увреждания не могат да работят при нормални условия (това е т.н. “критерий 50%”) и обявлението за поръчката да съдържа позоваване на посочения член.

Идеята за предвиждане на резервирани поръчки е запазена и доразвита и в новите директиви по обществени поръчки, изискванията на които предстои да бъдат въведени в националните законодателства на държавите-членки на ЕС. По-конкретно, в съображение 36 от Директива 2014/24/ЕО възможността за запазване на поръчки се посочва като подходяща освен за защитените предприятия и за другите социални предприятия, чиято основна цел е да подпомагат социалната и професионалната интеграция или повторната интеграция на хората с увреждания или хората в неравностойно положение като безработните, членовете на малцинства в неравностойно положение или групите, живеещи в социална изолация по други причини. Разширяването на кръга от случаи, в които се допуска запазване на обществени поръчки, е видно и в съответната разпоредба, разписваща цитираното предписание – чл. 20 от Директива 2014/24/ЕО. Двата кумулативни критерия за приложимост, предвидени в Директива 2004/18/ЕО и посочени по-горе, се запазват и в новия акт, с тази особеност, че прагът на заетост, над който на съответното предприятие се признава правото да участва в подобни запазени поръчки, е редуциран от 50% на 30%.

3. Национална уредба на запазените поръчки.
Въпреки че Директива 2004/18/ЕО не предвижда задължение, а само възможност за държавите-членки да регламентират запазването на обществени поръчки за групи в неравностойно положение, разпоредби в този смисъл са предвидени по-малко от две години след първите нормативни промени, с които страната ни транспонира общностното законодателство в областта на обществени поръчки (т.е непосредствено преди присъединяването ни към ЕС). Това става с промените от 2006 г. [ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.] на действащия и в момента, макар и преминал през десетки изменения и допълнения, Закон за обществените поръчки. Първоначалната разпоредба максимално се доближава до тази на директивата и предвижда, че възложителят запазва правото за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки за специализирани предприятия или кооперации на лица с увреждания, когато обектът на поръчката е включен в списък, утвърден от Министерския съвет, или поръчката се изпълнява по програми за защита на заетостта на лица с увреждания. С промените от началото на 2012 г. [ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.] от текста отпада частта относно програми за защита на заетостта на лица с увреждания.

Нормата просъществува в този си вид само няколко месеца, тъй като измененията и допълненията от април същата година [ДВ, бр. 33 от 27 Април 2012г.] връщат тази възможност и въвеждат нови правила, уточняващи прилагането на разпоредбата относно запазените поръчки. Съгласно тях, специализираните предприятия или кооперации на хората с увреждания участват, при условие че могат да изпълнят най-малко 80 на сто от предмета на поръчката със собствено производство и ресурс или с подизпълнители, които също са специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. В закона се уточнява и че национално представителните организации на и за хората с увреждания ежегодно до 30 септември на текущата година публикуват на Портала за обществени поръчки информация за капацитетните възможности на техните членове. Нов момент тук е и това, че когато след провеждане на процедура за резервирана поръчка не е избран изпълнител, възложителят може да открие нова процедура, без да запазва правото за участие на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. В тези случаи възложителят следва да посочи в решението за откриване причините за прекратяването на предходната процедура.

Окончателният си вид националните правила относно запазените поръчки придобиха едва с последните промени на ЗОП, влезли в сила втората половина на 2014 г. [ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 01.10.2014 г.] С тези модификации правилата добиват много по-подробен вид. По-конкретно, съгласно новия чл. 16г на закона, когато предметът на поръчката е включен в списъка по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), възложителите са длъжни да обявят, че поръчката е предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания (такива са тези по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗИХУ или техният еквивалент съгласно законодателството на държава членка).

С последните промени в ЗОП за възложителите се въвежда задължение да отделят в обособена позиция всяка стока или услуга, която е включена в посочения в ЗИХУ списък и представлява част от предмета на обществената поръчка, и да обявят, че тази обособена позиция е предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. Наред с това се предвижда, че възложителите може да определят обществени поръчки, изпълнението на които е само в рамките на програми за създаване на защитени работни места, т.е. в хипотезата на въпросните програми запазването на поръчката не е задължително и се прави по усмотрение на възложителя.

И в новия чл. 16г от ЗОП остава в сила правилото, според което очертаните хипотези на запазване на поръчката следва да се оповестяват по надлежен начин в обявлението – това е съществен момент, доколкото запазването, а и правата на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, възниква не по силата на закона, а именно посредством неговото оповестяване от възложителя, а не произтича автоматично от факта, че предметът на поръчката попада в обхвата на списъка по чл. 30 от ЗИХУ. За случаите на задължително запазване, нормативният текст уточнява, че определените от възложителите критерии за подбор не се прилагат за кандидати и участници, които са специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, както и за обединения, в които участват само такива лица. Така изискванията към участниците, установени от закона (в т.ч. национално и европейско законодателство или наложени от евентуални договори за безвъзмездна финансова помощ на възложителите), следва да се прилагат на общо основание.

Сред важните нови моменти, въведени в нормативната уредба е и изискването, според което в представянето на кандидата или участника, съдържащо се в заявлението, съответно в офертата, се включва декларация, с която се декларира дали кандидатът, или участникът, съответно всеки от участниците в обединението, е вписан в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, поддържан от Агенцията за хората с увреждания, или в еквивалентен регистър на държава – членка на Европейския съюз. Указва се и че при задължително запазване, когато в процедурата участват едно или повече специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, които са вписани в посочения по-горе регистър, и/или техни обединения, и офертите на тези лица отговарят на изискванията на възложителя, офертите на останалите участници не се разглеждат и оценяват. Декларираното от участника вписване в РСПКХУ или еквивалентен регистър е необходимото и достатъчно условие, за да бъде приложен към него преференциалният режим.

