Списание "ЗОП+" ви кани на ПРАКТИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ: Електронно възлагане и нови моменти в законодателството по обществени поръчки (гр. София, 18-19 април, 2019 г.). На събитието за първи път ще се проведе ПРАКТИЧЕСКА СИМУЛАЦИЯ НА РАБОТА С ЦАИС ЕОП! Очакваме ви!
Актуално

Цветан Цветков пред Медиапул: Слабостите са главно при изпълнението на обществените поръчки, а не толкова при провеждането на конкурсите

Основният проблем е в общините, които нямат достатъчно обучени кадри за изрядно изпълнение на закона, казва председателят на Сметната палата в интервю за електронната медия

Сметната палата публикува амбициозна програма за одити през 2019 г., която включва “Българския спортен тотализатор”, Държавния резерв, събираемостта на ДДС и акцизите, изпълнението на концесионните договори, психиатричната помощ. По думите на председателя на ведомството Цветан Цветков пред Mediapool все още не са изпълнени две важни условия за независимостта на одитната институция – мандатът ѝ не е записан в конституцията и бюджетът й не е самостоятелен. Препечатваме интервюто на председателя на Сметната палата г-н Цветан Цветков без редакторска намеса, заглавието е наше.

Г-н Цветков, публикувахте програмата за проверки на Сметната палата за 2019 г. Защо смятате да одитирате спортния тотализатор и Държавния резерв? Подозирате ли някакви проблеми в тези институции?

Досега “Българският спортен тотализатор” не е одитиран от Сметната палата. За първи път ще бъде проверен от нас. Целта на тотализатора е чрез постъпленията от хазартните игри да се финансира българският спорт, поддържката и ремонтите на спортни съоръжения и обекти. Направи ни впечатление, че през последните години има намаляване на тези постъпления и съответно – на печалбата на БСТ. Вероятно това се дължи на факта, че той е в остра конкурентна среда с частните хазартни фирми.

А Държавният резерв?

Отказахме заверка на годишния финансов отчет на Държавния резерв за 2017 г. и съгласно нашите правила, когато имаме отказ от заверка, ние задължително извършваме и одит за съответствие, за да анализираме причините за слабостите и грешките във финансовия отчет.

Нормално ли е на фона на тези финансови нередности кабинетът да позволи на Държавния резерв да похарчи допълнителни 156 млн. лв. чрез сключване на нови договори с външни фирми, както се случи през февруари миналата година?

Това е преценка на правителството. То има оперативна самостоятелност да прецени дали, на кого и в какъв размер да предоставя допълнителни разходи и трансфери.

Какво да очакваме от одитите на концесиите на подземните богатства и особено – на този за психиатричната помощ?

Към 31 декември 2017 г. действащите концесии, регистрирани в Националния концесионен регистър, са 1293. От тях 565 са концесионните договори за добив на подземни богатства. Броят на сключените през последните две години нови договори за добив на подземни богатства нараства. През 2016 г. имаме 24 нови договора, а през 2017 г. – 11. В същото време обаче намаляват постъпленията от концесионни възнаграждения. Получихме информацията, че намалението за 2017 г. е с 25.7 милиона лева или 32% спад спрямо предходната година. Искаме да анализираме причините защо при нарастване на броя на договорите има намаление на постъпленията от концесионни такси.

Но през 2016 г. направихте много сериозен одит на златодобива край Челопеч, изнесохте интересни данни за добитото злато и платените концесионни такси. В резултат Министерството на енергетиката каза, че ще направи преглед на тази концесия, който така и не беше направен, а концесионното възнаграждение от 1.5% се оказа твърде ниско, но без възможности то да бъде променено. Така че, нищо реално не се промени след този одит. Защо се случи така?

Тогава дадохме препоръки Министерството на енергетиката да положи усилия да подобри концесионния договор за добив на златно-медно-пиритни руди от находището край Челопеч. Три пъти са правени проверки за изпълнение на препоръките и се установява, че повечето от тях са изпълнени, с изключение на една – за преглед на договора в частта за договореното процентно съотношение на компонентите в рудата. Освен мед, злато и сребро в рудата има и други метали. При сключването на договора през 1999 г. е договорено процентното съдържание, въз основа на което се дължи концесионното възнаграждение. Но ние не сме сигурни дали и към днешна дата процентното съдържание на различните метали в рудата е същото. Може и да е променено. Искахме да се направи анализ на съдържанието на металите в рудата.

