Актуално

Мисията възможна: В специално интервю за ЗОП+ кметът на Бургас Димитър Николов споделя за добрите резултати и предизвикателствата пред общината, превърнала се в история на успеха в местното самоуправление в България

Уважаеми читатели, продължаваме традицията да представяме на Вашето внимание знакови фигури от обществено-политическия живот, които не само имат какво да кажат за добрите практики и проблемите при възлагането на обществени поръчки, разходването на средства от фондовете на ЕС и публичния мениджмънт като цяло, но и са доказали с действията си, че могат да влияят на процесите в обществото, допринасяйки за едно по-добро бъдеще на страната ни.
В този брой решихме да оставим на заден план кабинетите, гледащи към жълтите павета и да отидем до Черноморието, където се случват не по-малко значими събития. За да отдадем дължимото и на усилията, които се полагат на ниво община, решихме да Ви срещнем с един от градоначалниците, които през последните години се превърнаха в емблема на успеха и доказаха, че новини за големи дела в общественото управление могат да се създават и извън столицата. Това е човекът, за отличията в дейността на когото вече е изписано и казано много. И именно затова е важно да чуем неговата гледна точка за успехите и предизвикателствата в местното самоуправление в България. Представяме Ви кметът на община Бургас, г-н Димитър Николов.

Въпрос: Г-н Николов, отдавна не са новина добрите резултати на Бургас както в усвояването на средствата от фондовете на ЕС, така и в цялостното осигуряване на инвестиции за развитието на общината и постигането на високо качество на живот за нейните жители. Каква е формулата на този успех?
Отговор: Не очаквайте от мен универсална формула. Много са факторите и условията, които гарантират успеха, но най-вече много труд, добър и компетентен екип, амбиция и споделена визия за развитие на града. Последното е особено важно, защото успешните проекти имат смисъл тогава, когато се припознаят като собствени от гражданите, администрацията, политиците.

Въпрос: В контекста на темата за управлението на еврофондовете, по всичко личи, че новата 2015 г. ще бъде знакова за България. Каква е равносметката на община Бургас на прага между два програмни периода – какво успяхте да постигнете в рамките на първия и какви са плановете и намеренията Ви за новия? По Ваши наблюдения, доколко устойчиви са резултатите, постигнати при разходването на средствата през приключващия програмен период и можем ли да очакваме позитивна промяна в това отношение през новия?
Отговор: 2015 година ще бъде не само знакова, но и със сигурност най-интензивната за България след целия финансов период 2007 – 2013. Бургас вероятно е най-добрият пример в това отношение. 2015-та е годината, в която създаваме максимална мобилизация за приключване на най-мащабните като финансиране и най-значимите като ефект инвестиционни проекти – за изграждане на ВиК, пътна инфраструктура и градски транспорт, регионална система за управление на отпадъци. Още по-сериозно е предизвикателството и защото през тази година се готвим за новите финансови инструменти 2014 – 2020 г. Едновременно отчитаме резултати и поставяме нови цели. Така всъщност правим и равносметка на постигнатото.
Трудно е да се направи оценка само с няколко думи, защото през изминалия програмен период за Бургас се случиха много неща. Най-видимите разбира се са свързани с инфраструктурата – обновената градска среда, изградената социална и културна инфраструктура, подобрените условия в образователните институции, проектите за ВиК и пътна инфраструктура. Голяма част тях се случиха благодарение на защитени и успешно изпълнени проекти с европейско финансиране, но не малко ресурс вложи и самата община. Трябва да си дадем сметка, че Бургас е един от добрите примери за ефективно приложение на основния принцип на Европейската общност – солидарност и допълващ характер на Европейските фондове. Европейското финансиране е достъпно, но то има истински ефект тогава и само тогава, когато е интегрирано със собствен ресурс и ясен ангажимент.
Това, както казах, е видимата част. Не толкова видимата, но със сигурност по-значимата, е промяната, която се случи с положителен знак в начина и качеството на живот на жителите на града и общината. Това е промяна, която е трудно да се измери количествено, но тя се проявява като отношение и поведение към новите придобивки на града, като самочувствие, активност и участие на гражданите в градския живот.
Този успех обаче постави нов хоризонт пред амбициите на Бургас за настоящия програмен период. В процес на подготовка сме на нови проекти, които не само да надграждат постигнатото дотук, но и да отговорят на завишените очаквания към развитието на града. Целта е не само да задържим темпото, с което Бургас планира и изпълнява различни инициативи, но и да го правим още по-качествено, с поглед към нови и модерни решения. Подготвяме нови инвестиционни инициативи за градска среда, пътна и техническа инфраструктура, туристически и спортни атракции, културни, социални и образователни проекти. В това отношение Бургас остава верен на тенденцията, която установихме през изминалия период – да отговаряме на най-спешните и неотложни проблеми на населението. Сега обаче търсим и иновациите. Ще се опитаме да се съревноваваме с най-модерните и развити градове в Европа, като изпълняваме проекти за интелигентно управление на различни аспекти на градския живот – трафик, отпадъци, околна среда.
Тук е отговорът на Вашия въпрос за това доколко устойчиви са постигнатите досега резултати. Тази устойчивост ще измерим сега, надграждайки и развивайки постигнатото.