В закона вече се прави и важното уточнение, че когато кандидатът или участникът е посочил, че ще ползва подизпълнители, изискването за вписване в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, поддържан от Агенцията за хората с увреждания, или в еквивалентен регистър се прилага и за посочените подизпълнители.

Въпреки че това остана на заден план, един от най-съществените моменти при последните изменения в нормативната уредба относно запазените поръчки се явява значителното разширяване на списъка по чл. 30 от ЗИХУ, което бе реализирано с новото Решение на Министерския съвет №551/25.07.2014 г.

4. Прилагане на националните правила за запазване на поръчки.
След като представихме обективните факти относно логиката на правилата за запазени поръчки и конкретните разпоредби на европейско и национално ниво, не ни остава нищо друго освен отново да се върнем към цитата на Хайтов от началото на материала. И не, защото поставяме под съмнение потенциала на обществените поръчки да постигат цели на социалната политика, камо ли поради отричане на необходимостта за социално отговорно управление или несъгласие с ценностите на европейския социален модел. А просто за да покажем, че една иначе безспорна по своята същност и значение цел на публичната политика само формално се облича в нормативен текст без това да доведе до реални резултати. Нещо повече, по наше мнение с разписаните в ЗОП разпоредби относно запазените поръчки не само не се постигат целите на социалната политика, които са в основата на текстовете от директивите, но дори се стига до обратен ефект, т.е. до намаляване на ефективността на публичния разход, която е въздигната във фундаментален принцип при обществените поръчки, от който произтича самата необходимост да съществуват правила за възлагането и който преминава като тънка червена линия през всяка отделна норма в тази област както на общностно, така и на национално ниво.

Съгласни сме, че подобна теза звучи стряскащо със своята категоричност и крайност на заключенията. Вярно е и че на този етап тя не е подкрепена със съответни количествени изследвания по въпроса, които да дават обективен измерител на ефективността на разглежданите публични политики. Въпреки това, до какво друго заключение да достигне обективния наблюдател, когато осем години след въвеждане на първоначалния текст, проектът за изменения на закона си поставя за цел “закрила на труда и създаване на реални възможности за изпълнение на обществени поръчки от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания”. Какво друго освен признание за не адекватност на съществувалите до този момент правила е формулирането на подобни цели. Питане, звучащо достатъчно реторично, което обаче води след себе си един още по-стряскащ въпрос – успяват ли да доведат до реална промяна новите правила относно запазените поръчки или разпоредбите продължават да бъдат по-скоро мъртви текстове, които нито гарантират реална подкрепа на хората с увреждания, нито улесняват възложителите в нелеката задача да постигнат така желаната от всички ефективност на публичния разход в съответствие, а понякога и въпреки, правилата за възлагане, разписани в ЗОП.

Като оставим емоциите настрана, самият факт, че се стига до необходимостта от толкова големи модификации на разглежданите текстове почти десетилетие след първоначалното им въвеждане, показва, че нещо в случая не е наред. Т.е. връзката между “искането” и “правенето” по Хайтов някъде се къса. Защото какво друго може да показва фактът, че така детайлно пресъздадените от нас разпоредби по-скоро не се прилагат, а се заобикалят от възложителите, а когато се съблюдават, това обичайно води до процедурни главоблъсканици и/или икономическа не ефективност на постигнатите крайни резултати от възлагането. И не толкова поради нежелание, невъзможност, некомпетентност, нежели като фрапантен акт на потъпкване на закона. А поради една много проста причина – тяхната обективна неприложимост. Причина, която едва ли би могла да бъде преодоляна чрез разписване на още по-подробни правила на фона на затваряне на очите пред същностни слабости в самия й фундамент. Само като безспорно потвърждение на горните заключения можем да коментираме данните от Регистъра на обществените поръчки, според които въпреки разширяването на обхвата на актуалния списък по чл. 30 от ЗИХУ след 01.10.2014 г., случаите на запазване са единици. По-конкретно, видно от данните, оповестени в мотивите към проекта, с който бяха направени последните промени в правилата относно запазените поръчки, от 1 януари 2008 г. до 6 август 2013 г. възложителите са запазили правото за участие на специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания само в 43 процедури за възлагане на обществени поръчки. Сключени са 60 договора (някои от процедурите са били с обособени позиции) на обща стойност 20 105 200 лв. без ДДС с едва 23 специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, като общият брой на вписаните в специализирания регистър по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания е 129. Едва ли е нужно да споменаваме, че за същия период възложителите са обявили значително повече поръчки с предмет от този списък, за които обаче не е оповестено да са запазени за специализираните предприятия и кооперациите на хората с увреждания.

5. Дискусионни въпроси при запазените поръчки.
Но нека бъдем по-конкретни и да анализираме къде продължават да бъдат слабостите на правилата за запазване на поръчки дори след толкова изминали години, промени в законовия текст и разписване на детайлни правила, особено с измененията от последните две години.

На първо място, по никакъв начин не и по значение, можем да посочим, че промените от втората половина на 2012 г. са ясна индикация за факта, че дори в случаите, когато възложителите са изрядни и стриктно спазят буквата на закона, запазвайки съответната поръчка с обект от списъка, това не рядко се използва за заобикаляне на целта и смисъла на въпросното правило чрез участие на организации на хора с увреждания, които обаче се явяват само като параван за други производители в страната и чужбина. По този начин е повече от безспорно, че до постигане на целите за насърчаване на заетостта на хора в неравностойно положение едва ли има как да се стигне.

