Всички места за обучението на 26-27 септември вече са заети! Заповядайте на обученията ни по електронно възлагане чрез платформата ЦАИС ЕОП, които ще се проведат на 10-11 и 24-25 октомври!
Актуално

Бавен напред при поръчките

Новите правила за обществени поръчки са крачка в правилната посока, но отлагат съществени реформи

Публикуваме без намеса коментарна статия на колегите от “Капитал”, посветена на промените в законодателството по обществени поръчки*

Последният месец ще остане в историята като периода с най-много търгове, спрени по нареждане на премиера Бойко Борисов. Сумата на отложените обществени поръчки в строителството, административната реформа и други гони 2 млрд. лева. Едно от формалните обяснения, дадени от финансовия министър Владислав Горанов (освен съмненията за фаворизиране на определени кандидати) беше приемането на изцяло нов Закон за обществените поръчки (ЗОП), който влиза в сила на 15 април тази година. Новият закон отразява скорошните промени на европейското законодателство в областта – задължителни за всички държави членки. Освен това приемането му беше поставено от Европейската комисия като условие, за да тръгнат оперативните програми със срок на действие до 2020 г. Текстовете, обнародвани в Държавен вестник през февруари, дадоха сериозна заявка за отстраняване на лоши практики от последните години. Някои от тях обаче бяха прекалено общи, а неизяснените детайли се оказаха предмет на тогава все още несъществуващ Правилник за приложение. Преди седмица Министерството на финансите публикува въпросния правилник за обществено обсъждане.

На пръв прочит изглежда, че авторите – екип на министъра, отговарящ за еврофондовете Томислав Дончев, експерти от Агенцията за обществени поръчки (АОП) и финансовото министерство, са се постарали да приложат поуките, натрупани от сериозния опит със злоупотреби у нас. Пример – графикът за изпълнение на поръчката (за изграждане на пътна отсечка, да речем), който служеше като механизъм да се оцени по-високо офертата на предпочитания кандидат, вече няма да се взима предвид при крайното класиране. Ефектът от всички нови разпоредби обаче тепърва ще се оценява. За момента най-големият проблем е, че във времето се отлагат изменения, които щяха да доведат до почти пълна промяна на модела и щяха да ограничат субективния елемент при разпределението на поръчки. Пълната електронизация на търговете (е-прием, оценка, класиране, договаряне и отчитане) например се отлага за средата на 2018 г. (а както знаем, и този срок може да се промени), тъй като в следващите две години ще се работи по приложния софтуер. Стандартизираните условия за големи поръчки – в строителството, също се отлагат. Типовите условия към кандидатите имат за цел да премахнат ограничителни условия, залагани по усмотрение на възложители, но на първо време такива ще има само за договори за доставка. Тръгваме от най-лесните поръчки, които могат да се стандартизират, и ще се върви към по-сложните търгове за строителство, обясни министър Томислав Дончев.

Бъдещето ще се забави

На 15 април влиза в сила единствено т.нар. Единен електронен документ за обществени поръчки. Това е декларация за съответствие с изискванията на възложителя, която е по образец на Европейската комисия. Вместо един куп документи участникът попълва декларацията и указва в кои държавни регистри е налична съответната информация. В момента обаче документът дори не е електронен, а е текстов файл, който се сваля от сайта на АОП. Той ще се подава на хартия заедно с техническата и ценовата оферта. Едва след създаването на платформа за е-търгове декларацията ще се появи в електронен вариант. Единният документ все пак е някакво облекчение за участниците.

Други промени, които влизат в сила веднага и целят да изсветлят процеса, дават нови правомощия на Агенцията за обществени поръчки. Предварителният контрол ще обхване и техническите спецификации. Досега за ограничителни или завишени условия се проверяваха само критериите за подбор на кандидати (за наличие на опит, сертификати и др.). “Спецификациите са един от основните инструменти да се фаворизират определени доставчици на части или материали и е редно да се включат в обхвата на предварителния контрол”, коментира пред “Капитал” Андрей Цеков, зам.-председател на Камарата на строителите в България (КСБ).