Е, когато дадено министерство не изпълнява препоръките ви, какво правите?

Сезираме Министерски съвет. В случая това е направено.

А защо не се промени концесионното възнаграждение за златото край Челопеч?

Действително, то е много ниско на фона на международните нива, които средно са около 3%, тоест двойно по-високи. Но този процент е определен в договора още през 1999 г., като тогава мотивите са били, че България още няма опит в добиването на тази руда, не е изследвано това находище, за пръв път се сключва такъв договор и т. н. Другата разлика с международната практика е, че преработката на рудата става в съответната страна (а не в чужбина) и там няма предварително определяне на конкретен процент съдържание на метали в рудата, а концесионното възнаграждение се определя на база на реално добитото злато. Доколкото си спомням, проблемът с неизпълнената ни препоръка по одита за Челопеч бе в това, че Министерството на енергетиката не е успяло да открие кой да извърши оценката на металното съдържание в рудата. И това на фона на обстоятелството, че имаме специализиран Минно-геоложки университет.

А какво да очакваме за психиатричната помощ? Преди броени дни психиатърът д-р Владимир Сотиров разпространи ужасяващи кадри от областния психодиспансер в София. Какво можете да направите, за да се подобри животът на хората, които минават през психодиспансерите?

Имаме бюджетна програма “Психиатрична помощ”, чиято цел е осигуряване на равнопоставен достъп и качествено лечение и грижи на всички хора с психични разстройства. Един от критериите, които определиха нашето решение, бяха и репортажите на медиите за състоянието на психиатричните лечебни заведения. Но при одита ще обхванем цялата система от институции, която е ангажирана с психичното здраве на населението – от Министерството на здравеопазването, през различните национални центрове, общините и на последно място – самите психиатрии.

Кой е одитът, с който най-много се гордеете през 2018 г.? Какъв е ефектът от него и ще има ли реални промени, които да се почувстват от хората?

За мен това е одитът за контрола над производството и търговията с биохрани. Установихме, че потребителите не са защитени. Те си купуват храни, като се надяват, че са биохрани, а се оказва, че се продават храни с такива етикети, но не винаги отговарят на стандартите за екохрани. Екипът, който извърши одита, беше удостоен с наградата “екип на годината”. Резултатите от проверката бяха популяризирани и в международен план.

Важен беше и одитът за качеството на въздуха.

Да, той беше съвместен одит на 15 сметни палати и Европейската сметна палата. Целта беше да установим доколко правителствените програми съответстват на европейските стандарти за качеството на въздуха. Тези дни издадохме обобщения доклад за всички държави. В България основният проблем е замърсяването на въздуха с фини прахови частици, които се получават при използването на твърдо гориво за отопление – въглища и дърва, защото хората са бедни и не могат да се отопляват с по-екологични горива. Според мен държавата трябва да преориентира социалните помощи за отопление, така че да бъдат обвързани с покупката на екологично гориво, а не на въглища и дърва.

В последните три години правителството трупа “псевдоизлишък”, който преразпределя през декември, така че в бюджета се правят размествания за милиарди левове и влизат пера, които изобщо не са били заложени – саниране, магистрала “Хемус” и др. По инициатива на БСП, подкрепена от ГЕРБ, вие направихте одит на извънредните разходи през 2017 г., но от него излезе, че всичко е в реда на нещата и е законно. Защо е това разминаване между усещането на хората за това кое е редно и констатациите на контролните органи?

Бюджетът е финансов инструмент, с който всяко правителство изпълнява своите политики и програми. Законодателят е преценил, че правителството трябва да има оперативната самостоятелност да решава на кои бюджетни организации да предоставя допълнителни разходи и трансфери. Преди години преценката се правеше еднолично от финансовия министър. Вследствие на препоръка на Сметната палата този модел беше променен и сега решението се взема от цялото правителство. А при одита, за който говорите, проверихме дали се спазва Законът за публичните финанси и установихме, че той се спазва. Дадохме препоръка да има по-добра обосновка на допълнителните разходи.

Излиза, че няма проблем в това правителството да размества милиарди левове в гласувания от парламента бюджет?

Правителството определя приоритетни области и когато има неусвоени средства от една област, те се насочват към друга – например от отбрана, към инфраструктура.