На второ място, промените показват, че в редица случаи списъкът, с който се дефинира обектния обхват на кръга от хипотези на прилагане на разпоредбата, е твърде амбициозен. С други думи, този списък се явява некореспондиращ с реалните възможности на предприятията на хората с увреждания да произведат и реализират съответната продукция и то без да се стига до компромиси с качеството, които биха довели де факто до частично или пълно неудовлетворяване търсенето на възложителя, следователно обществената потребност. Съвсем отделен е въпросът с несъответствието освен в качествено и в количествено отношение, т.е. дали тези организации на групи в неравностойно положение могат да отговорят на търсене в по-големи мащаби, каквото безспорно е налице за множество от позициите от въпросния списък. На заден план тук остават и редица други по-скоро процедурни въпроси относно приложимостта на текста, част от които намират регламентация едва с промените от последните години (например, такъв е случаят с повторното възлагане на поръчка с обект от списъка след нейното прекратяване).

В случая не можем, а и нямаме желание да отричаме факта, че с последните промени във въпросните разпоредби относно запазването на поръчки се прави опит за преодоляване на очертаните по-горе слабости. На първо място това става с разписване на ролята на Агенцията за хората с увреждания и преместването на списъка, очертаващ обектното поле на нормите, в специалния закон, който дава детайлна регламентация на съответната категория обществени отношения и който се явява пряк нормативен инструмент за постигане на разгледаните от нас в контекста на конкретния случай цели на социалната политика – Законът за интеграция на хората с увреждания. Ако обаче последваме препратката от ЗОП към посочен специален закон, ще открием, че текстът там просто пресъздава предишната разпоредба на ЗОП, т.е. отново виждаме познатото положение на нещата, при което само се регламентира, че съответният списък се утвърждава от Министерския съвет. Като изключим увеличената степен на публичност, произтичаща от задължението за публикуване на този списък в Регистъра на обществените поръчки, реални стъпки за преодоляване на очертаните по-горе качествени и количествени несъответствия не се откриват. Да не говорим, че с променените текстове се създават и нови парадокси – като пример за такъв можем да посочим факта, че в ЗИХУ и ЗОП не се споменава строителството като възможна дейност на предприятията и кооперациите на хората с увреждания, докато в противоречие на специалния закон (ЗИХУ) в списъка по чл. 30 от същия закон са включени поръчки и с такъв предмет, например:
-Подготвителни работи по изграждане на инфраструктура на незастроен терен
-Строителни работи на терени на детски площадки.
-Строителни работи на терени на градини.
-Строителни работи на терени на паркове.
-Работи по ремонт на терени на места за отдих и развлечения.
-Строителни работи по оформяне на зелени площи в гробища.
-Строителни работи на терени на гробища и т.н.

Това обаче е само върхът на айсберга при абсурдите в новия списък, приет с РМС №551. Прави впечатление, че списъкът започва с ясно разграничени раздели „Доставка на стоки“ и „Извършване на услуги“, в които са изброени подробно стоки и услуги с техните детайлни кодове съгласно Общия терминологичен речник на обществените поръчки (CPV) до най-ниското възможно ниво – категория и подкатегория, след което, на стр. 11-13 от списъка е обособена допълнителна таблица, съдържаща предимно услуги, но и някои стоки, без всякаква логика на подредбата, с различно ниво на детайлност по CPV, която включва цели раздели (напр. 63000000 „Спомагателни услуги в транспорта; услуги на туристически агенции“) и групи (напр. 30200000 „Компютърно оборудване и принадлежности“, 72200000 „Програмиране и софтуерни консултантски услуги“), но в същото време и някои конкретни подкатегории от някои раздели или групи, което поставя въпроса дали конкретното изключва общото. Например, в списъка фигурира група 72400000 „Интернет услуги“, но и включените в тази група категория 72413000 „Услуги по уеб-дизайн“ и клас 72420000 „Услуги по Интернет разработка“. Да не говорим, че в действащия от 2008 г. CPV няма код 30240000 – „Програмно осигуряване“.

На първо четене, в забвение отива и предишният текст на ЗОП относно обявяването на капацитетните възможности на разглежданата категория предприятия. С други думи, за обективния наблюдател остават напълно забулени в тайна механизмите, чрез които би следвало да се гарантира така нужното съответствие между търсенето от страна на възложителите и предлагането от страна на организациите на хората с увреждания, което би следвало да има своята пресечна точка в списъка, приеман от МС. Като плах опит за адресиране на количествените измерения на въпроса можем да разглеждаме новия текст относно обособяването на позициите с обект по същия този списък. Това обаче едва ли би било достатъчно, освен ако някаква невидима ръка не гарантира, че съвпадението между търсенето и предлагането ще намери пресечна точка в този списък не само в качествено, но и в количествено отношение. В този контекст можем да се съгласим с мнението на някои от колегите експерти, че при сега действащия режим възложителят няма право или задължение да изследва предмета на дейност на предприятието, реалния дял на заетите хора с увреждания към датата на подаване на офертата, наличието на ресурси и капацитет за изпълнение, реноме на участника и пр. Нещо повече – понастоящем посоченият регистър на предприятията и кооперациите на хората с увреждания действително не съдържа задължителната съгласно чл. 29б от ЗИХУ информация относно предмет на дейност, обхват на производството или услугите, извършвани от съответните предприятия, което лишава възложителите от възможността да проверят дали участникът или кандидатът е вписан с компетентност в предмета на поръчката.

Колкото и парадоксално да звучи, с последните изменения в текстовете относно запазването на обществени поръчки, освен че се прави опит за преодоляване на спънките, идентифицирани при тяхното прилагане в практиката, законодателят изглежда изправя възложителите и пред нови предизвикателства (като опит за подпомагане на възложителите при справяне с тези предизвикателства, в приложение към настоящата статия сме включили индикативен чеклист за прилагането на чл. 16г от ЗОП и образци на документи).

