Актуално

Консултантски поглед към новия Закон за обществените поръчки

Вестник Капитал публикува външен анализ на предложените текстове, с които трябва да транспонираме новите европейски директиви в сектора. Поместваме материала с минимална намеса.

През март 2014 г. Европейският съюз прие новите директиви за обществените поръчки. Около година по-късно Министерството на икономиката и Министерският съвет публикуваха за обществени консултации проект за изцяло нов Закон за обществените поръчки. Заинтересувани граждани и организации можеха да представят своите становище и предложения до 11 май 2015 г. Преди всичко, следва да поздравим Агенцията по обществени поръчки, че успяха в сравнително кратки срокове да създадат сравнително цялостен и всеобхватен законопроект. Задължението на България е да транспонира директивите до 18 април 2016 г. Окуражаващо е, че имаме първи проект на закона цяла година преди крайния срок.

Какви са първите впечатления от предложения проект

Незабавното впечатление е, че законопроектът изглежда като едно систематизирано повторение на директивите. Мотивите към него указват, че той цели да въведе четири директиви, приложими в областта. Никъде в мотивите не се споменава за отчитане на наученото през дългите години национална практика по досегашния ЗОП. Като се има предвид делът на обжалвани процедури по ЗОП в страната, натрупаната съдебна практика по закона е огромна. На база този обемен правен материал е възможно да се осмислят и систематизират много качествено характеристиките на сферата на обществените поръчки в България – от най-значимите въпроси, до най-малките детайли. Лесно би било да се отбележат проблемите за възложители и изпълнители, често срещаните злоупотреби и примери / индикации за корупция, както и техните законови проводници. Т.е., могат да се идентифицират грешките и празнотите в закона, които улесняват, а понякога и провокират нарушения или злоупотреби. От прилагането на сегашния ЗОП могат да се определят добрите и лошите, включително в превъзходна степен, практики. Да се поставят цели за промяна и да се направи план за утвърждаване на добрите практики, препятстване на порочните, поправяне на законодателните грешки от миналото и улесняване на всички, четящи и прилагащи ЗОП за в бъдеще.

Такъв анализ не е направен, или поне не е публикуван и предоставен на обществеността – на публичния и частния сектор за обсъждане. За пример в тази насока, нека погледнем накратко процеса, който предхожда създаването на директивите:

На първо място ще отбележим ежегодните статистически доклади за сектора на обществените поръчки. Конкретно към законодателната инициатива, през 2011 г. Европейската комисия завършва и публикува доклад с оценка на въздействието и ефективността на съществуващите правила за обществени поръчки. Също през 2011 г. Европейската комисия провежда публични консултации относно плановете за модернизиране на законодателството. След приключване на консултациите се провежда конференция, представяща резултатите от консултациите и направените оценки. В следствие, в края на 2011 г. Комисията предлага първите текстове на новите правила, които са окончателно гласувани и одобрени в началото на 2014 г.

Горното не идва да покаже колко време отнема да се създаде един европейски нормативен акт. То просто илюстрира стъпките, които биват извървени, които са нормални етапи при всяко вземане на решение. Осъзнаваме сегашното състояние, преценяваме нуждата от промяна на това състояние, поставяме цели и средства за постигането им, преценяваме рисковете и трудностите, правим план на действие, обсъждаме заключенията си с всички засегнати страни, действаме и се отчитаме за действията си пред засегнатите страни.

Логичен е въпросът дали има необходимост всяка държава членка да следва същия този процес, след като той веднъж е преминат от европейските институции. Ако трябва единствено да преведем директивата на български език, отговорът ще е – не. Тъй като обаче трябва да имплементираме директивата, а не да я преведем, отговорът е друг. Ако си припомним дефиницията на директива, тя е: “акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат”.

Тоест нужно е общата рамка да се доразвие

и националното законодателство да изгради конкретните средства за постигане на целите в някаква форма. Трябва да се надгради, трябва да се създаде закон, който не е създаден досега. В този смисъл изглежда, че същинската работа по транспониране на директивата не е започнала, тъй като законопроектът възлага на Министерски съвет да приеме правилник за прилагане на закона в последствие. Може би в правилника ще са даде отговор на всички онези “малки” въпроси, които толкова често обръщат колата. Може би там ще се “узакони” и константната практика на КЗК и съдилищата по множеството неясни въпроси, които са общозначими и биха били приложими и с новите правила в сила. Например – значението на различните срокове в процедурите – инструктивни или преклузивни; разяснения по документацията след приключване на етапа на подбор и преди подаване на офертите; възможностите за зависимост в оценяването на отделни обособени позиции – т.е. възможността да се вземе предвид предложена отстъпка при възлагане на повече от една обособена позиция на един и същи участник; въпросите за порочността на процеса, когато липсват механизми за контрол на изпълнението на договорите; ясната забрана да откриеш две процедури с един и същи предмет по едно и също време; тълкуването на основанията за неприлагане на процедура; неяснотата по толкова много критерии за подбор; отговорността за изпълнителите, когато манипулират изхода на процедурите; как се използват ресурси на трети лица и т.н.

Наред с това – спецификите на отделните административни фази във всеки вид процедура не са уредени подробно, тъй като директивите не могат да отчетат особеностите и формалностите на административното право и процес на всяка държава-членка. Досегашните проблеми бяха много. Например всички се опитвахме да прилагаме откритата процедура по аналогия за всички неуредени въпроси в процедурите на договаряне и състезателния диалог, без да има изрично препращане. Това понякога изиграва лоша шега на възложителите, защото не са уцелили правилото, което на съда се струва “по-правилно”.
На второ място прави впечатление и на места неточното или непълното “превеждане” на текстовете на директивите. Смисълът на транспониране не е да се подберат най-добрите правила на директивата, като останалите се изменят и нагодят според националните разбирания за правилно.

Целта е да се доразвият общите европейски принципи и цели

като им се осигури национално-правна среда те да се реализират. Така или иначе, би следвало при такива противоречия законът да се тълкува и прилага в съответствие с текстовете на директивите и по този начин възложители и участници да бъдат защитени. Очакваме законът да претърпи много изменения, когато влезе в парламента, но предварителният анализ и оценка на ситуацията няма как да бъдат заместени “между първо и второ четене”. Остава въпросът дали все още ни убягва волята за промяна на статуквото на национално ниво, или просто прескачаме формалните фази на осъзнаване и планиране. Дано правилникът към закона даде отговор на повече подробности, от които всъщност се интересува всеки участник в процеса.

Източник:
http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2015/05/24/2539591_pogled_kum_noviia_zakon_za_obshtestvenite_poruchki/

Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си