Но, доколкото знам, в чужбина изпълнителната власт има ограничения в разместванията по бюджета. По-малките промени се правят от министерствата и правителството, но когато става дума за милиарди, се минава през парламента. Редно ли е според Вас мащабното прекрояване на разходи да се гласува от Народното събрание?

Само законодателят може да прецени дали да въведе подобни ограничения. Имахме очаквания, че при обсъждането на Бюджет 2019 нашите препоръки ще бъдат взети предвид. Защото сега няма утвърдени писмени критерии за оценка на исканията за допълнителни средства, тоест има риск от субективизъм. Но никой не повдигна темата – дори инициаторите на одита от БСП. До момента по нашия одит няма никакви публични реакции, въпреки че той бе официално публикуван, отразен от медиите и изпратен на Народното събрание, което ни го възложи.

На базата на вашите одити икономистите от “Института за пазарна икономика” направиха класация “Успехите и провалите на българските правителства” и изчислиха, че провалените политики са повече от успешните и че много милиарди изтичат без резултат. Съгласен ли сте с тази констатация?

Нашите доклади са публични и се радваме, че авторитетна организация като “Института за пазарна икономика” преглежда и анализира нашите доклади. Всеки има право да прави своите оценки и заключения, няма как да ги коментираме.

Все пак ефективни ли са реформите в ключовите за обществото сфери?

Някои реформи не са ефективни като например реформата за децентрализация на събирането на местни данъци и такси. В миналото те се събираха от данъчната администрация, а към 2005 г. бяха прехвърлени на общините. Тогава събираемостта беше 70-90%, а сега е паднала до 35-40%. Това за нас е провал. Много общини не извършват почти никакъв контрол върху данъкоплатците. Трябва да се отчита още, че местните власти са много по-близо до гражданите и са по-зависими от тях. Провал е и реформата за професионалното образование. Гръбнакът на всяка икономика са завършилите средно професионално образование, а сега няма силно професионално образование, поради което младежите се насочват към университетите и после не могат да си намерят работа. Имахме и одит за реализацията на висшистите. Констатирахме очакваното – че няма обвързаност на програмите на университетите и нуждите на пазара на труда. В други сфери като състоянието на държавните железници може да се каже, че няма нищо, което да е наред. Много от констатациите ни за “БДЖ” са пратени директно на прокуратурата.

И има ли някакъв резултат?

Имаме споразумение с прокуратурата за обмен на информация, така че те ни дават обратна връзка, но имайте предвид, че икономическите престъпления са трудни за доказване. Ето, например, смятаме, че сме подпомогнали прокуратурата по отношение на действията им във връзка с концесията на “Юлен” в Пирин. Именно в нашия одит от 2013 г. сме констатирали несъответствието между предоставените по договора площи и това, което те реално стопанисват. Още през 2013 г. сигнализирахме за това прокуратурата, но миналата година тя ни го изиска повторно и отново им го изпратихме официално.

Има ли и успешни реформи?

По принцип Сметната палата извършва одити в области, които се нуждаят от подобрение. Не правим одити, за да пишем похвални слова. Обществото очаква от нас да сме там, където има смисъл от нашите препоръки за подобряване на политиките. За съжаление понякога констатациите ни се използват спекулативно и недобросъвестно.

Защо се бави одитът за събираемостта на ДДС? Тези дни Международният валутен фонд, който беше на мисия у нас, констатира, че има “значителни разлики между дължимия и събран ДДС”.

Няма забавяне. Одитът започна миналата година и ще продължи и през тази. Освен това, тази година сме включили в програмата и одит на ефективността на системата за събиране на приходите от акцизи, като ще проверим Агенция “Митници”. Това е част от политиката на Сметната палата за акцент върху събираемостта на приходите в бюджета.

Усещате ли промяна по отношение на болната тема у нас – обществените поръчки? В миналото почти всяка втора обществена поръчка беше с нередности. Има ли промяна в поведението след промените в законодателството, за които ни похвали Европейската комисия?

За да настъпят реални промени след измененията в законодателството, трябва време. Затова продължаваме да констатираме едни и същи нарушения. Като цяло, продължават слабостите, които са главно при изпълнението на поръчките, а не толкова при провеждането на конкурсите. Основният проблем е в общините, които нямат достатъчно обучени кадри за изрядно изпълнение на закона.