Като основно предизвикателство в процедурно отношение можем да посочим изискването на закона, според което определените от възложителите критерии за подбор не се прилагат за кандидати и участници, които са специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, както и за обединения, в които участват само такива лица. Този текст поражда редица въпроси като например как следва да се доказва обстоятелството, че съответното предприятие или кооперация има право да извършва определената дейност от предмета на поръчката, в случаите, когато същата е обект на специален режим (разрешителен и пр.). В тази връзка можем да отбележим, че след промените от втората половина на 2014 г., като част от критериите за подбор се разглеждат не само минимални изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидата или участника, и/или за техническите му възможности, и/или квалификация, но и изискванията по чл. 49 от ЗОП. Както е известно, това са изискванията за доказване на регистрация в професионален или търговски регистър в държавата, в която участникът е установен, или за представяне на декларация или удостоверение за наличието на такава регистрация от компетентните органи съгласно съответния национален закон, когато наличието на регистрацията е определено със закон като условие за осъществяване на предмета на обществената поръчка. Тук попада и изискването за доказване притежаването на специално разрешение или членство в определена организация, за да могат участниците да изпълняват в своята страна съответната услуга.

Съществена празнота в нормативната уредба се поражда и от отпадането на законовия текст, регламентиращ случаите, в които след провеждане на запазена процедура не е избран изпълнител. За разлика от предишния режим, от актуалната редакция на правилата за запазване не става ясно дали в коментираната хипотеза възложителят може да открие нова процедура, без да запазва правото за участие на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. И ако причината е, че в обявените за “запазени” процедури вече от самото начало могат да подават оферти и участници на общо основание, офертите на които няма да се разглеждат ако има и участници с преференции, то щеше да е добре това да е изрично указано в закона, за да се избегнат излишните догадки и тревоги кое се явява законосъобразното действие. Така се създават ненужни затруднения в редица случаи, когато поради липса на достатъчно капацитет или по други причини се стигне до невъзможност за сключване на договор за изпълнение на поръчката със специализирано предприятие или кооперация на лица с увреждания. А това е само поредната индикация за мащабите на проблема с прилагането на режима по чл. 16г от ЗОП, обект на коментар в настоящия материал.

Тук можем да отбележим и друг интересен аспект на разглежданата категория поръчки – въпроса за приложимостта на чл. 68, ал. 11 от ЗОП. Или казано с думи прости, може ли в хода на процедурата възложителят да проверява факти и обстоятелства от офертата на участници от въпросната категория, при положение че спрямо тях не се прилагат критериите за подбор, в това число изискванията по чл. 49 от ЗОП. Или доказването на декларираните факти и обстоятелства следва да се реализира само и единствено непосредствено преди сключването на договора за обществена поръчка.

Като процедурно предизвикателство можем да посочим и прилагането на задължението за запазване на поръчки при възлагателните действия чрез публична покана. Този парадокс произтича от факта, че от една страна задължението за запазване е въведено общо за всички обществени поръчки, а от друга при прецизирането му все пак се говори за процедури (виж чл. 16г, ал. 6 от ЗОП), каквито в тесния смисъл на понятието, възприет в ЗОП, възлагателните действия чрез публична покана не са.

Натрупването на тези въпросителни около прилагането на коментираните правила с другите техни слабости, разгледани по-горе, може да ни отведе само до едно заключение – възможността за постигане на ефективност на редица категории поръчки е под сериозен въпрос. Такова заключение най-малкото произтича от икономическата логика, според която налагането на непропорционално строги правила за поръчките на по-ниска стойност, каквито са тези, възлагани по глава осма “а”, е контрапродуктивно.

Горното пределно теоретично заключение добива конкретни и още по-плашещи измерения, когато разгледаме отделни позиции от списъка. При подобна справка всеки любопитен може лесно да забележи граничещите с абсурда положения, че задължителни за запазване са всички поръчки в области, където при цялото ни уважение към труда на хората с увреждания, едва ли можем да очакваме оптимално съотношение между цена и качество, съблюдаване на множество специфични за предмета включително нормативни изисквания за качество, или пълноценно постигане на посочените по-горе цели на социалната политика по реинтеграция на въпросните категории лица. Като пример в това отношение, разбира се без всякакви претенции за изчерпателност, можем да посочим фигуриращите в списъка по чл. 30 от ЗИХУ поръчки за строителство, услуги като разработване на софтуер, уеб дизайн, социологически проучвания, озеленяване и пр. (умишлено не коментираме доставките, при които абсурдите също са достатъчно изобилни).

Друг пример на фрапантна неадекватност на въпросния списък и несъобразяване с пазарните и производствени реалности са спомагателните услуги в транспорта и услугите по хотелско настаняване, за които едва ли е нужно да правим уточнението, че са почти задължителен елемент от всеки проект с европейско финансиране, имащ отношение към човешките ресурси и социално-трудовите отношения като цяло. Факт, който меко казано няма да внесе успокоение сред възложителите, които и без това срещат безброй трудности в хода на управление на такива проекти, на които иначе се възлагат основателно големи надежди не просто за оползотворяване на наличния ресурс от фондовете на ЕС, а за генериране на икономически растеж и в крайна сметка до увеличаване на общото благосъстояние и качеството на живот в страната ни.

6. Казуси от практиката.
Слабостите в правилата за запазване на поръчки съвсем естествено намират своето проявление като предизвикателства в практиката по възлагане на обществени поръчки. Въпреки факта, че последните изменения в тази част от нормативната уредба бяха реализирани сравнително скоро, конкретните последици вече започват да добиват очертания, като очакванията ни са тепърва да ставаме свидетели на пълното им разгръщане.

