Актуално

Строителите очакват 2017 година с умерен оптимизъм

От браншовата камара прогнозират 10-15% ръст на сектора и обществени поръчки за 2,5 млрд. лв.

 

Ръст от 10-15% в строителния бранш през 2017 г. прогнозират от Камарата на строителите в България (КСБ). Това стана ясно на среща с медиите, на която председателят на управителния съвет на камарата инж. Николай Станков и изпълнителният директор на организацията инж. Иван Бойков представиха данни за сектора. Те се основават на официална информация от Националния статистически институт, Министерството на финансите към септември 2016 г. и от Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към началото на декември.

Равносметката за отминаващата година

„За съжаление траекторията на растеж, регистрирана през 2015 г., се промени значително през 2016. Разбира се, за това има логично обяснение. 2015 беше годината, в която приключиха проектите от предходния програмен период и финалните разплащания по тях. През 2016 г. статистическите цифри отново са с отрицателен знак при строителната индустрия, като показват значително занижени стойности по основните икономически показатели“, заяви инж. Николай Станков.

Поводи за оптимизъм

Инж. Станков обяви, че към 5 декември в ЦПРС са вписани 4755 строителни фирми, от които 4707 български юридически лица и 48 чуждестранни фирми. Заличени са 433 фирми. През 2015 г. заличените са били 521. Както става ясно от данните, през изминалата година за първи път от доста време има повече нововписани фирми, отколкото заличени, обявиха от КСБ. „Това е първият симптом, че „нацията на строителите е преодоляла демографската криза“, ако мога така да цитирам уважавания председател на Комисията за Регистъра доц. Георги Линков“, каза инж. Станков.

Преобладават малките

Според обявените данни, отрасъл „Строителство” се развива основно от 97,3% малки дружества, 2,3% – средни, и 0,4% големи компании по критерий „Нетни приходи от продажби“. По критерий „Персонал” водещи с 83,9% отново са малките предприятия, средните фирми са с дялово участие от 14,5% и големите с 1,6%. Произведената продукция в отрасъла за деветте месеца на 2016 показва изпълнени обекти за 7,428 млрд. лв. при регистриран спад от 32% общо и по сегменти.

Обществените поръчки са все така важни

Анализът на цялостната дейност на бранша показва и спад на броя на обявените обществени поръчки към края на септември от 3,5%. При сключените договори по обявени търгове от началото на годината към края на септември се наблюдава нарастване в рамките на 3%.

Общо сключените договори са 2115 бр. на стойност 1,468 млрд. лв. По сегменти преобладават подписаните контракти за „Енергийна инфраструктура” с дял от 44,4% на броя и 59% при стойността, следва „Инженерна инфраструктура” с участие от 25,9% и 26,6% съответно при броя и стойността, високото сградно строителство има участие с 25,7% при броя и 9,2% на стойността и на последно място ВиК с незначителен дял от 4,0% и 5,2 % на стойността.

Сключените договори от малки предприятия по критерий „Персонал“ наброяват 968 броя на стойност 387 млн. лв., или 45,8% при броя и 26,4% при стойността на всички. Подписаните контракти от средни фирми са 891 бр. на стойност 696 млн. лв., или 42,1% при броя и 47,4% от стойността на всички. Сключените договори от големи компании са 224 бр. на стойност 378 млн. лв., или дялово участие от 10,6% при броя и 25,7% от стойността. Подписаните контракти от фирми без регистрация в ЦПРС на КСБ възлизат на 32 бр. на стойност 8 млн. лв., или като процент 1,5% от броя на общо сключените договори и 0,5% от стойността.

Преобладават сключените договори по критерий на възлагане „Икономически най-изгодна оферта” с процентно участие от 63,3% при броя и 75,7% от всички. Най-нисък процент регистрират подписаните контракти по критерий на възлагане с „Липсващи критерии” при дял 10,4% на броя и 2,9% при стойността. Сключените договори по открита процедура са 81,8% от броя и 80,4% при стойността. Преобладават подписаните контракти, финансирани от държавния бюджет, при показатели 94,5% от броя и 92,1% от стойността.

