Актуално

Депутатите приеха новия ЗОП на извънредно заседание, послание за премахване на разделителните линии и призив за единение предхождат дебата в зала

На свое извънредно заседание днес Народното събрание окончателно приключи с гласуването на второ четене на проекта на нов Закон за обществените поръчки. Решението за допълнителна работа по акта дойде логично с оглед на последния ангажимент на управляващите ЗОП да е готов приблизително до края на януари. Това е свързано и със срока за въвеждане на променените европейски правила в областта, който е 18 април. Както отбелязват запознати, една от основните цели на законодателната реформа е именно транспонирането на новите европейски директиви, приети през 2014 г.

Както вече ви информирахме, законът измина дълъг път от внасянето му от Министерски съвет на 12 август миналата година. Проектът бе приет от народните представители на първо четене на 29 октомври 2015 г., а между първо и второ четене по него постъпиха внушителен брой предложения за редакция. За прецизиране на разпоредбите между двете четения бе сформирана и работна група, в състава на която бяха включени експерти от различни ведомства, представители на политически партии и депутати.

Припомняме, че с новия закон се приемат нови стойностни прагове, значително нараства броя на приложимите режими и процедури, обогатяват се и множество норми относно подготовката и провеждането на процедурните действия по възлагане. Създават се по-детайлни правила за измененията на договорите за обществени поръчки. С акта се поставя и специален акцент върху реалното електронизиране на обществените поръчки, сътрудничеството между възложителите и централизираното възлагане. Новост е и предвиденият единен електронен документ за обществени поръчки, който трябва да свали от плещите както на възложители, така и на изпълнители бремето на бюрократщината на етапа на подбор. Чувствително се разширяват и правомощията на Агенцията по обществени поръчки, особено в областта на предварителния контрол и налагането на единни правила за възложителите, включително чрез типови документи.

Както споделят и водещи експерти, характерен момент при приетия закон е това, че една значима част от правилата не са включени в него и трябва да се разпишат в Правилника за прилагането му. Това създава известна несигурност в експертната общност и вещае допълнително удължаване на прехода към новите правила. Отделен е въпросът, че с новите актове, въпреки заявките за рамков закон и опростяване на правилата, приложимите разпоредби всъщност значително ще се увеличат.

Въпреки че много от спорните въпроси бяха изгладени в работната група и в Правна комисия на НС, гледането в пленарна зала също не мина без разгорещен дебат по някои текстове. Най-високи нива страстите достигнаха при обсъждането на изключенията относно медийните услуги, приемането на нормите относно т.н. мерки за надежност на кандидати и участници, за които са налице основания за отстраняване, както и някои текстове относно правомощията на председателя на органа, който е първа инстанция при обжалването – Комисията за защита на конкуренцията.

Последното заседение също не бе лишено от емоционални изказвания и вербален дуел. След поредни обвинения, че със закона се създават предпоставки за корупция, отношение по тези въпроси взе вицепремиерът Томислав Дончев. Г-н Дончев, чието присъствие изрично бе пожелано от депутати, в типичния си красноречив стил изложи силни мотиви в подкрепа на акта. Той изрази позиция, че проблемът на поръчките не е самият закон, а неговото неспазване. По думите му това все пак е закон, а не процедурен наръчник и не може да се очаква в него да се дадат отговорите на всички въпроси. Подчертавайки разнообразния си опит на различни позиции, вицепремиерът бе категоричен, че корупцията не се бори с клишета и заклинания, а с добро законодателство и работещи институции. В отговор на критиките, че при транспониране буквално се преписват текстовете на директивите, г-н Дончев обърна внимание, че в случая се касае за една от общностните политики и съществуването на единни правила в целия ЕС е неминуемо. Все пак, той обясни, че където европравилата позволяват гъвкавост, това е използвано при подготовката на проекта. Вицепремиерът подкрепи и ангажираните с въвеждане на директивите като подчерта, че процесът е продължил повече от 6 месеца, в него са били включени над 40 експерти, а постъпилите над 700 предложения, не малко от които са били взети предвид, са гаранция за прозрачност и публичност при създаването на новия закон.