Без да имаме претенции за изчерпателност, в следващите редове ще представим едни от сериозните предизвикателства пред възложителите, породени от действащите разпоредби относно запазването на обществени поръчки за предприятия и кооперации на хората с увреждания, в частност от нормите, разписани в чл. 16г от ЗОП. За повече достъпност, тези най-актуални казусите са представени под формата на въпроси и отговори, като последните представят експертното становище на екипа на ЗОП+ и имат за цел да бъдат полезни на всички, които ще се сблъскат с тях в дейността си, пряко или косвено свързана с възлагането на обществени поръчки.

Въпрос: Длъжни ли са възложителите да запазват поръчките за организации на хора с увреждания, респективно да прилагат правилата, разписани в чл. 16г от ЗОП, при възлагане по реда на глава осма “а” от закона, т.е. чрез публикуване на публична покана?
Отговор: Предвид основната цел на режима на чл. 16г от ЗОП да спомогне за трудовата и социална реинтеграцията на хората с увреждания чрез осигуряване на възможности да изпълняват договори за обществени поръчки, както и с оглед на по правило по-ниските капацитетни възможности на производствените организации на тази категория лица, икономическата логика подсказва, че преференция би следвало да бъде осигурена за по-малките по обем поръчки, които биха били “по силите” на подобни специализирани предприятия и кооперации. Това е и логиката на разпоредбата от закона, която изисква отделянето в обособена позиция на частта от предмета на поръчката, която попада в обхвата на списъка по чл. 30 от ЗИХУ. Въпреки това обаче, от формално правна гледна точка преференциалният режим е предвиден само за случаите, когато действащото законодателство въвежда задължение за провеждане на процедура. Както вече споменахме в хода на горното изложение, доколкото чл. 16г се намира в раздел III „Видове процедури“ на глава първа от ЗОП, в който се разглеждат видовете процедури за възлагане на поръчки по чл. 14, ал. 1-3 ЗОП и доколкото в текста на разпоредбата се говори за „процедура“ и „обявление“, то правилото на чл. 16г не следва да намира приложение относно поръчки, за които не се провежда процедура – такива по чл. 14, ал. 4 (с публична покана) и ал. 5 ЗОП. С други думи, становището ни по конкретния въпрос е, че редът по чл. 16г не намира приложение в случаите на възлагателни действия по глава осма “а” от ЗОП, т.е. чрез публикуване на публична покана.

Въпрос: Допустимо ли е в процедури за възлагане на обществени поръчки към предприятията и кооперациите на хората с увреждания да бъдат поставяни изисквания за допустимост, различни от регламентираното в ЗОП условие за вписване в регистъра на тази категория лица, поддържан от Агенцията за хората с увреждания, или в еквивалентен регистър на държава – членка на Европейския съюз? Например, би ли било законосъобразно да се постави такова изискване, в случаите когато дейност от предмета на поръчката, която освен че попада в обхвата на списъка по чл. 30 от ЗИХУ, е и обект на специален режим (разрешителен, регистрационен и пр.) по специален закон? Например, при дейностите по залесяване, които по смисъла на чл. 87 от Закона за горите спадат към дейностите по стопанисване на горските територии, е предвидена регистрация по чл. 241 от същия закон или еквивалентна съгласно съответен национален закон, за туристическите дейности такава е регистрацията като туроператор съгласно Закона за туризма и пр.
Отговор: Разпоредбата на чл. 16г, ал. 5, т. 1 от ЗОП действително изключва прилагането към участващите в процедурата специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания на критерии за подбор. Предвид факта, че с промените в ЗОП в сила от 01.10.2014 г. като критерии за подбор се определят и изискванията за разрешение или регистрация по чл. 49 (виж чл. 25, ал. 2, т. 6 от ЗОП), то в хипотезата на чл. 16г от ЗОП последните също не могат да бъдат поставяни към посочената категория лица в неравностойно положение. Въпреки това обаче, разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗОП дава възможност преди сключване на договора от участника, избран за изпълнител, да се изиска да извърши съответна регистрация или да представи документ или да изпълни друго изискване, което е необходимо за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен или административен акт, когато това е поставено като условие от възложителя при откриване на процедурата. Това ни дава основание да считаме, че в случаите, когато в предмета на поръчката се съдържат дейности, които по силата на нормативен или административен акт са обект на специален режим, и това е изрично посочено от възложителя в обявлението, доказването на съответствие с такова изискване преди сключването на договора за обществена поръчка следва да се прилага и по отношение на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания. В случай че организацията на хора в неравностойно положение не предостави такова доказателство, то възложителя има възможност да пристъпи към сключване на договор с евентуалния втори участник (при спазване на същите условия).

Въпрос: С последните промени в правилата за запазване на поръчки за специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания значително бе разширен обхвата на списъка, посредством който се определя предметния обхват на действието на този преференциален режим. Това, както и някои специфики при трудовата дейност на очертаната категория лица, породи сред възложителите сериозни притеснения доколко прилагането му няма да предизвика проблеми с качеството на изпълнение. В този ред на мисли, допустимо ли е в хипотезата на чл. 16г възложителите да поставят изисквания относно качествени характеристики на доставката, услугата или строителството, предмет на съответната обществена поръчка, респективно да отстраняват въпросните организации на лица в неравностойно положение, в случай на несъответствие с тези изисквания? Допустимо ли е в обществена поръчка, за която следва да се приложат правилата на чл. 16г от ЗОП, да се използват елементи на т.н. “зелени” обществени поръчки?
Отговор: След последните промени в разпоредбите относно преференциалното третиране на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания в закона изрично се указва, че спрямо тях не се прилагат критериите за подбор. Това обаче не изключва нито поставянето на изисквания спрямо качеството на изпълнение на поръчката, нито общата възможност за отстраняване от процедурата на участници, които не отговарят на някое от законосъобразните изисквания, поставени от възложителя. Дори в случаите, когато с разпоредби относно възлагането на обществени поръчки се преследват цели на социалната политика, противното би противоречало на основната цел на закона за осигуряване на ефективност при разходването на публични средства. Що се отнася до използването на елементи на т.н. “зелени” обществени поръчки в процедури с предмет, попадащ в обхвата на списъка по чл. 30 от ЗИХУ, предвид вече изложените съображения и с оглед на липсата на изрична забрана за подобен подход, считаме същото за допустимо и законосъобразно.

