Статии и материали

Обжалване на действия и бездействия на възложители в процедура по възлагане на обществена поръчка

ЦВЕТЕЛИНА ПОПОВА

Г-жа Цветелина Попова е юрист и водещ експерт по обществени поръчки. Работи в Комисията за защита на конкуренцията, като от 2003 г. е началник на отдел „Правен”, а от 2010 г. оглавява дирекция „Обществени поръчки и концесии”.

В контраст със законодателния похват да се изброят видовете решения, подлежащи на обжалване по чл. 120 от ЗОП, тук липсва нарочно посочване кои действия и бездействия могат да инициират процедура на проучване пред КЗК. Разписан е единствено правният ефект на действията и бездействията, а именно да се възпрепятства достъпа или участието на лицето в процедурата. По аргумент на противното, действия и бездействия, които самостоятелно не водят до ограничаване на правата на лицата, а са елемент от издаване на обжалваемите актове по чл. 120, ал. 1 от ЗОП, не могат да се атакуват извън обхвата на актовете, чието фактическо основание материализират. Така например не подлежат на самостоятелно обжалване преценката на комисията по чл. 34 от ЗОП за необходимостта за изискване на допълнителни документи по чл. 68, ал. 8 от ЗОП, изискването на писмена обосновка по чл. 70 от ЗОП, респективно нейното приемане или отхвърляне, обявяването на технически оценки или оповестяването на публично заседание за отваряне на ценови оферти. Всички тези действия или бездействия се обжалват в рамките на възраженията срещу законосъобразността на крайният акт на възложителя.В обхвата на контрола, осъществяван от Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд попада и преценката за законосъобразност на действията и бездействията на възложителите, осъществени в рамките на провеждане на процедурата по възлагане на обществена поръчка. Законът за обществените поръчки предвижда изрична правна възможност за самостоятелното им оспорване от страна на заинтересованите лица, доколкото същите са в състояние да засегнат сериозно интересите на участниците /кандидатите или на всяко едно лице, имащо интерес да участва в дадена процедура.

Извън този необжалваем периметър, заинтересовано лице или участник/ кандидат може да оспори всички действия или бездействия от естество създаващо пречки за участието му в процедурата, в т.ч. достъпа до същата.

Едни от най-често обжалваните действия и бездействия на възложители са свързани с предоставянето на разяснение. Правният режим на разясненията се регламентира в чл. 29 от ЗОП. Нормата гласи, че „лицата може да поискат писмено от възложителя разяснения по документацията за участие до 10 дни, а за поръчки по чл. 14, ал. 3 – до 7 дни, преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията. Разясненията по ал. 1 се публикуват в профила на купувача в 4-дневен срок от получаване на искането. Ако лицата са посочили електронен адрес, разясненията се изпращат и на него в деня на публикуването им в профила на купувача. В разясненията не се посочва информация за лицата, които са ги поискали.”

От цитираният текст следва, че всяко едно лице, всеки правен субект, може да поиска разяснения по документацията на процедурата, когато счете, че отбелязаните в нея условия са неясни, двусмислени или противоречиви. Искането за предоставяне на разяснение, следва да се отнася към условия, разписани в документацията, а не да касае принципни въпроси, неотносими към конкретната процедура. Във всички случаи обаче възложителят дължи писмен отговор на постъпилото искане.

Възложителят няма право на преценка за кое искане за разяснение е ангажиран да даде отговор, както и не може да преценява дали субекта, поискал разяснение, има качеството на лице, заинтересовано да участва в процедурата. Не следва обаче да се смесват разясненията по чл. 29 от ЗОП с исканията за предоставяне на достъп до публична информация, тъй като те са подчинени на различни правни режими.

Често в практиката обаче се забелязва тенденция да се искат разяснения върху вече дадени разяснения с друг адресат. Закона не урежда изрично тази хипотеза, но се предполага, че от гледна точка на коректност и добросъвестност, възложителят е задължен да предостави писмен отговор на въпроса.

Константната практика на контролните органи изисква разяснението да е пълно и конкретно, за да изпълни своето предназначение. Това означава, че възложителят трябва да вложи максимална конкретика в отговора на поставеният въпрос. Недопустимо е разяснението да съдържа единствено препратка към текст или точка от документацията, без да е налице аналитично-обяснителна част, която да внася яснота относно тълкуването и прилагането на неясното условие в документацията.

Паралелно с това е недопустимо правната фигура на разяснението да изземва функциите на решението по чл. 27а от ЗОП – решението за промяна. Нерядко възложителите, едва след постъпило искане за разяснение констатират пропуски, противоречия или дори незаконосъобразни изисквания в документацията. Тъй като обичайно срокът за издаване на решение за промяна е изтекъл, те се възползват от възможността чрез разяснението да внесат промени в одобрената документация за участие, както по отношение на критериите за подбор, така и спрямо методиката за оценка или техническата спецификация. Подобно поведение от страна на възложителя се явява изцяло неправомерно и в разрез с целта и предназначението на правната фигура на разяснението. Недопустимо е чрез разяснения да се дописва документацията за участие, още повече когато става въпрос за коригиране на условия и изисквания, които са незаконосъобразни по своята природа и при евентуално обжалване биха довели до неблагоприятния ефект на отмяна на решението за откриване на процедура, издадено от възложителя.

Продължението на материала може да прочетете на страниците на списание ЗОП+. С него може да се сдобиете като станете абонати (повече за това тук) или поръчате отделни броеве на телефон 0878 610 705 или e-mail zopplus@gmail.com

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си