Включете се в следващото обучение на Списание "ЗОП+" – на 25 и 26 юли в х-л "Централ", гр. София! Очакваме ви!
Актуално

Очаквани и неочаквани резултати от проверката на обществените поръчки

Дълго очакваният доклад от проверките на обществените поръчки по министерствата бе публикуван в понеделник и породи много и различни коментари в публичното пространство. В един от анализите, този поместен от Капитал, се посочва, че разпространеният документ предизвиква известно неудовлетворение с незадълбоченото изложение и ограничената фактология, на която се основава. Според изданието, подобни резултати не могат да бъдат оправдани дори от стеснения обхват на проверката, която според доклада обхваща само обществените поръчки, проведени през последните две години, но без тези, които са проверявани от Агенцията за държавна финансова инспекция и прокуратурата.

Икономическата медия изразява позиция, че най-общо фактологията в доклада почти изцяло повтаря резюмето, направено от служебния премиер Огнян Герджиков в ексклузивния му сутрешен брифинг в петък. Разликата е в дребни детайли, например в броя на министерствата – отличници в провеждането на обществените поръчки: според доклада те са общо 13, а не 9, както съобщи проф. Герджиков в петък. Освен министерствата на финансите, на транспорта, на младежта и спорта, на околната среда и водите, на земеделието, на труда и социалната политика, на образованието, на туризма и на енергетиката, тук вече и министерствата на културата, на правосъдието и на вътрешните работи също присъстват в списъка на ведомствата, където не са установени нарушения, а само “единични случаи” на незначителни административни и технически пропуски.

Друг нов детайл, който се подчертава от колегите, е констатацията по данни на МФ за неспазване на законовите срокове за произнасяне по жалби от страна на Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд, както и всеизвестният факт, че “процесите на обжалване и спиране на провеждането на обществени поръчки водят до значителни закъснения във възлагането, и непреодолими затруднения за публичните институции за осигуряване на необходимите им стоки и услуги”.

Според публикацията на Капитал, на практика единствената новост в публикувания на сайта на МС скромен документ от непълни шест страници са трите предложени “мерки за преодоляване на пропуските при възлагане на обществени поръчки”. Тези мерки са:

– Увеличаване на щата на звената за обществени поръчки в министерства и ведомства и организиране на обучения на служителите как по-добре да прилагат закона;

– Изграждане и въвеждане в експлоатация на централизирана уеб базирана платформа за възлагане на електронни обществени поръчки;

– Обмисляне на нови промени в Закона за обществените поръчки, правилника към него, както и в Закона за защита на конкуренцията, с които да се оптимизират изискванията за участие в процедурите и възможностите за обжалване.

Въпросните предложения, не без основание, се определят от медията като “доста странни”. В подкрепа на твърдението се посочва, че ЗОП бе променен изцяло миналата година и не става ясно въобще какви нови промени ще са нужни, за да се “оптимизират изискванията за участие и възможностите за обжалване”. В тази връзка колегите отбелязват нещо, с което повечето експерти по материята са съгласни – възможностите за обжалване и към момента са достатъчно големи. Във връзка с обжалването се напомня, че както съобщиха на пресконференция на служебния министър в МРРБ, забавянето в АПИ към момента се дължи именно на обжалванията. Що се отнася до препоръката за увеличаване на щата, според статията на Капитал тя е с неясен адресат: министерствата така или иначе имат достатъчно служители, които се занимават с това, както и големите общини. Малките пък нямат средства за такъв тип хора, коментират от икономическата медия.

Според колегите, като цяло и трите препоръки приличат на плъзгане по повърхността. Предвид характерните за медията либерални икономически виждания, по-скоро не е изненада изразеното от тях мнение, според което причината за “калпавите” и понякога “откровено нередни” обществени поръчки не е недостигът на капацитет или на законови текстове, а “стройно изградената схема за разпределяне на обществен ресурс, която работи чрез вратичките в закона и превзетите регулатори”. Нищо от това не се появява в заключенията на доклада, разочаровани са от Капитал.

Това си разочарование от икономическия седмичник обясняват и с големите очаквания, с които считат, че е натоварил проверката самият служебен премиер Огнян Герджиков още когато я анонсирал. В тази връзка се припомня, че на 30 януари, на първото заседание на служебния кабинет, проф. Герджиков откри темата със следното изявление:

Една много болна и важна тема за нашето общество, която присъства и в препоръките на ЕК в последния доклад за механизма за наблюдение на съдебната система. Затова призовавам към безкомпромисен и внимателен анализ на обществените поръчки. Не призовавам за отмяната на всички обществени поръчки, но трябва много да се внимава, тъй като става дума и за поръчки с европейски средства. Искам да помоля да бъдем много решителни и безкомпромисни, когато се открият нередности, нарушения“.

А след това дори първото редовно заседание на кабинета бе отложено с една седмица, за да могат министрите да се посветят на възложената им проверка, преди да се впуснат да решават други задачи.

Според материала на Капитал, три седмици по-късно посланието на проф. Герджиков е доста по-уклончиво. Не е възможно в 14-дневен срок да се направи обстойна проверка, казва той, и по същество това е вярно, както беше вярно и на 30 януари. “Това не означава, че ние не трябва да се интересуваме какво наследство е оставено от предишните кабинети, не говорим непременно за предишния, а за предишните. Защото всички знаем, че в България, за съжаление, се срещат и безобразия в различни области – по-големи и по-малки. Това, което искахме да направим, е да заострим вниманието, да видим къде, в кои министерства, най-вече с оглед на обществените поръчки, съмнителни, където има индикация за корупционни схеми, за безобразия и да ги предадем на съответните органи”, коментира проф. Герджиков в интервю за “Нова тв” в понеделник сутринта. “Ние сме служебен кабинет за два месеца и половина. Не можем да си поставим грандиозни задачи. Ние трябва да търсим златното сечение. Опитвам се това да правя, да запазвам някакъв баланс”, каза той на забележката, че в доклада са спестени всякакви индикации за най-сериозните проблеми за картел в строителството и фирми, свързани с обявени със знакови фигури.

На припомнянето на упрека на някои политици, че в доклада са спестени подобни обвързаности, служебният премиер отговори, че функцията му не е на разследващ орган. “Каквото и да направя, все ще има недоволни. Опитвам се да бъда максимално коректен. Винаги ще има срещу мен и срещу целия кабинет, това е.” допълни Герджиков.

В заключение от медията потвърждават, че коментарите за проверката на служебното правителство, направени от различни политически фигури, са противоположни. Което обаче може да е само привидно, биха отбелязали някои неутрални наблюдатели. Или основано на различни убеждения и очаквания. При всички случаи обаче, тази проверка също би могла да е важен източник на поуки и основа за конструктивен дебат за оптимизиране на Системата на обществените поръчки и общественото управление като цяло. Дебат, който според нас би следвало да стъпва на приемане на процесите в публичния сектор и разбиране на истинските причини за тях. Съответно на яснота, че правилата не се създават с единствената идея да бъдат безусловно спазвани и налагани, а да очертават онези линии на поведение, които не просто са считани за желателни и приемливи според едни или други очаквания, а наистина водят до ефективност както на индивидуално, така и на колективно ниво. Защото именно това би била солидна основа за истинска промяна и постигане на полезни за обществото и страната ни резултати.

Източник: Капитал, МС

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си