Актуално

Парламентът прие ударно последните промени в действащия ЗОП, затяга се контролът при поръчките за фирми на хора с увреждания

Контролът при възлагането на поръчки на предприятия на хора с увреждания се затяга с въвеждането на допълнителни изисквания. Това реши Народното събрание, което одобри експресно в четвъртък на първо и второ четене промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), внесени от правителството.

С цел пресичане заобикалянето на закона от недобросъвестни фирми, вече поне 80% от предмета на поръчката ще трябва да се изпълнява от специализираното предприятие или от кооперация на хора с увреждания със собствено производство или ресурс, или от подизпълнители, които също са такива предприятия или кооперации, решиха депутатите.

Твърди се, че по този начин ще бъдат премахнати фирмите посредници, които се ползваха, за да спечелят поръчката, а след това работата се прехвърляше на компании, в които няма хора с увреждания.

Припомняме, че преференциите в ЗОП за фирми на хора с увреждания съществуват отдавна, но бяха либерализирани с промените в закона от средата на 2014 г. Това позволи да се дават обществени поръчки на предприятия и кооперации на хора с увреждания при значително облекчени условия, включително и без залагане на критерии за подбор. Резултатът беше ръст на регистрираните такива фирми и затруднения при възлагането, защото не бе възможно запазените поръчки да бъдат давани на други фирми. Не бяха рядкост и случаите, при които няма специализирани предприятия и кооперации, притежаващи капацитета да ги изпълнят. Като допълнителен проблем мнозина посочват това, че понякога собственици на такива фирми обжалваха поръчки, при които са избрани други изпълнители, и по този начин блокираха възлагането и възможността съответния държавен орган да осъществи важни за дейността му доставки.

За справяне с посочените слабости, депутатите решиха в търговете за поръчки, запазени за предприятия с хора с увреждания, да могат да кандидатстват и други фирми. Така ако специализираните предприятия не могат да изпълнят поръчката, тя ще се дава на следващата класирана компания в процедурата и няма да се налага да се прави нов търг. По този начин няма да се бави изпълнението на самата поръчка, каквито случаи имаше до сега. С променените текстове също така се дава възможност на възложителя да поставя изисквания за техническия и финансовия капацитет на специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания.

Подкрепа на поправките дадоха както ГЕРБ, така и партньорите от Патриотичния фронт и Реформаторския блок. Димитър Байрактаров от фронта заяви, че при предстоящото приемане на изцяло нов ЗОП, трябва да се помисли за въвеждането на подзаконови актове – наредба или правилник, които да имат превантивен и последващ контрол на такива поръчки.

„Може би ключът е в списъка на фирмите на Министерския съвет. Да се прецизира списъкът за кои поръчки могат да се явяват специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания“, поиска депутатът от Реформаторския блок Костадин Марков. Той добави, че няма анализ колко пари реално отиват за хора с увреждания. „Ако има обем 100 млн. лева на такива обществени поръчки, дали не отиват само 200-300 хил. лева за заплати“, посочи още той и допълни, че трябва да се предвиди такъв анализ в новия закон.

Друга важна промяна, дошла с приетия законопроект е свързана с това, че Агенцията по обществените поръчки минава на подчинение към министъра на финансите. В момента ведомството е под шапката на Министерството на икономиката.

Според вторите на проекта, това се прави с цел  подобряване на контрола. В момента няколко звена, които са част от процеса на обществените поръчки, се намират в Министерството на финансите. Там са Агенцията за държавна финансова инспекция и Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“, които правят последващия контрол.

Освен това, единственият действащ Централизиран орган за обществени поръчки (ЦООП) също е към Министерството на финансите, което прави политиките по разходване на бюджета, и е заинтересовано да има пряк контрол върху качеството и изразходването на публичните средства. Целта на промените е целият контрол да бъде на едно и също място, за да действат еднакви правила. Когато АОП бъде заедно с всички контролни органи се очаква да има много по-голям синхрон в работата им, мотивираха се вносителите.

С промените в ЗОП също така се дава възможност Министерският съвет да създава централни органи за обществени поръчки или да възлага тези функции на орган на изпълнителната власт.

Промените в Закона за обществените поръчки бяха приети от правителството в края на април в Народното събрание. През лятото пък в парламента беше внесен изцяло нов ЗОП, съобразен с последните европейски директиви. В тях е посочено, че изискванията им трябва да бъдат въведени в националните законодателства най-късно до средата на 2016 г.

Според заявките на управляващите, новият закон е едно от предварителните условия, които страната ни трябва да изпълни, за да ползва без проблеми европейските средства. Той е част от реформата в сектора и предвижда възлагането да става на принципа най-доброто качество при най-добра цена за услуги, доставки и строителство при намаляване на корупцията.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ също отбеляза, че предстои приемането на изцяло нов проект на Закон за обществените поръчки, с който ще се регулират много от установените до момента проблеми.

Видео с коментар на промените в действащия ЗОП на вицепремиера Томислав Дончев, направен в предаването „Лице в лице“ по bTV, може да видите тук.

Източници: Mediapool.bg, Dnevnik.bg, bTV

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си