Актуално

Новият хазяин на обществените поръчки

В своя статия в-к Капитал анализира трансформацията в Системата на обществените поръчки, предложена с новия ЗИДЗОП

След повече от десет години агенцията, която следи за разпределянето на милиарди от бюджета и европейските фондове, ще се отдели от структурите на Министерството на икономиката. По предложение на вицепремиера Томислав Дончев Агенцията по обществени поръчки (АОП) преминава на пряко подчинение на Министерството на финансите. Мотивът за това решение е подобряването на контрола при провеждането на търгове, който често е определян от Европейската комисия и чуждестранните инвеститори като неефективен.

„В Министерството на финансите са всички контролни органи – Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Агенцията „Одит на средства от ЕС“. Затова я местят. В икономическото министерство стоеше като чуждо тяло, а и не вършеше кой знае каква работа. В момента тя е един регистратор на данни“, коментира пред „Капитал“ инж. Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Браншовата организация е участвала в дискусиите при подготовката на изцяло нов Закон за обществените поръчки, като реформата в АОП е част от стратегията за централизация на поръчките и преминаване към електронни търгове. Прехвърлянето на агенцията е залегнало в предложенията за промени в ЗОП, които могат да се случат преди края на годината и в момента са на етап обществено обсъждане. Сред тях е и промяна на регламента за възлагане на поръчки на кооперации на хора с увреждания.

Въпрос на контрол

В момента АОП е натоварена с много отговорна задача – да прави предварителен контрол на търговете над определени прагове, както и на всички процедури за пряко договаряне – възлагането без конкурс, което създава най-големите предпоставки за злоупотреби. Реално обаче правомощията й да влияе на възложителите дори при констатирани нарушения са ограничени. Тя издава становища без задължителен характер.

„Вярваме, че с преминаването на АОП към МФ ще се подобри координацията между институциите за предварителен и последващ контрол, както и контролът върху обществените поръчки като цяло“, коментира пред „Капитал“ министър Томислав Дончев. „Дори фактът, че ръководителите на тези агенции ще се срещат ежеседмично на оперативни заседания е вид гаранция, че ще има по-адекватна комуникация между тях“, допълва той.

Според Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара, „превантивният контрол е много важен и той трябва да се извършва качествено. Ясно е, че нещо куца, щом всяка проверка на Сметната палата и АДФИ установява нарушения при 60% от процедурите. Може не всички да са с корупционен характер, но все пак са нарушения“. Според него е логично агенцията да премине в МФ, чийто основен ангажимент е да следи как се изразходва бюджета. Дончев също смята, че причините за стоенето на АОП в Министерството на икономиката са остарели. Въпросът сега е доколко под новото ръководство АОП ще съумее да бъде автономна и ефективна.

66 души и хиляди преписки

За цялата 2014 г. у нас са сключени над 25 300 договора за обществени поръчки за около 7.7 милиарда лева. Търговете над праговете – 2.64 млн. лв. за услуги и 9.78 млн. лв. за строителство, са били 1223, като всеки от тях подлежи на предварителен контрол дали условията на възложителя не нарушават правата на свободната конкуренция. През същата проверка са преминали и 1579 процедури за директно договаряне (без конкурс). Поддържането на регистър на поръчките, предварителният контрол на ключови търгове за големи суми, както и консултирането на стотици възложители – всичко това е ангажимент на 66 души. Толкова са служителите на АОП в момента, тъй като от края на 2014 г. досега са напуснали близо десет души. „Текучеството може да се определи като високо“, коментираха пред „Капитал“ от агенцията, която от самото й създаване до днес се ръководи от Миглена Павлова. В нея работи само един човек на длъжност юрисконсулт. Част от останалите служители също са с юридическо образование и се занимават от издаване на методологически указания до поддържане на регистъра. Средната заплата е 770 лева, а бюджетът на АОП е малко над 1.2 млн. лв. годишно.

Неофициално източник сподели, че прехвърлянето на АОП към „глезеното“ финансово министерство би трябвало да подобри заплащането на експертите, които няма да напускат, за да отидат в частния сектор в момента, в който натрупат малко опит. Обсъждало се е и вариант агенцията да се отдели съвсем и да е към Министерски съвет, но се е преценило, че в дългосрочен план това не е добър вариант. Вицепремиерът Дончев коментира, че укрепването на капацитета на агенцията е от ключово значение, тъй като функциите й ще се разширят с влизането в сила на новия ЗОП. Предстои да се направи анализ на текущите задължения на АОП и на капацитета й и след това ще се мисли за увеличаване на служителите и на бюджета, обясни още той.

Е-търговете: големият пробив

Всички проблеми с натовареността на Агенцията за обществени поръчки, неефективният предварителен контрол и липсата на пълна прозрачност ще се решат много лесно с преминаването изцяло към е-поръчки. Поредната заявка за цялостно електронизиране на процеса по възлагане, дадена този път от министър Дончев, е за втората половина на следващата година.

В момента с помощта на Европейската банка за възстановяване и развитие се работи по техническата спецификация на единната платформа за е-поръчки. „Новият ЗОП ще е основата за пълноценното функциониране на платформата. Тя ще предлага вече съществуващия Регистър на обществените поръчки, но ще даде и възможност за  електронно подаване, завеждане и класиране на оферти, избор на изпълнител, фактуриране и разплащане“, коментира министър Дончев.

Най-интересната възможност ще бъде провеждането на електронни търгове. „Не трябва да се бърка понятието обществена поръчка, провеждана с електронни средства, и електронният търг. Всяка поръчка може да се проведе електронно, ако има технологична база за това. Електронният търг е един от способите, при които на участниците се дава възможност да се състезават в реално време, чрез подаване на повече от едно предложение в рамките на процедурата. Това означава, че възложителите могат да изберат да проведат електронно класическа поръчка, при която всеки участник подава по една оферта, или да изберат електронен търг, даващ възможност на участниците да следят развитието на „наддаването“ и да подобряват предложенията си“, обясни още министърът на еврофондовете.

Това би било такъв значителен пробив при силно заблатеното поле на поръчките в България. „Ще се реши проблемът със съмнителните практики при възлагането особено когато става въпрос за отдалечени населени места“, коментира Камен Колев от стопанската камара. Според него електронното подаване и следенето в реално време на офертите е изключително важно, тъй като в момента има случаи, когато кандидати минават стотици километри, за да подадат оферта в някое кметство, където се оказва, че няма кой да я приеме – точно преди изтичането на крайния срок. По думите му така ще се разсеят и съмненията за отваряне на оферти на конкуренти, за да може нагласеният победител да предложи по-изгодни условия. И според Иван Бойков от строителната камара е-поръчките ще са най-големият пробив в процеса по възлагане: „Новият закон за обществените поръчки е добър. Поне това, което ще влезе в Народното събрание. Какво ще излезе е друг въпрос.“ Същото, между другото, важи и за местенето на АОП.

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/05/08/2528707_noviiat_haziain_na_obshtestvenite_poruchki/

Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си