Г-н Дончев разгледа едно по едно и критичните изказвания по повод на конкретни текстове от новия ЗОП. По отношение на предварителните пазарни проучвания той обясни, че подобни практики съществуват и сега, но без всякаква регламентация. Със създаването на изрични правила в тази посока, противно на обвиненията, по-скоро се увеличава сигурността и намаляват предпоставките за корупция, каза вицепремиерът. На критиките срещу текстовете относно провеждането на ускорени процедури при изключителна спешност, Дончев отвърна, че текстовете съществуват и в момента, но реално такива процедури се провеждат изключително рядко (за 2015 г. – 7 от общо 11 хиляди). Разгледани бяха и нормите относно мерките за надежност. Там г-н Дончев уверено заяви, че според него корупцията идва от отстраняването на потенциални изпълнители, а не от увеличаването на конкуренцията, което би се случило при допускане на повече участници. Във връзка с коментираното от депутати становище на БОРКОР и визираните там предупреждения за корупционен риск в приемания акт, вицепремиерът заяви, че определени пасажи от същото се изваждат от общия контекст и напомни, че крайното становище на антикорупционния орган по проектозакона е подчертано положително. Що се отнася до препоръките в цитирания документ, Томислав Дончев коментира, че повечето от тях ще бъдат отчетени в разпоредбите на правилника за прилагане на закона.

По отношение на дебата дали с новия закон председателят на КЗК става едноличен господар на първата фаза на обжалването, Дончев отбеляза два важни момента. На първо място, според него случайното разпределение на делата, при положение че комисарите са компетентни в различни области, би довело до дефекти. Наред с това, според Дончев случайното разпределение би било безсмислено, тъй като във всички случаи решенията се вземат от цялата комисия като колегиален орган. В края на изказването си вицепремиерът не пропусна да коментира и изключението относно договорите за медийни услуги. Той разясни, че логиката на тези текстове, които присъстват и в предишните, и в сегашните директиви, е, че електронните медии, за разлика от всички други такива, оперират на ограничен пазар, при който са налице лицензионни и разрешителни режими. Именно по тази причина на ниво ЕС е решено, че провеждането на конкурентни процедури не е най-удачният вариант при поръчките за ефирно време (стана ясно, че за другите медийни услуги такова изключение няма).

След размяната на изказвания по най-щекотливите въпроси, повдигани и в хода на предишните заседания, дебатът по закона влезе в оперативно русло. Разгледани бяха разпоредбите относно различните форми на контрол, функциите на отговорни институции в сектора (АОП, Сметна палата, АДФИ), административнонаказателните разпоредби и други норми с по-скоро технически характер. Заслужава внимание фактът, че след депутатско предложение наполовина бяха намалени повечето от предвидените в проекта глоби за нарушаване на правилата за възлагане, уредени в него. Така Законът за обществените поръчки най-сетне бе приет. В по-голямата си част той ще влезе в сила от 15 април тази година.

От всичко казано дотук е повече от ясно, че с новия ЗОП се прави една мащабна реформа на законодателството по обществено поръчки. Това е свързано със сериозна промяна на правилата, които трябва да се съблюдават – факт, който неминуемо ще постави на изпитание възложители,  изпълнители, експерти, а и всички други отговорни институции в системата. За да се случи този преход по-безпрепятствено безспорно е необходимо време, търпение и разбиране, но и активна работа, по-добра комуникация и координация между институциите, дори усилията на всички.

Като знаково можем да определим и началото на днешното заседание, в което по повод почитане паметта на жертвите на комунизма от парламентарната трибуна бяха отправени силни послания и дадени добри примери за ораторско майсторство. Особено силно, включително в контекста на приемания закон и дебата по него, прозвучаха призивът за премахване на разделителните линии в обществото и напомнянето, че това, което може да ни изведе на по-добър път, е именно съединението, изведено и като девиз на държавния герб.

Любопитен факт около приемането на новия закон е и това, че то стана окончателно на ден, натоварен с много символика – Петльовден. Дали това обаче ще има за резултат двуякост и неяснота на текстовете и обществено неприемане на по-различните правила, дошли от директивите, или ще донесе кураж, сила и решимост за справяне с предизвикателствата и постигане на единение, тепърва предстои да разберем.

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си