Въпрос: Въпреки безспорните Ви успехи при управлението на проекти с европейско финансиране, кои са най-големите предизвикателства, които срещате в това направление? Къде според Вас са най-големите слабости на системата в България, респективно къде можем да търсим възможности за нейното оптимизиране през новия период?
Отговор: Вероятно ще повторя това, което вече неведнъж съм казвал – административната тежест и непрекъснато променящата се законодателна и институционална среда. Изпълнението и управлението на проекти, финансирани с европейски средства, е изключително сложен и отговорен процес, защото е свързан с разходване на публични ресурси при непрекъснат институционален и граждански мониторинг. И когато този процес трябва да се осъществява в нестабилни и непрекъснато променящи се условия, рискуваме качество и ефикасност.
Възможностите за оптимизиране на системата са изцяло в наши ръце – на ниво законодателство, управленски структури и механизми. Необходимо е унифициране на правилата за усвояване на средства по всички оперативни програми, по-гъвкави механизми за управление на ниво договарящи органи, преосмисляне на ролята на бенефициента, на който да се вменяват не само отговорности, но и по-голяма свобода за управление на проектите при спазване на приложимото европейско законодателство и национални норми.

Въпрос: Като проблемна зона в системата се сочат честите промени в правилата, както за управление на евросредствата като цяло, така и в някои специфични области като възлагането на обществени поръчки, например. Къде според Вас е изходът от тази ситуация – в разписването на по-ясни разпоредби или по-скоро в търсенето на по-добро разбиране на принципите, които стоят зад буквата на закона и консенсус между всички участници в процесите по това как следва да се тълкуват и прилагат тези правила?
Отговор: Принципите би трябвало вече да са ясни на всички участници в процеса на управление и усвояване на европейските средства. Те не следва да подлежат на тълкуване. Ние декларираме, че възприемаме тези принципи още в момента на встъпването си като страна – членка на Европейската общност. Принципите като прозрачност, недискриминация, конкурентна среда са ценностната система, докато именно правилата и законодателните норми са ангажимента на държавата, който трябва да осигури тяхното прилагане.

Въпрос: В областта на обществените поръчки проблемът с честите изменения на законодателството е особено осезаем. Дали решението е в това да продължаваме опитите си да разпишем по-добри правила, които уреждат възможно по-голям брой възможни хипотези и целят намаляване на неопределеността или точно обратното – в предоставянето на повече свобода на възложителите при вземането на решения?
Отговор: Факт е, че в областта на обществените поръчки честите изменения водят до объркване и несигурност както за възложителите на местно ниво, така и за бизнеса, който е пряк участник в процеса. Например последната голяма промяна на Закона започна да действа на 1 октомври 2014 г., а Правилникът за приложението влезе в сила на 16.12.2014 г. В същото време през този период продължаваше да действа старият Правилник, който не беше синхронизиран с последното изменение на ЗОП. Това доведе до трудности както за администрацията при подготовката на документациите за обществените поръчки, така и за участниците, които бяха затруднени при представянето на офертите си. Още повече, че Правилникът би следвало да дава по-голяма яснота при прилагането на Закона, а в много от случаите се оказва, че само преповтаря законовите разпоредби без да съдържа конкретни и ясни указания по прилагането на редица спорни моменти.
Възложителите на местно ниво имат очакване за балансиран закон с работещ правилник, които да създадат ясни правила, на база на които общините да могат свободно и прозрачно да изберат най-добрите решения за осигуряването на качествен живот на хората.