Въпрос: Приложима ли е в хипотеза на чл. 16г от ЗОП разпоредбата на чл. 68, ал. 11 от ЗОП или с други думи, може ли възложителят да изисква от участниците, които са специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, разяснения за заявените от тях данни допълнителни доказателства за данни от документите, съдържащи се в пликове № 2 и 3, или да проверява заявените от тях данни, включително чрез изискване на информация от други органи и лица?
Отговор: Както вече неколкократно отбелязахме в хода на изложението, при новите правила за запазване на поръчки се изключва прилагането на критерии за подбор към участващите в процедурата специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания. Въпреки това, по отношение на въпросната категория лица законът не въвежда ограничения в прилагането на общите възможности по чл. 68, ал. 11 от ЗОП. Предвид това считаме, че последните са приложими и за ползващите се с преференциален режим организации на лица в неравностойно положение, но само по отношение на елементите от офертата, които нямат отношение към критериите за подбор. С други думи, в хипотезата на чл. 16 г от ЗОП възложителите също могат да извършват действия по чл. 68, ал. 11 от ц. з. за различни от критериите за подбор елементи – например във връзка с изисквания спрямо обстоятелствата по чл. 47 от ЗОП, условия относно техническото и ценовото предложение и др.

Въпрос: В хипотезата на чл. 16г от ЗОП, сиреч при оповестяване, че поръчката е предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, допустимо ли е подаване на оферти от страна на “редови” участници, т.е. такива, които не попадат в кръга на въпросните организации на лица в неравностойно положение? Как следва да процедира възложителя, ако в процедурата са подадени оферти както от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, така и от участници на общо основание, и на по-късен етап от процедурата за всички оферти от първата категория се установи несъответствие с някое от приложимите изисквания? В тези случаи следва ли да се прекрати процедурата или е допустимо комисията да се върне и да разгледа офертите от “редови” участници при спазване на всички приложими разпоредби съгласно общия ред на възлагане?
Отговор: Видно от актуалната редакция на правилата, разписани в чл. 16г от ЗОП, в уредбата относно преференциалното третиране на организациите на хора в неравностойно положение се прави принципна промяна. По конкретно, при действието на предишната редакция на закона, задължението, което се въвежда е за запазване на поръчката, т.е. изначално се обявява, че други лица нямат право да участват в нея. Възлагане на общо основание на същата поръчка е възможно, но само ако след задължителното запазване по една или друга причина не е избран изпълнител и се е стигнало до прекратяване. Можем условно да наречем този преференциален режим последователен или етапен, защото по същество при него са възможни два етапа – при първия достъп до поръчката имат само организациите на хора в неравностойно положение, а втория, който се реализира само при неуспешен завършек на първия, е отворен за всеобща конкуренция. При новата редакция на относимите разпоредби, макар да има и текст, според който в обявлението следва да се оповести именно “запазване” на поръчката, общото задължение е не за запазване в смисъл на ограничаване достъпа до процедурата на лица без преференция, а за обявяване, че определена категория лица се ползва с преференциално третиране. Това означава, че в процедурата могат да участват всички, но ако сред участниците са предприятия и кооперации на хора с увреждания, то те имат предимство (за пълнота ще вметнем, че за осигуряване на адекватни нива на конкуренция би било добре текст в този смисъл да бъде включван от възложителите в обявлението и/или документацията). Както изрично се указва в закона, предимството се изразява в това, че офертите на другите участници не подлежат на разглеждане и оценяване (самият факт, че в процедурата се допуска да има оферти и на лица без преференция е потвърждение на казаното по-горе относно липсата на общо задължение за ограничаване достъпа до процедурата само до участници, ползващи се с предимство). Този режим можем да наречем условно успореден или едновременен. При него са налице предпоставки за минимизиране на евентуално забавяне в процедурата, респективно в удовлетворяването потребността на възложителя. Това е така, защото ако не бъде избрана някоя от офертите на ползващите се с преференция лица (например поради несъответствие с общоприложимите условия за допустимост, критериите за качество, поставени от възложителя и пр.), не е нужно да се стига до прекратяване на процедурата, за да продължи тя с избора на офертите на лицата, участващи на общо основание. Макар това да не е изрично регламентирано, в последната хипотеза оценителната комисия би следвало да се върне и да продължи работа си с разглеждането на офертите без преференция, наличието на които е оповестено в рамките на първото публично заседание, като приложи всички приложими в общия случай на възлагане правила на закона. Считаме, че пояснение в този смисъл също е добре да се включи документацията за съответната процедура.

Въпрос: При запазване на поръчката за специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания приложими ли са правилата по чл. 70 относно допустимите отклонения в предложенията на участниците?
Отговор: В ЗОП не се съдържа разпоредба, която да ограничава приложението на чл. 70 от закона относно случаите на по-благоприятни предложения при запазване на поръчката за специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. Предвид това, считаме, че въпросните правила са приложими и по отношение на оферти от организации на лица в неравностойно положение. Въпреки това, предвид утвърдената практика по прилагане на закона, подчертаваме, че подобна хипотеза е възможно да възникне, само в случай че са налице поне три оферти от организации на лица в неравностойно положение, които отговарят на всички приложими за процедурата изисквания.

