Актуално

За обществените нагласи към поръчките и нагласените поръчки

Размисли по повод съмнителните търгове за автомобили, “швейцарския” стандарт при усвояването на европари и някои процеси, които се случват първо в съзнанието

В критична статия за тръжните злоупотреби, провокирана от изказаните в общественото пространство съмнения около закупуването на автомобили от Здравната каса, журналистът Иван Бедров изрича много верни неща за обществените поръчки. Същевременно, тези дни из медиите обикаля и генерира вълна от одобрителни коментари новината за кмета на Чавдар, който “не краде” при усвояването на средствата от фондовете на ЕС и прави чудеса, превръщайки малкото населено място “в уредено и чисто швейцарско село”. Макар и дошли в отговор на конкретни информационни поводи, тези материали косвено задават множество теми за размисъл за процесите, които текат в сектора на обществените поръчки, а и в обществото като цяло. Теми, които не просто звучат актуално, но са от решаващо значение в момент, когато в много отношения полагаме основите на бъдещето. Правим го не само в хода на дебатите около чаканите Закон за управление на европейските средства и нов Закон за обществените поръчки, а и не само заради новия програмен период при управлението на средствата от ЕС и новите европейски директиви за поръчките. А и с отношението си, мислите и емоциите си, които формираме във връзка с описаните процеси. Именно по този повод решихме да споделим някои свои разсъждения.

За нуждата от реформи в областта на обществените поръчки се говори от доста време и то съвсем основателно. Сред знаците, че такива реформи са много необходими и не търпят отлагане, освен самите проблеми в нормативната уредба и практиката по нейното прилагане, попадат и нагласите към тази област от обществените отношения. Нагласи, доминирани от плътните емоции на обвинения и съмнения в злоупотреби, скептицизъм, огорчение, остра критика, възмущение, дори гняв към хората, разходващи публичния ресурс. Нагласи, които макар мнозинството да не е склонно да приеме, сами по себе си допринасят за формирането на настоящите и бъдещи реалности, най-малкото като самоосъществяващи се пророчества. И именно затова са едно от най-големите предизвикателства пред желаните реформи в сектора. Защото както отбеляза наскоро и вицепремиерът Дончев, не законите са проблемът в случая – ако бяха те, много бързо щяхме да се справим.

Мнозина биха казали, че ключът е в прилагането им, но нека се замислим дали подобно заключение стига до дъното на нещата. Не създаваме ли законите за да опитваме да решаваме по-дълбоки проблеми на общественото съзнание? И ако го правим, постигаме ли желаната промяна на същото това съзнание или повеждаме окопна война срещу самите себе си, разписвайки безброй текстове, които постигат най-вече свръхрегулация и след това спъват самите нас, водейки до сериозни разходи за провеждане на процедурите, висок риск за допускане на грешки, ненужни обжалвания и съдебни саги. Подход, който едва ли ще постигне по-добро обществено управление. А и който най-вероятно ще задълбочи дефицитите на доверие и по този начин ще утвърди статуквото на порочния кръг „негативни нагласи за поръчките – нагласени поръчки“. И така и при новите закони отново ще се стига до скроени по мярка търгове, съшити с белите конци на некадърността и/или арогантността и още от начало изпръскани с лепкавите петна на съмнението. Или с други думи, ще се въртим в същия порочен кръг, който познаваме толкова добре. А изходът от него едва ли е в приемането на закони, които целят преодоляване на нагласените търгове. Защото самите те, съзнателно или несъзнателно, утвърждават нагласите за подобни практики. И едва ли е в поставяне на акцента върху контрола, било чрез институционални промени, въвеждане на нови форми на контрол или засилване на вече съществуващите. Защото контролът, колкото и парадоксално да се стори това на мнозина, а и противно на широко популярната Сталинска максима, не е нищо друго освен висша форма на недоверие.

Много по-вероятно е ключът да се крие в работата със самите нагласи и търсенето на промяна в мисленето, в съзнанието на всеки един от нас и обществото като цяло. И то не толкова при управлението на обществени средства или усвояването на европейски фондове. Не толкова в изразяването на гражданска позиция и упражняването на граждански контрол. А най-вече в личното отношение към интегритета и почтеността, към доверието, към отговорността за действията и постъпките, които предприемаме във всяко едно своя качество, към приемането с повече разбиране на “грешните” стъпки, лични или колективни, “наши” или “чужди”, по пътя на преодоляване на едни или други “негативни” явления или предизвикателства. Все неща, които едва ли можем да разпишем в закона или да заложим като цели в проект с европейско финансиране. Но можем да покажем като направен личен избор и предприети действия по утвърждаване на едно такова ново разбиране. Да речем не толкова като правим съвсем не лишени от основания критични оценки за един или друг нагласен търг, “далаверите” или “некраденето” на определен кмет или “държавник”. Колкото като личния избор да подкрепим обща идея или кауза, или личния избор на даден градоначалник как да управлява общия ресурс и подкрепата му чрез избора, който ще направи всеки един от неговите избиратели, гласувайки за едно по-добро общо бъдеще. Именно подобно осъзнаване може да прекъсне порочния кръг и да ни даде желаната нова реалност. А крачката към него можем и правим всяко наше днес, всяко наше сега.

Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си