Доволен ли сте, че имуществените декларации на властта излязоха от правомощията ви? Мислите ли, че от тези декларации има смисъл, след като например през 2017 г. депутатът Делян Пеевски обяви огромно обогатяване за една година – декларираните му влогове нараснаха от около 100 000 лв. на 17 млн. лв., а притежаваният бизнес – от около 1 млн. лв. на около 62 млн. лв., и въпреки това палатата не откри несъответствие от над 10 000 лв. между декларираните от него богатства и вписаното в регистрите и съответно – не го прати за проверка в НАП?

Проверките на доходите и имотите на публичните личности не са присъщи за една Сметна палата. Целта на закона, по който работеше институцията, беше публичност и прозрачност на имуществото на заемащите висши държавни длъжности. Нашата роля беше ограничена в това да приемем декларациите на лицата и да направим проверка за съответствие на декларираното в тях с това, което се съдържа в публичните регистри, до които Сметната палата имаше достъп. Ние нямахме достъп до банкова тайна, за да видим дали спестяванията по банковите сметки са реални. Нямахме и правомощия да разследваме. Нямаше как да проверим спестявания и имоти в чужбина, в офшорни зони. Целта на закона беше публичност и прозрачност и ние се бяхме фокусирали върху нея. Но пък Националната агенция за приходите винаги е имала правомощия да направи подобна служебна проверка, тя винаги е имала по-голям ресурс от нашия в това отношение.

А защо в близо 100% от случаите на политици, които вие пращахте за проверка в НАП, отговорът от данъчните бе, че няма несъответствие между доходи и имущество и няма основания за ревизии и по-сериозни действия?

Да, така е. Оказваше се, че няма нищо нередно, защото в декларациите пред данъчните всичко се декларира, понеже са данъчна тайна, а пред Публичния регистър някои предпочитаха дори да си платят глобата, но да не стават публично достояние имотите им.

Като стана сума за функциите на Сметната палата, смятате ли, че имате достатъчно правомощия и влияние в България, за да имат одитите ви силен контролен ефект върху институциите? Трябва ли да се повиши статутът на палатата?

Българската Сметна палата все още не отговаря на две от изискванията за независимост на върховната одитна институция. Първото изискване е мандатът на Сметната палата да бъде конституционно уреден. Когато това не е записано в конституцията, всеки парламент доста лесно може да промени Закона за Сметната палата и да смени ръководството, каквито примери видяхме през последните години. Второ, бюджетът на Сметната палата трябва да бъде самостоятелен, част от държавния бюджет, без възможност финансовото министерство и правителството да правят корекции по него. В противен случай има конфликт на интереси между палатата като контролиращ орган и изпълнителната власт, която е обект на нашите проверки. Има риск при неудобна критика от наша страна да има негативна корекция в бюджета на палатата. Това би ни поставило в зависимост от изпълнителната власт.

А ще поискате ли “пазарни” заплати по примера на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, чиито шефове взимат средната заплата в търговските банки и застрахователите – съответно по около 16 000 лв. и 13 000 лв. на месец?

Професионално одиторите в Сметната палата са наистина в конкурентна среда спрямо другите одитори – в частния сектор, но също спрямо вътрешните одитори в публичния сектор и одиторите на средствата от ЕС. Изискванията и при нас, и при тях са еднакви, но възнагражденията са различни, а нашите одитори имат и забрана за упражняване на друга дейност, докато другите нямат. Ние наистина трудно привличаме кадри. А ако трябва да отговоря директно на въпроса ви, за мен е ненормално служители в администрацията да взимат повече от министър-председателя, който и да е той. Трябва да има йерархия във възнагражденията в администрацията. Не е логично председателят на Комисията за финансов надзор да взима 4 пъти колкото е заплатата на премиера. Разликата в отговорността на двамата е огромна.

А защо не направите одит именно за тези големи разминавания и дисбаланси при заплащането в държавната администрация? МВФ също настоява за “функционален преглед на заетостта и трудовите възнаграждения в публичния сектор”.

Идеята е добра, но това би било мащабна и сложна задача, можем да го обмислим. Свързано е и с оценката на ефективността на трудовата дейност на администрацията. Обсъждали сме друга подобна тема – за обезщетенията, които е платила държавата след съдебни дела на уволнени служители в администрацията при една или друга “чистка”. По време на прехода много новоназначени директори и кметове уволняваха хора, за да си осигурят комфорт, без да бъдат глобявани и санкционирани кариерно впоследствие за неправомерните уволнения. Затова обмисляме на национално ниво подобна проверка.

Източник: Сметна палата, Линк към интервюто в Медиапул тук

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си