Въпрос: Как следва да се процедира, ако част от предмета на дадена обществена поръчка, който не се явява определяща, попада в обхвата на списъка по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания? Следва ли да прилагаме правилата на чл. 16г от ЗОП и ако да – само за тази част от предмета, която съгласно тези правила трябва да се отдели в обособена позиция или за цялата поръчка? Благодаря Ви предварително!
Отговор: Съгласно правилата за запазени поръчки, обособени в новия чл. 16г от ЗОП, когато предметът на поръчката е включен в списъка по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), възложителите са длъжни да обявят, че поръчката е предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания (чл. 16г, ал. 1 от ЗОП). Предвид факта, че въпросните предприятия и кооперации обичайно са със сравнително ограничени производствени възможности, които не биха им позволили да се справят с големи по обем поръчки, в чл. 16г, ал. 2 от ц. з. законодателят е указал, че за възложителите се въвежда задължение да отделят в обособена позиция всяка стока или услуга, която е включена в списъка по чл. 30 от ЗИХУ и представлява част от предмета на обществената поръчка, и да обявят, че тази обособена позиция е предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. На база на цитираните разпоредби и особено предвид текста на чл. 16г, ал. 4, т. 1 от ЗОП (“в обявлението се включва информация, че обществената поръчка/обособената позиция е запазена за участие само на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания”), можем да обосновем заключението, че когато само част от предмета попада в предметния обхват на списъка по чл. 30 от ЗИХУ, тази част се отделя в обособена позиция и само тя подлежи на специалния режим на запазване за посочените категории организации на лица в неравностойно положение. Останалата част от обществената поръчка следва да се възложи по общия ред, т.е. без преференциално третиране на съответните организации на лица в неравностойно положение, и да бъде отворена за участие от страна на всички заинтересовани потенциални изпълнители. С оглед спецификите на приложимите обявления за възлагане на обществени поръчки, считаме за най-удачно при попълване на поле III.2.4) от обявлението да се отбележи, че в случая е налице запазване (отбелязва се “поръчката е ограничена до предприятия, ползващи се със закрила” в европейския образец или “поръчката е ограничена до кандидати – специализирани предприятия или кооперации на лица с увреждания” в националния образец), а в допълнителна информация (както на самото обявление, така и по позиции) да се посочи за коя позиция това е валидно и за коя не.

Въпрос: Допустимо ли е възложителя да постави изискване, че в хипотезата на чл. 16г от ЗОП до участие ще се допускат само специализирани участници и кооперации на хора с увреждания, чиято регистрация е за дейност, която включва конкретната доставка, услуга или строителство от предмета на възлаганата обществена поръчка?
Отговор: За да се реализира хипотезата на чл. 16г от ЗОП и да се стигне до изпълнение на обществената поръчка от специализирано предприятие или кооперация на хора с увреждания трябва едновременно да са изпълнени три условия – 1. обект (т.е. предметът на поръчката напълно или частично да попада в обхвата на списъка по чл. 30 от ЗИХУ), 2. субект (т.е. да е налице участник, за който са спазени всички изисквания по чл. 28, ал. 1 от ЗИХУ, в това число вписването в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, поддържан от Агенцията за хората с увреждания, или в еквивалентен регистър на държава – членка на Европейския съюз) и 3. надлежно оповестяване (т.е. възложителят да е посочил при откриване на процедурата, че в конкретния случай поръчката е предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания). Горното предполага, че необходимо условие за допускането до процедурата е участникът, ползващ се от разглежданата категория преференциално третиране, е той да е вписан в съответния регистър именно за дейност, която е относима към конкретната доставка, услуга или строителство от предмета на възлаганата обществена поръчка. И въпреки, че в ЗОП не се съдържа конкретна норма в този смисъл, считаме, че противното тълкуване би било в разрез с общите принципи на възлагане и основната цел на закона за осигуряване на ефективност на разхода на обществен ресурс. За пълнота ще отбележим, че смятаме за удачно изискване в горния смисъл да бъде включвано в документациите на процедурите, при които е приложим режима по чл. 16г от ЗОП. Добре е това да намери отражение и в съответната декларация по чл. 16г, ал. 5, т. 2 от ЗОП.

7. Заключение.
Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш. Такава остава ситуацията при опита, който се прави в ЗОП за насърчаване на заетостта на хората с увреждания посредством въвеждането на задължение за запазване на определени обществени поръчки за предприятия на тези групи в неравностойно положение. Такава и ще остане докато законотворците в страната ни не погледнат в очите очевидните факти и не признаят, че и в момента въпросните текстове, включително настоящия списък по чл. 30 от ЗИХУ, не работят, като едновременно оставят с напразни надежди организациите на хората с увреждания и продължават да пречат на възложителите да постигат нужната ефективност при възлагането. Защото за да се промени това са необходими не просто общо щрихирани ангажименти на ниво нормативен акт и списък основан само на кабинетната експертиза на незнайни автори с претенции за социална ангажираност. Необходима е най-вече адекватна оценка на въздействието, която почива на конкретни резултати на обективни изследвания на това къде точно могат да се срещнат търсенето и предлагането за дадената категория стоки, услуги или строителство. За да въведем онези правила, които ще гарантират икономическата ефективност, но ще добавят и развитието на социалната отговорност и утвърждаването на европейския социален модел, към който формално принадлежим, но който тепърва ще полагаме усилия, за да въплътим в националната си реалност. И така докато “правенето” се разминава с “искането”, и то не толкова заради проблеми с “моженето”, а по-скоро заради дефицити с “мисленето”.