Въпрос: Както на всички е добре известно, страната ни е изправена пред мащабни промени в законодателството по обществени поръчки, свързани най-вече с въвеждане изискванията на новите директиви в областта. Какви са очакванията Ви в тази насока и къде смятате, че е най-наложително да бъдат внесени промени в модела на регулиране на тези безспорно важни обществени отношения? Считате ли, че българските възложители, особено на местно ниво, са готови за предизвикателството на един рамков закон с по-малко разписани правила, каквито заявки се правят в стратегията за развитие на сектора, приета от Министерския съвет?
Отговор: Най-големият проблем на общините и активните кметове е липсата на синхронизация между европейските директиви и националното законодателство в тази област. Това води до големи абсурди да търпим незаслужено финансови корекции, въпреки огромните усилия да спазваме всички изисквания на ЕС и на България. Кметовете имат най-малка вина за това разминаване, а в същото време са най-потърпевши от него. И тук не става въпрос за кметове като персонални личности, а за хората, които очакват, че европейските пари ще подобрят качеството на живота им. Това несъответствие е рисково за малките общини, които нямат финансовия ресурс да покрият наложените санкции и са изправени пред сериозен риск за оцеляването им. От друга страна, за разлика от големите европейски столици и градове, които могат да разчитат на собствен финансов ресурс, ситуацията в България е такава, че общините към настоящия момент разчитат най-много на средства по оперативните програми. Именно заради това следва законодателството в тази област да е напълно уеднаквено с европейското.
Идеята за рамков договор е приемлива, но следва да се уточнят ясно и конкретно мерките по предварителен и последващ контрол. Това ще доведе до сигурност както за възложителите, така и за контролиращите органи, защото нашите общи усилия са насочени към осигуряването на възможно най-добрата среда за живот. А именно кметовете по места са тези, които познават най-добре потребностите на хората и очакванията им за развитие на градовете.

Въпрос: Като говорим за еврофондове, няма как да подминем една от най-дискусионните теми в това отношение – финансовите корекции. В контекста на наложените корекции по спрените оперативни програми, потърпевшите от които в голямата си част са именно общини, смятате ли за редно да се променят правилата за корекции в движение и да се налагат такива за процедури, при които са спазени всички действащи национални правила за възлагане?
Отговор: Подобен подход би бил изключително несправедлив. Тук е редно да се настоява за споделена отговорност, особено при така приложимите правила за изпълнение на проекти, финансирани от европейските фондове, при които всяко решение на бенефициента подлежи на предварителен и последващ контрол от страна на управляващите органи, Агенция по обществени поръчки, одиторите.

Въпрос: Намирате ли за правилно преминаването на предварителен контрол да освобождава бенефициентите от възможността да им бъдат налагани финансови корекции в бъдеще? В тази връзка, доколко понастоящем предварителният контрол е работещ инструмент за предотвратяване на бъдещи проблеми както при възлагането на поръчки, така и при управлението на евро проекти като цяло? Можем ли да водим дебат за увеличаване ефективността на контрола при липса на достатъчно яснота на правилата и консенсус сред отговорните институции около тяхното тълкуване и прилагане?
Отговор: Въпросът всъщност е реторичен. При липсата на ясни правила не са възможни ефективни процедури по контрол, без значение дали той е предварителен или последващ. В този смисъл е трудно да се направи оценка дали предварителният контрол е работещ инструмент и може ли да има превантивен ефект по отношение на допускани нарушения. Липсва обективен индикатор, особено при създалата се ситуация на недостатъчно синхронизирано национално законодателство, променящи се правила и неясни отговорности. При всички случаи обаче предварителният контрол винаги поставя въпроса за споделената отговорност.

Въпрос: Какви са очакванията Ви за рестартирания проект за Закон за управление на средствата от фондовете на ЕС? Намирате ли, че с подготвения акт могат и ще бъдат преодолени предизвикателствата, пред които е изправена системата в този момент? По-конкретно, кои според Вас са оптималните решения при проблеми като обжалването на финансови корекции и създаването на гаранции за случаите, в които наложени корекции в голям размер поставят на изпитание бюджета на възложителя-бенефициент (проблем, който е особено остър при възложители, които управляват проекти, стойността на които далеч надхвърля бюджетите им, какъвто е случаят с общините)?
Отговор: Смятам, че законът е пътят за унифициране на правилата и намаляването на административната тежест при управление на средствата от европейските фондове. Това е инструментът, който ще позволи да бъдат преодолени голяма част от проблемите, които стоят пред системите за управление. Голямото опасение е, че процесът на разработване, утвърждаване и изграждане на капацитет за прилагане на един закон е изключително дълъг. През това време ние, бенефициенти и управляващи органи, вече би трябвало да работим на пълни обороти.
Очакванията от страна на бенефицентите са, че законът до голяма степен ще регулира по по-справедлив начин и механизмите за налагане на финансови корекции – един от най-наболелите проблеми на общините. Това, което нееднократно сме повдигали като дискусия, е липсата на адекватна възможност за обжалване на решението за налагане на финансови корекции. Предвид реалното и много често драстично отражение, което тези корекции имат върху общинските бюджети, е наложително новият закон да гарантира обективна оценка на наличието или липсата на нередност. При това са нужни и добре работещи механизми за арбитраж и правна защита.

