Актуално

ЕК: България трябва да започне да привлича частни пари в европроектите

България трябва да започне да привлича и частни капитали на бизнеса в реализацията на проекти, финансирани с европейските фондове, както и да подобри възлагането на обществените поръчки. Това коментира Витория Алиата ди Вилафранка, директор на Дирекция „Административен капацитет и изпълнение на програмите II (България, Хърватия, Унгария, Румъния, Словения)“ в Генерална дирекция „Регионална политика“ на Европейската комисия, пред български журналисти в сряда.

От думите й стана ясно, че в допълнение към отпусканите от структурните фондове на ЕК средства за модернизация на училища и болници, правителството трябва да има целенасочена политика по финансирането на обучението на учители и лекари как да работят с новата техника, за да се постига по-добър ефект от направените инвестиции.

Последните изисквания на Еврокомисията в областта на обществените поръчки са заложени в новия закон за концесиите, който третира както обществените поръчки, така и публично-частното партньорство. Проектът бе одобрен в парламента на първо четене, но все още не е гласуван окончателно.

Вилафранка коментира, че вече се отчита сериозно подобряване на квалификацията на държавните служители в областта на провеждането на обществените поръчки и засилен контрол върху изпълнението им, в резултат на което са извършени финансови корекции по европроекти. Но все още има слабости при обществените поръчки, „което обаче не означава непременно корупция“, каза Вилафранка.

„В България изпълнението на европейските програми в периода 2007-2013 г. започна бавно, но страната ви навакса това в последните години и днес се представя по-добре от Полша и някои балтийски страни“, посочи тя. По думите й Румъния, с която страната ни едновременно стана член на ЕС, се справя по-бавно от България с използването на европейските фондове, но и тя вече наваксвала първоначалното забавяне. „Не мога да посоча числа, но България е по-напреднала“, каза Вилафранка.

Представителят на ЕК даде висока оценка за резултатите, постигнати с механизма „Джеръми“, който кредитира съфинансиране в европейски проекти и целта му е именно да вкарва частни пари в приоритетни за ЕК области.

България е постигнала над средния за Европейския съюз ефект от инвестираните от еврофондовете средства в местната инфраструктура и икономика. Ако за ЕС се приема, че всяко едно евро от структурните и кохезионните фондове на ЕС, инвестирано в периода 2007-2013 г. ще върне 2.74 евро в брутния вътрешен продукт до 2023 г., за България съотношението е 1 към 3 евро, посочи представителката на ЕК.

Приносът на еврофондовете върху ръста на икономиката е 4 допълнителни процента в БВП до 2015 г., а до 2023 г. те ще прибавят нови 3 процента към БВП на страната, отбеляза Вилафранка.

От статистиката на ЕК става ясно още, че в България на еврофондовете се падат 38.7 на сто от извършваните от правителството капиталови разходи, докато в някои държави от ЕК техният дял стига 57 процента.

Притеснителен факт обаче е, че за периода 2007-2013 г. в България благодарение на еврофондовете са открити едва 6018 нови работни места, от които само 244 са в областта на иновациите и изследванията. Това означава, че всъщност парите от ЕК са подхранили само финансово българския бизнес, без той да се е развил и да е наел допълнително хора.

Представените от Вилафранка данни сочат, че основната част – 66 процента от българския бюджет от еврофондовете в стария програмен период са изхарчени за транспорт и околна среда – в ремонт на над 1000 км. стари пътища и магистрали, за построяване на нови 175 км участъци, както и за пречиствателни станции и депа за отпадъци. Тя акцентира върху това колко е важно да се приключи водната реформа, за да може ВиК-операторите да получат достъп до средствата от еврофондовете за ремонт на мрежите си и нова инфраструктура.

Анализът на Еврокомисията констатира, че въпреки еврофондовете, пропастта между Югозападния регион на страна, включващ София, и останалата част на България, все още е голяма. В Северозападния регион например БВП на човек от населението е едва 30 на сто от европейското средно ниво, докато БВП в Югозападния регион е два и половина пъти по-голямо, заради столицата, където е концентрирана основната икономическа активност, университетите и държавната администрация.

Източник: Mediapool

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си