Статии и материали

ОБРАТНИ ЕФЕКТИ: Предизвикателства и възможности пред използването на ЕЕДОП в практиката по възлагане на обществени поръчки в България

Ивайло Стоянов, експерт по обществени поръчки

В предислов

Едно от основните нововъведения, дошло в резултат на нормативната реформа в обществените поръчки, която бе осъществена в ЕС през последните две години, е въвеждането на Единния европейски документ по обществени поръчки (ЕЕДОП). Тази стандартизирана декларация за съответствие с изискванията за допустимост и подбор бе възприета като ключов инструмент за постигане на целите за опростяване на процедурите и намаляване на административната тежест за потенциалните изпълнители, респективно за повишаване на ефективността на възлагането и реално постигане на общ пазар за обществени поръчки.

Като всяко ново нещо, и Единният документ донесе със себе си известна неопределеност, множество въпросителни относно неговото използване и преходен период, в който трябва да се случат някои необходими условия за навлизането му в практиката. Освен задължителния процес на свикване с променените правила, сред последните най-отчетливо се открояват влизането в сила на изискванията относно електронизирането на процеса по възлагане на обществени поръчки, в пълния си вид предвидено за есента на 2018 г. и свързаното с него изграждане на необходимата инфраструктура.

Шест месеца след приемането на новите ЗОП и ППЗОП, равносметката показва, че посочените явления по навлизане на единния документ не подминаха и нашата страна. Мнозина обаче започнаха да се питат дали предизвикателствата при използването на ЕЕДОП у нас са само временно неудобство, което ще отшуми след протичане на известен процес на учене и натрупване на критична маса от практически опит с образеца или са проявление на слабости в правилата, разписани на национално ниво и дефицити в указанията за тяхното прилагане. И ако е второто, какви са начините същите да бъдат преодолени. Отговор на тези безспорно важни въпроси ще се опитаме да намерим и в настоящата статия.

Една отлична идея

Каквито и да са първите впечатления от използването на ЕЕДОП в отделните държави-членки и ЕС като цяло, навярно всички в една или друга степен ще са съгласни, че въвеждането на този европейски образец е едно безспорно добро политическо, нормативно и техническо решение. А и не би могло да е другояче, при положение, че се довежда до достатъчно завършен и реално функциониращ вид идеята при пресяването участниците само да декларират, но не и да представят множество документи, доказващи че тези лица отговарят на условията за участие. Достойнства, които са факт още в настоящия преходен период към електронни поръчки, когато ЕЕДОП може да се изпраща както на хартия[ До 18 април 2018 г. ЕЕДОП може да се представя на хартия или електронно, а след тази дата само електронно.], така и електронно. В пълнота полезните ефекти се очаква да се разгърнат след 2018 г., когато ще бъде задължителна електронната форма на декларацията.

Въвеждането на ЕЕДОП много добре адресира едни от основните слабости при възлагането както на национално, така и на европейско ниво – крайния формализъм, документалната претрупаност и цялостната административна тежест, наблюдавани най-вече на етапа на подбор на потенциалните изпълнители на поръчката. Тези отдавна идентифицирани особености при разходване на обществени средства в ЕС, не просто увеличават транзакционните разходи за реализиране на процедурите, но поставят под въпрос постигането на фундаментални цели като ефективността на публичните финанси.

Важни допълнителни причини за добрата оценка на ЕЕДОП са обличането на идеята за него в единен, унифициран и общо задължителен в рамките на ЕС образец, както и обвързаността на всичко това с новите изисквания за преминаване изцяло към електронни обществени поръчки (което ще се случи през 2018 г.). Тук е важно да напомним, че по принцип идеята за електронния ЕЕДОП следва да се разглежда като неразделна част от мерките за насърчаване на дигиталния обмен на информация при възлагането – област, в която влизат и виртуалните досиета на дружествата, различните бази данни и разбира се електронната система e-Certis (понастоящем актуализирана и проверяване на доброволни начала от националните органи). За последната към днешна дата можем да отбележим, че в рамките на преходния период към електронизация на поръчките се предвижда само въвеждане на нейната задължителна поддръжка от страна на държавите-членки. В директивата за възлагане на поръчки[ Директива 2014/24/ЕС] това се обяснява с факта, че според досегашния опит доброволното актуализиране и проверка са недостатъчни да гарантират, че e-Certis може да реализира в пълна степен своя потенциал за опростяване и улесняване на обмена на документи, в полза по-специално на малките и средни предприятия. След 2018 г. e-Certis ще влезе в ролята на основен инструмент, който ще гарантира функционирането на електронния ЕЕДОП.

Кой, кога и как подава ЕЕДОП – родни дилеми

След като разгледахме основните правила при използването на ЕЕДОП, всичко сякаш изглежда ясно и логично – използвайки единен образец, който засега може да е и на хартия, всички участници декларират, че отговарят на необходимите условия, а по правило доказва избраният за изпълнител (плюс разбира се всички лица, на които изрично е поискано това от възложителя в хода на процедурата).

Нещата обаче започват да изглеждат една идея по-комплицирани, когато анализът на чл. 67 от ЗОП и другите относими норми от закона и правилника ни доведе до заключението, че отделен ЕЕДОП ще трябва да се подаде и за:
– всички членове на колективни органи за управление (за обстоятелствата, декларирани в лично качество);
– подизпълнителите;
– третите лица, чиито ресурс ще бъде използван от участника при изпълнение на поръчката;
– участниците в подало оферта обединение, което не е юридическо лице.

На пръв поглед тези допълнителни изисквания са напълно логични и идват като пряка последица от фундаментални правни положения при декларирането на обстоятелства и прилагането на основните правила за възлагане на поръчки. Въпреки това, българската практиката през последната половин година показва, че дали поради нормативни празнини или заради липса на адекватни указания от органа по методология, в редица случаи участниците, а след това и оценителните комисии, се сблъскват с редица завързани казуси. И докато някои от тях все пак могат да бъдат разплетени след внимателен анализ и тълкуване на приложимите разпоредби, то при други на този етап въпросите продължават да са много повече от отговорите. Което едва ли може да се определи като благоприятно условие за постигане на целите по опростяване на процедурите и намаляване на административната тежест. Цели, за които казахме, че формират гръбнака на новата европейска правна рамка на тази материя.

Кой експерт, кой ресурс, кой трето лице

За да съм по-конкретен в думите си, по-надолу ще обърна внимание на казус, тормозещ не един и двама участници, възложители и експерти по обществени поръчки. По мое мнение той разкрива един от най-наболелите проблеми при използването на ЕЕДОП и касае това дали образеца следва да се попълва и представя за външни за участника експерти, които са или ще бъдат привлечени на граждански договори за целите на доказване съответствието с изискванията на възложителя и разбира се за изпълнението на поръчката.

Продължението на материала може да прочетете в октомврийския брой на списанието ЗОП+. С него може да се сдобиете като станете абонати (повече за това тук) или поръчате отделни броеве на телефон 0878 610 705 или e-mail zopplus@gmail.com. Списанието  може да бъде закупено и от електронния ни магазин!

Покажи повече

Свързани статии

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си