Актуално

Десетина души са овладели големия строителен бизнес, признава Владислав Горанов

“Има малък брой големи фирми, които се занимават със строителство и които биха могли помежду си да постигнат съглашение за разпределение на пазара. Това е изкривяване на пазара, от което губят крайните потребители. Мога да кажа, че има определена концентрация.” Това заявява министърът на финансите Владислав Горанов в интервю през “Капитал”, публикувано в петък. По-рано тази седмица неговият предшественик Симеон Данков каза пред Нова телевизия, че през последните 8-9 години крупните обществени поръчки в строителството редовно се печелят от пет фирми. В същия период от Европейския съюз в България са влезли 18 млрд. лева, от които за строителство са около 8-9 млрд. лева, посочи той.

“Дали е картел или нещо друго е въпрос на теоретизиране. Надявам се, че след ясния политически знак за нулева толерантност към подобно поведение пазарът ще заработи”, коментира Владислав Горанов пред “Капитал”.

На въпрос защо се стигна до спиране на поръчки еднолично от премиера, той отговаря: “Има натрупано доста обществено недоверие и съмнения, че се случва нещо нередно. Това принуди премиера Борисов да подходи доста нестандартно. Правилата наистина не предполагат той да взима такива решения, но заради обществените нагласи е по-добре това да се случи. Мисля, че беше правилен ход, независимо че не е безспорен от формална гледна точка.”

Запитан как се стигна до ситуацията фирми, свързани с Делян Пеевски, да спечелят толкова много поръчки, Горанов отговаря: “Не е само Делян Пеевски. С годините зависимостта на бизнеса от държавата се засили, особено с нарастване на инвестициите, които държавата прави – по линия на бюджета и на евросредствата. Според мен има десетина големи бизнесмени, които с годините и при различни правителства са работили целенасочено да овладеят големия строителен бизнес. Това не е добре за конкуренцията, но е естествен процес на окрупняване. Въпросът е дали това окрупняване води до изкривяване на пазара и до намаляване на качеството на изпълнение спрямо цената. Според мен част от решението е всички големи обществени поръчки да се наблюдават внимателно не само от държавните органи, но и от обществото, колкото и клиширано да звучи.”

На въпрос как тези десетина души влияят върху правителството, финансовият министър казва: “Със сигурност колкото е по-голям материалният интерес, толкова натискът върху системите нараства. Отдавна се знае, че има проблеми при възлагане на обществените поръчки, но аз оценявам като положителна стъпка опитите да сложим проблемите на масата и да подредим системата. Тук влиза КЗК, която е първият контролен орган, както и АОП, която трябва да осъществява предварителния контрол, дори с цената на несистемно решение, каквото е политическата воля за прекратяване на обществените поръчки, върху които тегне най-голямо съмнение. Вероятно това няма да е еднократно явление, а процес. Но съм сигурен, че всяка голяма поръчка занапред ще бъде гледана под лупа не само от медиите и институциите, но и от възложителите, защото ще знаят, че правилата на играта са други.”

Според него проблемите ще се решат с последните промени в Закона за обществените поръчки, с който се въвежда предварителен контрол от Агенцията по обществените поръчки (АОП): “Този инструмент трябва да гарантира, че още на предварителния етап – задание, поръчките не съдържат в себе си възможност за нарушаване на конкуренцията. Този инструмент ще заработи през септември, но още сега сме възложили на агенцията да извърши подбор на най-рисковите. Разбира се, капацитетът е ограничен, защото се извършват 5-6 хил. поръчки за година, но на база анализ на риска може да се прецени къде да се приложи този инструмент – например покупките на автомобили, поръчки за храни.”

Запитан дали се чува с Делян Пеевски, финансовият министър казва: “Всички си мислят, че сме приятели, но не. Не се чуваме, нямаме общи теми.”

За изкривяването на пазара на горивата и задействането на КЗК след намеса на премиера Горанов коментира, че ситуацията е като при обществените поръчки: “За да се случи нещо съществено, трябва да има воля от страна на институциите. Според мен не е редно да се действа само когато премиерът се намесва. В една нормална и подредена държава сработват институциите и не се налага висша политическа воля, за да се спазват правилата. За съжаление това при нас е дефицит и затова се налага нещата да се случват по този начин.”

“Можело е КЗК и преди да го направи. Сегашният състав е от доста години, особено председателят. Очевидно има въпросителни към работата на комисията”, казва финансовият министър, който досега не е повдигал такива въпросителни.

Финансовият министър е “умерен оптимист”, че “прогнозите за растеж от 2.1% са реалистични, дори има база за по-добри резултати. Потреблението потръгва. А то най-бързо движи растежа. Ще имаме по-висок растеж от това, което прогнозират международните институции, и той ще е устойчив.”

Запитан каква част от липсващите средства в КТБ могат да бъдат възстановени, той казва: “Ако успеем да достигнем 20%, ще е добре. Голяма част от парите в КТБ обаче никога не са съществували. Високите лихвени равнища, които са се използвали за трупане на депозитна база, не са идвали от доходността на банката. Високите лихви са начислявани и финансирани с пари от същата банка. Тегли се кредит, превърта се през няколко фирми и със същия ресурс и резултат се увеличава капитала на банката или се раздува финансовият резултат. Да не говорим, че има пари, които не са влагани в активи, а буквално са харчени. Когато тръгне процесът, доста неща ще излязат наяве. Как да си обясним липсата на 206 млн. лв. кеш.”

“AlixPartners е свършила аналитичната работа, която да ни разкрие всички връзки. Но трудно може да се събере един необезпечен кредит, минал през няколко фирми, зад който не стои нищо. Просто няма реален актив, който да бъде запориран”, казва Горанов.

Цялото интервю на Владислав Горанов за Капитал може да прочетете тук.

Източник: Mediapool.bg, Капитал

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си