Актуално

Строителството отбеляза година на трайно възстановяване

Ръст в частните инвестиции в основата на тенденцията, зависимостта от обществени поръчки остава

След няколко години на надежди, че европейските пари ще оттласнат строителния сектор, дългоочакваното възстановяване най-накрая започна към края на 2016 г. и продължи през цялата 2017 г. Това констатират в началото на своя анализ, базиран на годишната статистика за строителния сектор, колегите от Investor.bg. Основен двигател на процеса, отбелязва се в публикацията, са частните инвестиции – компонентът с най-голяма тежест в строителната продукция.

Сградното строителство, в което се включват строителството на жилища, офиси и производствени и логистични сгради, пак дава тласък на бранша, както беше и преди кризата. Очакванията са инвестиционната дейност да се ускори, още повече, че за първи път след кризата Камарата на строителите в България регистрира ръст на чуждестранните инвестиции в сектора.

Що се отнася до публичните инвестиции, които се правят с европейски средства, има известен пробив при обществените поръчки. Най-големите обекти обаче остават за 2018-2019 г. Това означава, че пак ще има ударно строителство в 12 без 5 с цел усвояване на средства в края на програмния период 2014-2020 г., както се случи и в предишния програмен период.

Другият източник на публични средства за сектора – програмата за саниране, се развива стабилно. Заделеният ресурс е почти изчерпан предвид броя на подадените заявления, но обещанието на властите е, че процесът ще продължи и през следващите години, макар и да не се коментира откъде ще се намери финансиране за продължаване на програмата.

Оттласкване от дъното

Строителната индустрия остава с положителна динамика при трайно отстъпване от установената от години отрицателна тенденция на годишна база, посочват от Камарата на строителите в последния си доклад за строителната продукция към края на полугодието.

Данните на организацията показват, че към края на юни на годишна база показателят се увеличава с почти 21%, а за тримесечието ръстът достига почти 51% до 5,186 млрд. лева. Това доближава нивата на строителната продукция от нивата на 2010-2011 г., когато все още се довършваха започнати строежи отпреди кризата и осезаемият спад в сектора не беше започнал.

Данните на Националния статистически институт (НСИ) за октомври сочат, че строителната продукция отбелязва най-силен ръст от две години насам, който се дължи почти изцяло на активността в частния сектор, т.е. на строителната продукция от сградното строителство.

Постигнатите положителни резултати за януари – юни на 2017 г. в голяма степен се дължат на нарастване на инвестиционна дейност, констатират от Камарата. Преките чуждестранни инвестиции в отрасъл „Строителство” пък бележат увеличение от 45,7% за първата половина на 2017 г., като се очаква тенденцията да се задържи.

Издадените разрешителни за строеж през 2017 г. също подсказват за набраната инерция на строителния сектор, особено в жилищния сегмент. Активността логично остава най-силна в най-големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас, но се разпространява и в други ключови градски центрове, като Стара Загора, Русе, Велико Търново, Плевен, Пазарджик и други.

Според данни, представени наскоро от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, за първите девет месеца на 2017 г. се увеличават и заетите в строителството до 255 хил. души – логично предвид засилването на сектора. За същия период на миналата година броят им е бил 175 хил. души.

Зависимостта от обществените поръчки – структурен проблем, но с намалена острота

Цялостният оптимизъм като че ли заглушава продължаващата зависимост на най-големите фирми от строителния сектор от обществените поръчки и публичните инвестиции. През 2016 г. те усетиха с пълна сила липсата на големи търгове, което принуди някои от тях да се пренасочат и към по-малки процедури.

През тази година имаше известна „глътка въздух“ за сектора с активизирането на процедурите за ремонти на пътища, финансирани със средства от оперативната програма „Региони в растеж“ и от бюджета. По програмата за ремонти на пътища са предвидени 380 млн. лева.

По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за около седем месеца са започнати проекти за почти 1,5 млрд. лева, сред които се открояват стартиралите участъци от магистралите „Хемус“ и „Струма“.

„Гладът“ за работа обаче е осезаем. Най-голямата поръчка в пътния сектор за тази година – за тунела „Железница“ на магистрала „Струма“, която е с индикативен бюджет 250 млн. лева без ДДС, например привлече 28 оферти. Отварянето им се очаква до края на годината, а изпълнител ще бъде избран в началото на следващата година. С евентуални обжалвания строителството би могло да започне през втората половина на 2018 г.

По-големите позиции в поръчките за пътни ремонти с пари от програмата „Региони в растеж“ също привлякоха повече участници.

За догодина остава изборът на изпълнители за големите жп поръчки – за участъците Елин Пелин – Костенец и Костенец – Септември, които процедури още се обжалват. Те са на обща стойност около 1,3 млрд. лева. През 2018 г. ще бъдат обявени и ключови обществени поръчки по оперативната програма „Околна среда“ на стойност около 1,6 млрд. лева. Приключването на водната реформа забави големите проекти, но в районите с готови водни асоциации те вече могат за тръгват. Т.е. строителството, като се вземат предвид възможните обжалвания, евентуално ще започне в края на 2018 – началото на 2019 г.

Оптимистично се развива тенденцията на един от най-големите строителни проекти в България – метрото в София. Третият метродиаметър върви по план, а общинското дружество „Метрополитен“ задвижда и процедурите за подготовка на отсечката от Военната академия към кв. „Слатина“ и Окръжна болница.

Анализът на Камарата на строителите в България показва, че броят на обявените обществени поръчки в сектор строителство продължава да намалява. За първата половина на 2016 г., откогато са последните данни, броят на обявените процедури се понижава с 18%, а на стойността им – с 18,3%. При броя сключени договори за същия период се отчита спад от 28%, а на стойността им – над 29%.

„Струма“ – критично забавяне

Най-важният обект от последните години – доизграждането на магистрала „Струма“ в участъка през Кресненското дефиле, се бави критично и рискът България да връща парите за цялата магистрала се увеличава. Цялата трябва да е готова до 2022 г., а строителството в изключително тежкия участък още не е започнало.

Вече една година се „дъвче“ вариантът за две еднопосочни пътни отсечки – едната в посока Кулата да е по стария път, който ще се ремонтира, а от Кулата в посока София да се строи чисто нов участък източно от Кресна. Идеен проект има, но не и технически, т.е. избор на изпълнител едва ли ще се осъществи преди края на 2018 – началото на 2019 г. предвид и съпротивата на екоорганизации срещу проекта. Те настояват да се строи изцяло ново трасе източно от Кресна, какъвто е и единият от одобрените от Европейската комисия варианти преди повече от 15 години (единият е за 15-км тунел през дефилето, който страната ни години наред пламенно защитаваше, а преди две години реши, че няма да реализира).

Основният мотив на държавата против изцяло нов участък наземно строителство е тежкият пресечен терен, който ще изисква повече средства и време.

Остават и надеждите някои пътни големи проекти, част от TEN-T мрежата на ЕС, все пак да получат финансиране и по Механизма за свързване на Европа, макар че практиката от финансираните досега проекти показва, че жп секторът и проектите във водния транспорт се ползват с предимство.

С въпросителни около финансирането е и бъдещата магистрала Русе – Велико Търново, на която в момента се избира идеен проект. Надеждите са с евентуалното въвеждане на тол системата от 2019 г. допълнителните постъпления от такси, общият обем на които се очаква да достигне 1 млрд. лева, да се насочи към строителство и поддръжка.

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си