В момента на проверка от АОП подлежат само големи търгове, финансирани с европейски фондове, както и всички поръчки без обявления (директно договаряне), които за миналата година са едва 11. Новият закон въвежда предварителен контрол на случаен принцип за абсолютно всички процедури. Обявленията за три работни дни назад (на ден се обявяват между 45 и 60 процедури) ще влизат в софтуер на АОП, който ще избира по една поръчка на ден за обстойна проверка. По думите на изпълнителния директор на агенцията Миглена Павлова софтуерът се разработва в момента (това може да забави и тази положителна промяна). АОП освен това получава правомощия да праща свои служители – наблюдатели при общини или агенции, чиято поръчка е оценена с висока степен на риск. Наблюдателят ще присъства на заседанията на тръжната комисия, като идеята е докладите му да са публични и част от досието на поръчката.

Всичко това се прави с цел да се подобри контролът, коментира министър Дончев. “Всъщност ние имаме много контролни органи – Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), Одит на средствата от европейския съюз, управляващи органи по оперативните програми. И въпреки това нарушенията са проблем, който винаги ще съществува у нас, както съществува във всички държави членки. За съжаление те не могат да бъдат изцяло изкоренени. Нулев процент на грешки – това е нещо абсолютно невъзможно, което не означава, че няма да се опитаме да го постигнем”, посочи министърът.

Таксите за обжалване поевтиняват

Една от съществените промени е поевтиняването на таксите за обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС).

До лятото на 2014 г. “услугата” струваше 850 лв. за поръчки под праговете (264 хил. лв. за строителство; 66 хил. лв. за доставки и услуги), а за всички останали – 1700 лв. С дата 1 юли 2014 г. правителството на Пламен Орешарски въведе нови тарифи, които оскъпиха обжалването от 3 до 17 пъти. Те станаха 2% от прогнозната стойност на поръчката, но не по-малко от 850 лв. и не повече от 15 000 лв. При обжалване на втора инстанция недоволният участник дължи още 50% от сумата, платена на КЗК. Преди това таксата беше фиксирана на 50 лв., а в момента размерът й може да стигне 7500 лв. Пропорционалните такси на всичкото отгоре бяха обявени за незаконосъобразни от ВАС през 2015 г. както заради високия им размер, така и заради процедурни нарушения при приемането им – например неспазване на 14-дневния срок за обществено обсъждане. От КЗК не отговориха на запитване на “Капитал” какви са постъпленията от незаконосъобразните такси.

Новият закон въвежда по-ниски тарифи за обжалване: 1000 лв. за поръчки до 1 млн. лв.; 3000 лв за поръчки от 1 до 5 млн. лв. и 5000 лв. за поръчки над 5 млн. лв. Участникът с възражения дължи още 10% от таксата, ако иска да обжалва на втора инстанция, но не по-малко от 100 лв. Според Андрей Цеков от КСБ таксите биха могли да се диференцират още повече и за малки поръчки от порядъка на 20 000 лв. таксата да поевтинее. Това ще улесни достъпа до правосъдие на най-малките фирми, смята той.

Идеята на депутати от Реформаторския блок КЗК въобще да отпадне като първоинстанционен орган за обжалване, а споровете да се решават от административните съдилища, беше определена от министър Дончев за лоша. “Ако имам някакви съмнения за дейността на КЗК, имам двойно по-големи по отношение на местните съдилища. Проверете колко от актовете на АДФИ падат, след като стигнат там, и ще разберете защо”, казва министърът. Подготвеният от екипа му ЗОП освен това премахна случайното разпределение на производствата по жалби и даде възможност на председателя на КЗК еднолично да разпределя преписки между своите служители. “Аз нямам нищо против и не е проблем в специализирания Закон за защита на конкуренцията този въпрос да се уреди и да се въведе друг регламент”, заяви Дончев. Всичко това означава, че новите правила, макар и ориентирани в правилната посока, съвсем не са съвършени.

Да се очакват чудеса от новият ЗОП и правилника все пак е пресилено. Както в много други области, проблемите с разпределянето на парите на българските и европейските данъкоплатци идват не толкова от законодателството, колкото от спазването му. И най-добрите правила не могат да заменят политическата воля за честни конкурси и ефективния контрол за злоупотреби от работеща съдебна система. Без тях промяната в законите в най-добрия случай ще има краткотраен ефект – докато схемите се нагодят да заобикалят новите изисквания.

*Забележка: Заглавието е модифицирано, илюстрацията е от нас

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

error: Content is protected !!
Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си