Актуално

Строителството остава зависимо от европейските пари

Секторът започва 2016 г. с тревоги заради закъснението по новите оперативни програми

Публикуваме без съкращения* материал на Investor.bg, посветен на перспективите пред строителния бранш през новата 2016 г.

Изминалата година категорично доказа, че само европейските пари няма как да “събудят” строителния сектор от дълбокия следкризисен сън, както на много хора им се искаше.

Около четири пети от строителната продукция през последните години се формира благодарение на европейските фондове. При частните инвестиции има известно оживление през 2015 г. заради активизирането на пазара на жилища, но проектите не са много и са малки, т.е. няма как да компенсират дълбокия спад на строителната продукция.

Въпреки силния ръст на издадените разрешителни за строеж в големите градове от последните месеци, браншът не се надява на скорошно сбогуване с проблемите. Каквото и оживление в строителните дейности да се очаква, то ще си остане в ограничени мащаби – в най-големите населени места, за доказаните фирми, които оцеляха след кризата, и за сравнително малки проекти, както показват и данните на НСИ за разрешителните за строеж.

В София например от началото на 2015 г. ръстът при стартираните нови обекти, измерен през РЗП, достига над 60% спрямо 2014 г., като основният тласък идва от строителството на офиси и жилищни сгради, сочат данните на Националния регистър за ново строителство и реконструкции.

В по-малките градове обаче със сигурност основният източник на инвестиции ще си останат държавата и общините – през европейските фондове, общинските капиталови инвестиции, доколкото изобщо ги има, и програмите за саниране на частни, държавни и общински сгради.

Най-вероятно активността в сектора ще се свие през 2016 г. на фона на малкия обем инвестиции на бизнеса и закъснението при европейските програми през новия програмен период 2014-2020 г. Така дисбалансите в бранша, които се наблюдават от няколко години, се затвърждават като сериозен структурен проблем и не са просто кризисен епизод.

Строителната продукция – по-бавен спад, но какво от това

Изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков коментира пред Investor.bg, че строителната продукция забавя спада си в последно време. Това се потвърждава и от данните на Националния статистически институт (НСИ).

Спадовете на строителната продукция като цяло наистина се забавят, но при сградното строителство през последните месеци има по-скоро ускоряване на темповете, с които продукцията се свива. И именно сградното строителство повлича надолу целия сектор в момент, в който в Европа секторът е в подем и се възстановява успешно.

Възстановяването на строителната продукция е изцяло в полето на сградното строителство. Продукцията от гражданското и инженерно строителство, в което попада и инфраструктурата, почти е достигнала пиковото равнище, отчетено в края на 2008 г., сочат данните на НСИ. Поръчките от държавата и общините няма как да оживят сектора, защото сградното строителство по принцип има по-голям дял в общия обем строителна продукция.

Индексът на строителната продукция, изчисляван от статистическия институт, се задържа на нива с около 40 на сто под пиковите стойности, регистрирани през октомври 2008 г. При сградното строителство обаче спадът достига 56 на сто, докато обемът на продукцията от строителство на инфраструктура е само с 5,6% под отчетените преди 7 години върхове.

Иван Бойков прогнозира, че браншът няма да преживее рязък възход, но “ще се радваме на хоризонтална линия на кривата на строителната продукция, т.е. спадът да спре”, а не просто да продължи да се забавя. През последните години обемът на строителната продукция се колебае около 6 – 6,5 млрд. евро, според данните на Камарата на строителите.

Още една (почти) нулева година

От 2014 г. браншът се фокусира върху довършването на обектите, финансирани със средства от стария програмен период (2007-2013 г.), за да се минимизират загубите и да се усвоят максимално много средства. Това е и причината НСИ да отчете, че строителството е започнало да създава нови работни места от 2014 г. година.

В момента обаче обектите се приключват и индустрията вероятно отново ще започне да освобождава хора,  прогнозира Иван Бойков.

След като 2015 г. беше нулева за строителството от гледна точка на новите оперативни програми, и 2016 г. не се очертава много по-добра. По новата програма “Околна среда” засега ще се работи само по няколко договорени с Европейската комисия проекти, повечето изостанали поради едни или други причини от предходния програмен период, защото Брюксел иска първо да довършим реформата във водния сектор, преди да стартират големите инвестиции. Останалите обекти ще могат да започнат след подготовката на прединвестиционните проучвания, с които ще се определи необходимостта от реализирането на определени ВиК проекти на регионално ниво.

Това обаче няма как да стане преди 2017 г. Като се имат предвид и процедурите за обществени поръчки, ново строителство във ВиК сектора може да се очаква чак през 2017 г. и след това. Това със сигурност означава нов период на “ударна” работа за изпълнение на обектите, т.е. нов пик на строителството на инфраструктура към края на програмния период.

При пътното строителство няколко големи обекта приключиха през тази година. Довършена беше магистрала “Марица”, “Струма” свърза София и Благоевград, пусната беше в движение и отсечката от “Струма” непосредствено преди границата с Гърция, почти приключиха мащабните ремонти на старите участъци на “Тракия”, довършен беше участък от Западната дъга на столичния околовръстен път и т.н.

Няколко важни инфраструктурни проекта обаче няма да бъдат завършени в срок основно заради забавяне на обществените поръчки и съдебни спорове (жп линиите Септември – Пловдив, Пловдив – Бургас и Първомай – Свиленград, обходът на Габрово). За разплащането със строителите са заложени заемни средства в бюджета за следващата година. Допълнителни пари бяха осигурени и с актуализацията на бюджета за 2015 г.

През следващата година от големите инфраструктурни проекти ще стартира третият лъч на метрото в София, за който вече има избрани изпълнители. Работи се и по проектирането на недостроените участъци от магистрала “Струма”.

За останалите големи инфраструктурни проекти, с изключение на реконструкцията на жп линията Елин Пелин – Септември, която получи средства от Механизма за свързване на Европа, финансиране няма и не е ясно кога ще има. Основните източници на средства са бюджетът и заеми, евентуално спестени пари от новата оперативна програма “Транспорт”, както и другите инвестиционни механизми на ЕС – планът “Юнкер” и Механизмът за свързване на Европа.

Единствено по програмата “Региони в растеж” се очертава възможност да стартират някои проекти в края на 2016 г., след като управляващият орган на програмата отвори процедурата за Агенцията “Пътна инфраструктура”. Агенцията обаче чака управляващият орган да одобри критериите, по които да се отсеят проектите за реализиране със средства по тази процедура. Известни шансове има и за малки общински пътища, които могат да се финансират по някоя от трансграничните програми.

Законовите промени – браншът е в очакване

И през 2015 г. не се реализираха исканите от строителния бранш промени в основния закон – Законът за устройството на територията. От години секторът иска изцяло нов закон, който да отговаря на съвременните условия и в който да няма противоречия заради многобройното му прекрояване и пренаписване.

Първоначално властта прегърна идеята за разделяне на закона на няколко части и обособяване на отделен закон за регламентация на инвестиционния процес и друг за териториалното устройство. Кабинетът обаче даде отбой и отложи работата по текстовете за след местните избори през 2015 г.

Още не е приет и новият закон за обществените поръчки, в които се регламентират проблемните взаимоотношения между главния изпълнител и подизпълнителите – отношения, които в момента са почти напълно освободени от каквито и да било ангажименти и често завършват с новини от криминалната хроника.

Законът е готов от началото на 2015 ., но едва в края на декември беше разгледан от правната комисия на парламента. Окончателното му приемане със сигурност ще се проточи поне до края на първото тримесечие на 2016 г.

* Заглавията са наши

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си