8. Приложения.
а) Чеклист за прилагане на чл. 16г от ЗОП
За спазване на законовите изисквания при запазване на обществени поръчки за специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания се уверете, че за конкретната процедура е изпълнено следното:

  • В случай че предметът на поръчката попада в списъка по чл. 30 от ЗИХУ, чрез надлежно оповестяване в обявлението и документацията поръчката се обявява като предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания и се съблюдават изискванията на чл. 16г от ЗОП. Когато в процедурата участват едно или повече от посочените ползващи се с предимство лица, които са вписани в регистъра по чл. 16г, ал. 5, т. 2 от ЗОП, и/или техни обединения, и офертите на тези лица отговарят на изискванията на възложителя, офертите на останалите участници не се разглеждат и оценяват. (* в обявлението и/или документацията може да се включи текст, че в процедурата е допустимо да подават оферти и участници на общо основание, но при участие на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания такива оферти няма да се разглеждат и оценяват, освен ако всички ползващи се с преференция участници и/или техните оферти не отговарят на законосъобразните условия, поставени от възложителя и оповестени по надлежен начин)
  • В обособена позиция е отделена всяка стока, услуга и/или строителство, включени в списъка по чл. 30 от ЗИХУ и е обявено, че тази обособена позиция е предназначена за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. При това в поле III.2.4) от обявлението се отбелязва, че в случая е налице запазване (отбелязва се “поръчката е ограничена до предприятия, ползващи се със закрила” в европейския образец или “поръчката е ограничена до кандидати – специализирани предприятия или кооперации на лица с увреждания” в националния образец), а в допълнителна информация (както на самото обявление, така и по позиции) се посочи за коя позиция това е валидно и за коя не.
  • Определените от възложителите критерии за подбор не се прилагат за кандидати и участници, които са специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, както и за обединения, в които участват само такива лица.
  • В документацията е включен образец на декларация, с която се декларира дали участника, съответно всеки от участниците в обединението, е вписан в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, поддържан от Агенцията за хората с увреждания, или в еквивалентен регистър на държава – членка на Европейския съюз, за изпълнение на съответната дейност от предмета на обществената поръчка.
  • Като елемент от предвидената в документацията декларация по чл. 56, ал. 1, т. 8 от ЗОП за използвани подизпълнители е включен текст, с който да се декларира, че евентуалния подизпълнител/и, е вписани в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, поддържан от Агенцията за хората с увреждания, или в еквивалентен регистър за изпълнение на предмета на обществената поръчка.
  • В документацията е предвидено изискване, според което от потенциалните участници – специализирани предприятия и/или кооперации на хора с увреждания се изисква да предоставят всички документи съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗОП, като изрично се указва, че в тези случаи няма да се прилагат определените минимални нива на критериите за подбор.
  • В документацията е предвидено изискване, че когато съответната дейност, предмет на поръчката е обект на специален режим (регистрационен и пр.), това обстоятелство се декларира посредством предвидена за целта декларация по образец дори в случаите, когато поръчката се запазва за специализирани предприятия и/или кооперации на хора с увреждания. Доказването на въпросното обстоятелство следва да става посредством представяне на съответен удостоверителен документ при сключване на договора за обществена поръчка, където за целта се предвижда изрична клауза.
  • В документацията е включен изричен текст, че ако не бъде избрана някоя от офертите на ползващите се с преференция лица (например поради несъответствие с общоприложимите условия за допустимост, критериите за качество, поставени от възложителя и пр.), процедурата не се прекратява, а тя продължава, като оценителната комисия се връща и продължава работа си с разглеждането на офертите без преференция, наличието на които е оповестено в рамките на първото публично заседание, като приложи всички приложими в общия случай на възлагане правила на закона.
  • В случаите на обявяване на процедури за възлагане на запазени обществени поръчки не се изискват гаранции за участие и изпълнение на поръчката.
  • В договора за обществена поръчка е включена клауза за предоставяне на документ/удостоверение, че изпълнителят е вписан в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, поддържан от Агенцията за хората с увреждания, или в еквивалентен регистър на държава – членка на Европейския съюз.
  • В договора за обществена поръчка е включена клауза, съгласно която при сключване на договор за подизпълнение с декларирания подизпълнител да предостави документ/удостоверение, че подизпълнителя е вписан в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, поддържан от Агенцията за хората с увреждания, или в еквивалентен регистър на държава – членка на Европейския съюз.
  • В договора за обществена поръчка е включена прекратителна клауза за прекратяване на договора, в случай че специализираното предприятие или кооперация бъде отписано от съответния регистър в хода на изпълнение на същия.

б) Образци

ДЕКЛАРАЦИЯ – ОБРАЗЕЦ

Подписаният …, ЕГН …, л.к. № …, издадена на … г. от …, адрес …, в качеството ми на … (длъжност или друго качество) на … (наименование на участника), участник в процедура за възлагане на обществена поръчка за … по реда на … с предмет…

В качеството ми на … (участник / член на обединение / подизпълнител)

Декларирам, че съм вписан в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания*, поддържан от Агенцията за хората с увреждания, или в еквивалентен регистър на държава – членка на Европейския съюз, със следния предмет на дейност, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 и чл. 29б, ал. 1, т. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както следва:
…………………………………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………………………………….. ……………………………………………………………………………………………………………………..

* Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗИХУ, специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните условия:
1. регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите;
2. произвеждат стоки или извършват услуги;
3. имат относителен дял на лицата с трайни увреждания, както следва:
а) за специализирани предприятия и кооперации за незрящи и слабовиждащи лица – не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала;
б) за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух – не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;
в) за специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания – не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;
4. вписани са в регистъра по чл. 29 от ЗИХУ.

В случай на участник-обединение декларацията се попълва от всички членове на обединението.
В случай че участника ще използва подизпълнител/подизпълнители, настоящата декларация се попълва и от всички декларирани подизпълнители.

Известна ми е отговорността по чл. 313 от Наказателния кодекс за посочване на неверни данни.

Дата: …                                                                                                                                             Подпис: …

Ивайло Стоянов, гл. секретар на Националното сдружение на експертите по обществени поръчки

Покажи повече

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си