Актуално

Високо напрежение в електронното управление

В свой материал в-к Капитал разглежда последното развитие на събитията около плановете за електронно правителство в България.

По линията на електронното управление от две седмици тече високо напрежение. Политическото раздвижване по тази тема е във върхова за последните няколко години точка и шансът цялото административно туловище на държавата най-накрая да поеме в една структурирана, дигитална посока, този път изглежда реален. Знак за това е и създаването на специална агенция за електронно управление, която Министерският съвет одобри преди дни. Около уреждането на правомощията й в закон и избистрянето на последните детайли обаче се развихри сериозна битка. И няма как да не е така, след като залогът е кой да управлява електронното управление.

Бъчварова или Московски

Колкото и да е дигитално, зад всяко управление стоят хора. Включително в момента на създаването му разпределянето на отговорностите около това, определянето на позициите в бъдеще, и най-вече – управлението на финансовите потоци. Така наречената Digital agenda е приоритет за осъзналата вече изоставането си от света Европа. И Европейската комисия излъчва всички сигнали, че няма да пести за инвестициите в електронна инфраструктура. Тоест по всичко личи, че дигиталните магистрали ще имат сериозно финансиране.
Затова и аналоговата власт се сборичка кой да има достъпа до тях.

В случая с т.нар. електронно правителство на практика се размества цялата структура около Министерството на транспорта, сегашната Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (ИА ЕСМИС) и „Информационно обслужване“.

Oт една страна, логично министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) Ивайло Московски е притеснен за разместването в подопечното му ведомство. От друга обаче, ресорен за административната реформа и електронното управление вицепремиер вицепремиер и отговорник за административната реформа е Румяна Бъчварова. За момента, по всичко личи, по-силни се оказват позициите именно на Бъчварова, която вече създаде екип, работещ в посока електронно управление и регистрира някои, макар и малки завоевания в тази посока – част от данните на администрацията стават „отворени“, новият държавен софтуер вече ще е с отворен код, институциите се прехвърлят на държавен „облак“ (инфраструктура с голям споделен сървърен капацитет).

Поне към момента Ивайло Московски губи. След разместването на ведомството му от него ще бъдат извадени цялата държавна оптична мрежа, е-услугите на администрацията и проектите за широколентов интернет в селските райони заедно с поддръжката им. На практика за транспортното ведомство ще останат най-проблемните ресори като БДЖ, „Български пощи“, регулацията на автомобилния и железопътния транспорт и цифровото тв разпространение.

Кабелите, директорът и поддръжката

Поправките в Закона за електронното управление (ЗЕУ), които трябва да бетонират замислените промени, предстои да бъдат публикувани до дни. Най-сложните политически решения обаче са вече взети.

Първо – към Държавната агенция за електронно управление (ДАЕУ) ще бъдат причислени дирекцията „Електронно управление“ от транспортното министерство и ИА „ЕСМИС – а с това и цялата държавна оптична мрежа, включително и изпълняващият се проект за широколентов достъп в слабо населените райони за 40 млн. лв.

Второ – кадровият въпрос. Най-вероятният бъдещ председател на ДАЕУ е един от заместниците на Ивайло Московски – Валери Борисов, твърдят източниците на „Капитал“. Той всъщност отговаря именно за този ресор втори мандат и двата пъти в екипа на Московски.

Трето – с поправките в ЗЕУ ще бъде създаден и дългоочакваният Държавен системен оператор. Новата структура ще извършва услуги за агенцията за е-управление, както и за отделните администрации. В тази роля ще влезе „Информационно обслужване“ АД, която ще бъде преформатирана – повече няма да разработва софтуер, да се занимава с услуги за крайни клиенти или да поддържа системи в съдебната власт, както досега. Вместо това ще има други конкретни задължения, които няма как да се изпълняват от частния бизнес – най-вече управление на проекти от името на държавата, специализирани одити, наблюдението на споделената инфраструктура и договорите за поддръжка. Около трансформациите на „Информационно обслужване“ със сигурност ще има напрежение, но дружеството ще има поне година гратисен период, в която това да се случи.

Задължение за власт

Ако концепцията за „централния властови сървър“ на електронното управление (ДАЕУ) остане непроменена след края на политическите боричкания и процедурите по приемане на закона, в администрацията трябва да настъпи чувствителна промяна. Никой проект за софтуер, електронни системи, регистри и прочее на която и да е институция няма да може да тръгне без нейното одобрение. Председателят на агенцията има задължение да разпише и стандарти към всички администрации, които планират дигитални проекти. Пак ДАЕУ ще решава дали съдържанието на обществената поръчка е целесъобразно и отговаря на стратегиите и пътните карти за е-управление в отделните сектори. „Идеята е да не се купуват излишни неща, като например ipad-и за администрацията или сървъри, които са пет пъти по-мощни от необходимото“, обяснява Васил Величков, съветник в екипа на Румяна Бъчварова. Според първоначалната идея ДАЕУ трябва да има правомощия още при одобряването на перата за е-управление в годишните бюджети на институциите.

Ако всичко това се случи, то без съмнение ще е свежа промяна след над десетилетие на разпределяне, усвояване или просто изхвърляне на милиони в нечий джоб за неясно какъв брой проекти, които не са координирани от никого и интегрирани помежду си.

Според новите поправки в закона, трябва да се появят и публични регистри на всички проекти за е-управление, където всяко ведомство да вписва идеите си, преди да са стигнали до ниво обществена поръчка. Предвижда се и регистър на всички активи – информационни системи и хардуер. Всяка администрация ще има отговорно за това лице, което пък ще е обект на наказания и глоби, ако данните не са изрядни. Използването на споделената инфраструктура ще се насърчава (по думите на директора на кабинета на Бъчварова – Антон Герунов, първите институции трябва да преместят данните си на държавния облак още през лятото). С промените в Закона за достъп до информация институциите са задължени да публикуват определени данни в машинно четим формат. Този процес тръгва трудно, защото много от тях се оправдават с липса на специалисти по управление бази данни, но ДАЕУ ще има задължения да вкара този процес в релси.

Новата агенция ще отговаря и за политиките в областта на електронните удостоверителни услуги и идентификация (електронен подпис, електронен печат и др). От 2014 г. в ЕС има директива, която регламентира 12 такива услуги, а настоящият български закон урежда само една от тях. Правилата очевидно ще трябва да бъдат пренаписани и идеята е ДАЕУ да има ключова роля в този процес.

Възможно ли е изобщо всичко това

Замислената промяна е тектонична и ще се нуждае от труден за извоюване консенсус. А подводните камъни са много – от администрацията на най-ниско ниво, която е свикнала електронните услуги да са нещо сложно и незадължително, до най-високите нива на управление, за които сегашният хаос оставя достатъчно врати за свободни тълкувания. Критична точка ще е и следващата смяна на властта, която може да обърне процеса на 180 градуса, ако реши. Единственото решение за всички тези проблеми, изглежда, е промените, колкото е възможно повече и по-осезаеми за гражданите и фирмите, да се случат възможно най-бързо и с твърда ръка.

Източник: в-к Капитал

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си