Минали броеве

Брой 6, 2017: ВЪПРОС НА МЯРКА

Скъпи читатели,

За поредна година Европейската комисия отправи своите препоръки към България за политиката в икономическата сфера и сред тях отново попадна темата за обществените поръчки. Въпреки това, тонът на бележките по отношение на този сектор изглежда е смекчен, като от ЕК отбелязват въведените мерки за подобряване на системата. Макар да се подчертава, че от тях тепърва предстои да се видят резултати, и от самата препоръка да се продължи изпълнението на Националната стратегия за обществените поръчки за периода до 2020 г. личи, че вече се наблюдава последователност и перспектива в усилията за по-ефективно разходване на публични средства. Разбира се това едва ли може да ни успокоява, особено предвид напомнянето, че обжалването все още е основно предизвикателство, въвеждането на електронни поръчки закъснява, а предварителният контрол се нуждае от допълнително укрепване. Но както бе обявено от отговорните фактори на национално ниво, и в тези направления вече се работи.

Така година след година, ангажирани в стремежа си да докажем, че се справяме все по-добре със спазването на европейските разпоредби при обществените поръчки, сякаш остава в забрава изначалната цел да съществуват такива норми. Защото тази система от общи правила за поведение в крайна сметка би следвало да цели ефективност при разходването на общия ресурс. Но разходване не самоцелно и на парче, просто за да отчетем определено ниво на усвояване, както понякога се случва при употреба на средствата от фондовете на ЕС. А разходване с оглед стратегическите приоритети на страната, които в краткосрочен план би следвало да се проявяват чрез постигането на необходими резултати и удовлетворяването на колективни потребности. Или казано по-просто – харчим, за да постигаме това, което всички заедно желаем и от което наистина имаме нужда.

Именно към идентифициране на действителните общи потребности и превръщането им в близки и далечни цели и приоритети като че ли в най-малка степен е насочено общественото внимание. А в крайна сметка правилата за възлагане на обществени поръчки са само средството,  а не самата цел. Което в пълна сила на макро ниво например важи също така за транспонирането на европейска директива, а на микро – за законосъобразното приключване на конкретна процедура за възлагане на поръчка или за финализирането на проект с европейско финансиране.

Това наше затруднение за разграничаване на целта от средството, на формата от съдържанието, по любопитен начин намира проявления и в особеностите на сектора на поръчките в България. Такива проявления са стремежът за свръхрегулация на ниво нормативна уредба, склонността към самоограничаващ формализъм при организирането на възлагателните процедури, а може би и прекаленият акцент, който се поставя върху контрола. В тази посока може да се търси обяснение и на силния фокус върху провеждането на процедурата, което е за сметка на пренебрегване на ключови етапи като определяне на потребностите, прогнозиране, проучване на пазара, планиране, управление на вече сключените договори и последващ анализ на резултатите от тях.

На фона на казаното вероятно не е изненада, че един от проблематичните въпроси при възлагането на поръчки в страната ни все още е дефинирането на предмета на поръчката и съответно реда за нейното възлагане. Този факт стана повод за тема на броя да изберем именно статия, посветена на неясните моменти в нормативна уредба при определяне на сходство или идентичност в предмета на обществени поръчки.

Пак за да обърнем внимание на действително важните въпроси при обществените поръчки, представяме на вниманието на читателите и статия, разглеждаща европейската практика при избора на критерии за възлагане. И не само за да почерпим опит от колегите си от ЕС, а и за да напомним, че методиката е способ да определим най-оптималния начин да получим това, от което наистина се нуждаем. А не сложна схема или формула, която трябва да съответства на закона без да ни възпрепятства да сключим договор с оферент, който по една или друга причина възприемаме като подходящ да изпълни поръчката.

Напомняне за истинските приоритети прави и статията относно особеностите на предварителното изпълнение. Освен всички други полезни приложения, тя ни помага да осъзнаем и защо не рядко възлагането в България става в условия на спешност и неотложност.

Броят традиционно съдържа и отговори на Вашите въпроси от практиката. Която като се замислим не е само спазване на ЗОП, а и превръщане в реалност на общите ни желания за по-добро бъдеще. Приятно и ползотворно четене!

От екипа на ЗОП ПЛЮС


А ето и какво може да намерите на страниците на броя:

ТЕМА НА БРОЯ

ВЪПРОС НА МЯРКА

Неясни моменти при определяне на сходство или идентичност в предмета на обществени поръчки,  Антоанета Първанова

ДРУГИ АКЦЕНТИ

  • Бързи поръчки: Особености при предварителното изпълнение на решението за определяне на изпълнител,
     Елена Димова и Александър Александров
  • Обмяна на опит: Примери за критерии за възлагане, използвани в практиката на чуждестранни възложители, Полина Цокова
  • Отговори на въпроси от практиката по възлагане на обществени поръчки

Ако желаете списание ЗОП+ да е Ваш помощник в областта на обществените поръчки, може да осъществите това като станете абонати (повече за това тук) или поръчате отделни броеве на телефон 0878 610 705 или e-mail zopplus@gmail.com.

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си