Въпрос: Широко дискутирано е, че ключов фактор за доброто публично управление е наличието на необходимото ниво на административен капацитет. Този принцип се проявява с особена сила в невралгични области като управлението на средствата от фондовете на ЕС и възлагането на обществени поръчки, като според мнозина дефицитите в тази насока са особено явни на местно ниво. В тази връзка, как успявате да се справите с кадровата обезпеченост на тези процеси? Какви действия би могло да се предприемат, както на централно ниво, така и на ниво отделен възложител, за да бъде увеличен и укрепен този така нужен капацитет? По-конкретно, как гледате на идеята за сертифициране на експертите по управление на евросредства, респективно по възлагане на обществени поръчки, основано на задължителни обучения, периодични проверки на знанията и уменията и пр.?
Отговор: Изграждането на капацитет в общините е ключов фактор и много често не е само въпрос на управленчески способности и решения. Тук са необходими усилията както на общината като пряк работодател, така и на държавата в лицето на управляващите органи, които следва да си дават сметка, че наличието на административен капацитет на местно ниво гарантира успеха на изпълнение на цялата оперативна програма. Един от проблемите, които идентифицираме за приключващия вече програмен период, е, че не се използва достатъчно ефективно именно възможността европейските проекти да бъдат катализатор на административен капацитет на местно ниво. Много често правилата на оперативните програми налагат необосновани ограничения по отношение на управлението на човешките ресурси, ангажирани в изпълнението на проекти.
Тук е мястото да отбележа, че много често липсата на капацитет в общините се преекспонира. Редно е да признаем, че местните власти, включително и по-малките общини, вложиха значителни усилия в създаването на екипи и привличането на експертен ресурс. Друг е въпросът, че все още има какво да се желае по отношение на механизмите за стимулирането им.
Идеята за сертифициране на експертите по управление на европейски средства е още едно доказателство, че управлението и изпълнението на проекти е сложен и отговорен процес. Не смятам обаче, че това следва да се формализира прекалено, защото изпълнението на проект, финансиран със средства на европейските фондове, е точно толкова голяма отговорност, колкото и изпълнението на всеки друг проект, който включва разходването на публични средства.

Въпрос: Споделяте ли мнението, че средствата от фондовете на ЕС са безалтернативен двигател за икономическия растеж, особено на местно ниво? Къде остава ролята на частния бизнес в това отношение? Разполагат ли градоначалниците с достатъчно реални инструменти за намеса, с които да моделират икономическото развитие на общините, включително чрез привличане на стратегически инвеститори? Какъв е Вашият подход за постигане на така нужния баланс между публичните и частните инвестиции на ниво община?
Отговор: За съжаление трябва да признаем, че финансирането от фондовете на ЕС е доминиращо както на местно, така и на национално ниво. Именно на този тип финансиране разчитат общините и бизнесът. Вече имах възможност да кажа, че стремежът на Община Бургас винаги е бил както да се възползва максимално от възможностите на оперативните програми и други финансови механизми на ЕО, така и да ангажира собствен ресурс в постигането на местните цели. Самите европейски фондове и през миналия, и през настоящия програмен период предоставят алтернативни на безвъзмездната финансова помощ инструменти за финансиране. При тях бизнесът има реална роля като партньор на местната власт. Ние като администрация и градоначалници също следва да реагираме адекватно и да адаптираме своите стратегии.
За съжаление правомощията на местната власт са ограничени, а влиянието на общините върху развитието на бизнеса може да е само косвено. Въпреки това се опитваме по всякакъв начин да бъдем полезни, да стимулираме предприемачеството, да помагаме на местните фирми и да привличаме инвеститори. За целта създадохме Бизнес инкубатор, който осигурява връзка между науката и бизнеса и подпомага фирмите в процеса на вземане на решения за разширяване на дейността. Активно работи и Комисията за подпомагане на малки и средни предприятия. От страна на бизнеса се засилва интересът към новата икономическа зона в града, която обособихме, а първите инвеститори вече започнаха изграждането на производствени си бази. В края на 2014г. подписахме меморандум за сътрудничество между Община Бургас и Българската аутсорсинг асоциация, с цел обединяване на усилията за привличане на инвестиции и разкриване на нови работни места в ИТ сектора.
Привличането на стратегически инвеститори в структуроопределящи отрасли е наш приоритет. В тази посока работим активно по обособяване на Високотехнологичен парк в с. Равнец на мястото на бившето военно летище. Теренът е с площ от 3 500 дка и е подходящ за изграждане на производствени комплекси.

Въпрос: И за финал, какви според Вас са бъдещите предизвикателства пред местното самоуправление в България?
Отговор: Последните години ясно доказаха потенциала на общините да бъдат двигател на растежа във всичките му аспекти – и като икономическа активност, и като социален капитал. Действащото към момента национално законодателство реално отразява ролята на общините, вменявайки им изключително много отговорности. Големите предизвикателства са именно в изграждането на капацитет за поемане на тези отговорности и осигуряване на необходимия ресурс за тяхното упражняване на практика.

Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си