В случая не бе спестена и другата страна на обществените поръчки, като по време на събитието от КСБ обявиха, че по данни на Министерството на финансите просрочените задължения на централната и местните власти към 30.09.2016 г. възлизат на 288 млн. лв., като от тях 194 млн. са на местните власти. Просрочените задължения по сметки за средствата от ЕС на общините допълнително са в размер на 12,6 млн. лв.

С умерен оптимизъм за новата година

„Надеждите за напредък са насочени към предстоящата година. Тогава се очаква да започне реалното строителство по проекти, които ще се финансират със средства от оперативните програми по програмния период 2014 – 2020“, подчерта председателят на КСБ, и допълни, че след близо едногодишна съвместна работа експерти на КСБ и Министерството на околната среда и водите са изготвили целия пакет стандартизирани документи, съпътстващи изпълнението на тръжните процедури по ОП „Околна среда 2014 – 2020“. Освен типови контракти за строителство и за инженеринг, работната група е подготвила и ценови таблици за ВиК мрежи и за проектиране и изграждане на ПСОВ, изисквания на възложителя за инженеринг – проектиране и строителство на ПСОВ, Методика за определяне на комплексната оценка на офертата, технически приложения към офертата, технически спецификации. „Това, което КСБ направи заедно с екипа на МОСВ, е една добра основа, която може да послужи за изработването на типови договори и по другите оперативни програми“, акцентира инж. Станков.

Прогнозите

Ръководителите на КСБ споделиха и прогнозите си за идните дванадесете месеца. “В предишните години строителната продукция беше между 16 – 17 млрд. лв. Спадът наистина е огромен. В строително изражение европейските програми са реализирани 3 – 4%. Сега чакаме да се случи същото, което стана и през миналия програмен период – масово възлагане на обществени поръчки. Предвиждаме около 2,5 млрд. лв. по търгове. Една голяма част от тях са по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“.

“По Програмата за развитие на селските райони стартираха две схеми, които са за малки и средни фирми, за изпълнение на инфраструктура. Тръгнаха част и от мерките за ВиК мрежите, но има още 9 области, които не са се консолидирали. Средствата по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради са допълнителни.”

“Предполагам, че ще имаме около 10 – 15% ръст, като махнем спада”, сподели инж. Иван Бойков. “През 2018 г. има контрола и проектите, които са тръгнали, трябва да приключат, ако не стане, ще връщаме пари.”

Предизвикателствата и възможности

По думите на представителите на КСБ, едно от предизвикателствата за сектора остава дъмпингът – тема, често повдигана през годините. “Новият Закон за обществените поръчки изисква търговете да се провеждат по стандартизирани процедури, което е голяма победа не само за нас, но и европейска. В момента ведомствата подготвят наредба за регламентиране на отношенията между главен изпълнител и подизпълнител”, допълни председателят на КСБ.

“При нас има много посредници в строителния процес. Това се наблюдава много при санирането на сградите. Крайният строител работи на изключително ниски цени. Ние сме предложили да се изготви регистър на поръчките и строителните фирми в санирането, за да се види какво се случва в този процес. Като цяло той е положителен. Над 6 вида организации играят при обновяването на блоковете, включително и сдружението на собствениците. Резултатите от санирането ще се видят пролетта.”

По време на събитието инж. Станков подчерта, че КСБ твърдо застава зад Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Тя има социален и икономически ефект. „Друг въпрос е за цените, тъй като след второто им сваляне те са на критичен минимум. Темата ще стои на дневен ред през следващата година“, обясни той.

Друг проблем в сектора е административната тежест, заявиха представителите на КСБ. “България е на едно от първите места в Европа по наличие на бюрокрация в инвестиционния процес. „В момента сме във втория програмен период и не трябва да забравяме, че той ще свърши през 2020 г. След това кохезионната политика рязко ще се промени и секторът ще разчита основно на частен капитал. Хубаво е да се опитаме да премахнем пречките пред инвеститорите“, поясни инж. Станков.

Източник: Труд, в-к Строител

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си