Актуално

Малина Крумова: За по-високо усвояване на еврофондовете трябва да опростим процедурите за кандидатстване

От МРРБ обявиха, че чрез Фонда на фондовете ще се финансира санирането на къщи и студентски общежития

 

Стратегическото планиране трябва да предхожда инструментариума и критериите, които си поставяме, съответно оценката на проектните предложения. Трябва да изберем критерии, които водят до избор на проекти, на инвестиции и мерки, насочени към постигане на поставените цели. Това коментира днес заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова при участието си в конференцията „Еврофондове, публични програми и интелигентен растеж“. Тя поясни, че еврофондовете са публичен ресурс и ориентирането им към резултатите няма пряко отношение към процедурата, която се избира.

Първият програмен период в България беше утежнен, тъй като се правеха проекти, свързани с обемна документация, административни тежести, напомни заместник-министър Крумова. За по-добри резултати при усвояването на еврофондовете по отношение на  проектите са необходими мерки като опростяване на процедурите, намаляване на административната тежест и ограниченията в изискванията, позволяващи иновативност, като се постигне по-малко контрол, което ще доведе до по-евтино изпълнение на мерките и до по-малко грешки и намаляване на репутационния риск, посочи тя.

С цел постигане на мерките усилията са насочени към електронизация на процесите, като тя трябва да продължи както по отношение на Закона за обществените поръчки, така и на управлението на европейските средства, подчерта заместник-министърът.

Според нея трябва да се въведат опростени разходи, които намаляват необходимостта от контрол по отношение на разхода, както и необходимостта от отчитане и верификация, довела до създаване на огромни управляващи органи, за да могат да изпълнят задължителни по регламент контролни функции, подчерта тя. Към посочените цели са насочени процедурните предложения за промяна на европейските фондове в бъдеще.

Заместник-министър Крумова посочи, че промяна на грантовия принцип на възвръщаемост ще доведе до повече резултати и по-голям ефект от гледна точка на единица вложен ресурс, а от друга страна ще се ориентира към целите на Европейския съюз – средствата от европейските фондове да водят до повишаване конкурентоспособността на регионите в рамките на Европейския съюз и на ЕС като общ субект на глобалния пазар. По този начин ще се промени фокусът от инфраструктура и публични разходи към изследвания и внедрявания на иновации и нови технологии, както и начина, по който се управляват еврофондовете, ориентиран към принципите на партньорство и субсидиарност. Ще се търси участие на  заинтересованите страни, включително частни, социално-икономически партньори и граждански сектор. Принципът на субсидиарност ще доведе приближаване в максимална степен на европейските фондове до реалните нужди на местно ниво и стратегическите планове, подчерта още Малина Крумова.

На конференцията бе обявено и, че санирането на еднофамилни жилищни сгради и студентски общежития чрез нисколихвено кредитиране са сред част от инвестиционните направления за подкрепа чрез финансови инструменти в рамките на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Това стана ясно от думите на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова. Зам.-министър Николова уточни, че мярката цели внедряването на мерки за енергийна ефективност в частни еднофамилни жилища и общежития, намиращи се в 39 града от първо, второ и трето ниво на полицентричната система за развитие. Това е шанс да се обновят сгради, които на този етап не са обект на финансиране по други програми, обясни заместник-министърът.

Пред участниците във форума зам.-министър Николова представи възможностите, които дават финансовите инструменти за реализиране на проекти, както от местните и централни власти, така и от бизнеса, неправителствените организации и др. Фондовете за градско развитие са шанс за подкрепа на проекти, които нямат възможност да получат безвъзмездно европейско или друго финансиране, но в същото време имат потенциал да се развиват и да носят печалба. „От опита, който се натрупа в годините при изпълнение на всички европейски оперативни програми показва необходимостта от промяна в начина на финансиране. Безвъзмездното финансиране не даде очаквания ефект върху икономиката, поне не в размера, в който очаквахме. Затова още преди няколко години започнахме пилотно да подкрепяме промяна на модела на финансирането с цел постигане на повече икономически ползи и заетост“, отбеляза още зам.-министър Николова. По думите й финансовите инструменти насърчават предприемаческия дух и позволяват на всички икономически субекти да участват в развитието на градовете и да получават подкрепа със средства от Европейския съюз.

В миналия програмен период от ОП „Регионално развитие“, чрез финансовия инструмент JESSICA, в периода 2007-2013 г. са инвестирани 60 млн.лв. в проекти на бизнеса и общините, даде пример тя. Сред успешните проекти са реконструкцията на „Женския пазар“ в София, централния общински пазар в Стара Загора, индустриалната зона на Русе, автобуси за градския транспорт в Бургас, център „Флора“ в Морската градина на Бургас. Не малко са инвестициите и в реалния сектор и икономиката, спортни комплекси, мултифункционален комплекс за плуване в Стара Загора, хлебозавод в Пловдив, завод за авточасти в Русе и др. „Обхватът от мерки, които можем да финансираме с нисколихвено кредитиране е много голям. „Инициативата бе пилотна, но много успешна, защото реализирахме 36 проекта, като привлякохме в допълнение на средствата по програмата три пъти повече ресурс от фондовете за градско развитие. Над 180 млн.лв. е общата стойност на инвестициите“, отбеляза Николова.

В новия програмен период до 2020 г. по ОП „Региони в растеж“ е предвиден ресурс за финансови инструменти от 370 млн.лв. Той ще се разпределя под формата на инвестиции, чрез три фонда за градско развитие в 39 големи града. Очаква се до края на месец октомври фондовете да бъдат избрани, а още през ноември, или до края на годината, да може да се кандидатства с проектни идеи. С проекти могат да кандидатстват не само общини и министерства, но и църквите, частни инвеститори, публично-частни партньорства и др.

Инвестиционните направления за подкрепа чрез финансови инструменти са в енергийна ефективност, обновяване на градска среда и зони с потенциал за икономическо развитие, градски транспорт, спортна и културна инфраструктура, туризъм и културно наследство.

„Всеки проект, който генерира приходи може да получи нисколихвено финансиране и да се реализира. Ние даваме възможност дори на частни инвеститори да имат шанс да сбъднат своите мечти“, отбеляза зам.-министър Николова.

Източник: МРРБ, Снимка: Дневник

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си