За осигуряване на необходимата помощ в усложнената ситуация, до края на април Горещата телефонна линия 0700 20680 ще работи в подкрепа на всички експерти по обществени поръчки! Защото сме по-силни заедно!  
Анонси

Кога се прилага новото изключение от ЗОП за извънредно възлагане

В отговор на множеството запитвания относно приложимостта на новото изключение, въведено в ЗОП със спешните изменения в Закона за здравето, потърсихме за коментар г-н Ивайло Стоянов, главен секретар на Националното сдружение на експертите по обществени и основен наш консултант по тази материя.

Извънредната промяна в ЗОП

За яснота, ще припомним, че с приетия от Народното събрание на 13 март 2020 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, който бе обнародван в извънредния бр. 23 на ДВ от 14.3.2020 г. и влезе в сила от същия ден, в чл. 13, ал. 1 от Закона за обществените поръчки се създаде нова т. 21.

Според тази разпоредба, ЗОП не се прилага при закупуване от възложителите на медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за осигуряване на противоепидемичните мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция, в случаите на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.

Според мотивите на внеслите предложението за извънредни законодателни промени, които са сравнително лаконични и не коментират разглежданите тук промени в ЗОП, очакваните резултати от прилагането на предлаганата нормативна уредба са свързани с осигуряване на навременна защита на гражданите на Република България от разпространение на вируса COVID-19. Повече конкретика за промените в ЗОП като че дават изказванията по време на дебата в пленарна зала на НС, от които става ясно, че идеята е да се даде възможност при извънредна ситуация да не се провеждат обществени поръчки при недостиг на медицински изделия и предпазни средства в болниците.

Горното се потвърждава и от изказване на здравния министър, според който медицинските работници „на първа линия в борбата с COVID-19 нямат на 100% предпазни средства и облекла“. Оглавяващият Националния оперативен щаб също говори за проблема с тези доставки: „Условията на закона за обществените поръчки не създават правни възможности за бързи сделки, самите производители не държат нищо на склад“, каза ген. Мутафчийски.

Изключението отблизо

Както отбелязва г-н Ивайло Стоянов, ако разгледаме отблизо новото изключение от ЗОП, от този текст става ясно, че необходимо условие за прилагане на изключението е да са въведени противоепидемични мерки (с акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ) и то само в случаите на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.

Съгласно посочената норма на чл. 84, т. 12 от КРБ, сред правомощията на народното събрание е и обявяването на военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет.

Що се отнася до противоепидемичните мерки, в конкретния случай относимият акт, с който бяха въведени такива, е Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. Заповедта е приета на основание чл. 63 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. извънредно положение и препоръки на Национални оперативен щаб, създаден със Заповед № Р-37/26.02.2020 г. на министър председателя на Република България.

В продължение на горното ще уточним, че в съответствие с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Видно от ал. 2 на същия член, мерки по ал. 1 на територията на отделна област или община могат да се въвеждат и от директора на съответната регионална здравна инспекция. Лечебните и здравните заведения независимо от собствеността им са длъжни да изпълняват въведените мерки по ал. 1 и 2 (чл. 63, ал. 3 от ЗЗ).

Наред с това, както е известно, с промените в закона, в сила от 14.03.2020 г., бе добавена и нова норма (нова ал. 6), според която мерките по ал. 1 могат да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, в случай на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства.

Относима към коментирания тук въпрос е и разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от с.з., според която държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.

Медицински изделия

За да се разбере предметния обхват на новата дерогация следва да се изясни същността и значението и на доставките, за които изрично се изключват прилагането на ЗОП – медицински изделия и лични предпазни средства, и то такива необходими за осигуряване на посочените противоепидемичните мерки.

По този повод главният секретар на НСЕОП отбелязва, че медицинските изделия се регламентират основно в Закона за медицинските изделия. Съгласно дефиницията на понятието, дадено в пар. 1, т. 21 от ЗМИ, „медицинско изделие“ е инструмент, апарат, уред, софтуер, материал или друго изделие, използван самостоятелно или в комбинация, включително софтуер, предназначен от производителя да бъде използван специфично за диагностични и/или терапевтични цели и необходим за правилната му употреба, който не постига основното си действие по предназначение във или върху човешкото тяло по фармакологичен, имунологичен или метаболитен път, но може да се подпомага при своето действие от средства с такъв ефект, и който е предназначен от производителя да се прилага при хора с цел:
а) диагностика, профилактика, наблюдение, лечение или облекчаване на заболявания;
б) диагностика, наблюдение, лечение, облекчаване или компенсиране на травми или инвалидност;
в) изследване, замяна или корекция на анатомична част или физиологичен процес;
г) контрол върху процеса на забременяване.

В Закона за медицинските изделия се определят и:

  • условията и реда за пускане на пазара и/или пускане в действие на медицински изделия;
  • задълженията на производителя, на неговия упълномощен представител и на вносителя на медицински изделия;
  • условията и реда за издаване на разрешения за оценяване съответствието на медицинските изделия;
  • условията и реда за извършване на клинични изпитвания на медицински изделия;
  • условията и реда за извършване на търговия с медицински изделия;
  • надзора на пазара на медицински изделия;
  • системата за уведомяване и оценяване на инциденти/потенциални;
  • инциденти, свързани с медицински изделия.

Видно от ЗМЕ, в зависимост от предназначеното от производителя действие медицинските изделия се разделят на:

  • ин витро диагностични медицински изделия;
  • активни имплантируеми медицински изделия;
  • други медицински изделия, различни от посочените по-горе.

Според този закон търговия с медицински изделия на територията на Република България могат да извършват физически или юридически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или на друга държава, на които е издадено разрешение за търговия на едро с медицински изделия от Изпълнителна Агенция по лекарствата (ИАЛ) или друг документ, удостоверяващ правото им да търгуват с медицински изделия, издаден от компетентен орган на съответната държава.

Търговията на едро с медицински изделия подлежи на разрешителен режим. Изпълнителната агенция по лекарствата води регистър на търговците на едро с медицински изделия. Лечебните заведения за болнична помощ могат да извършват търговски сделки с медицински изделия само за нуждите на своите пациенти. Медицинските изделия, които могат да бъдат предмет на търговски сделки, страна по които са лечебните заведения, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Освен в ЗМЕ, материята на медицинските изделия се регламентира и в някои подзаконови нормативни актове, в това число:

  • Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОП на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК,
  • Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат и др.

Лични предпазни средства

По отношение на личните предпазни средства, следва да се напомни, че това понятие се използва най-вече в законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд – както се посочва в чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗЗБУТ, при работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, се използват лични предпазни средства (ЛПС). Личните предпазни средства трябва да осигуряват защита срещу опасностите, да не са вредни за здравето и да не пречат на извършването на работата.

От значение за правилното разбиране на понятието ЛПС е неговото легално определение – съгласно пар. 1, т. 7 от ДР на ЗЗБУТ, „лично предпазно средство“ е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел.

Нормативната уредба на ЛПС освен ЗЗБУТ включва и следните актове:

  • Кодекс на труда КТ;
  • Наредба № 3 от 19 април 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място;
  • Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства;
  • Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;
  • Наредба за безплатното работно и униформено облекло.

Обобщено за новото изключение

Ако трябва да обобщим всичко казано по-горе за новото изключение, може да кажем, че същото има тесен обхват, тъй като може да се реализира, само ако едновременно са изпълнени няколко предпоставки:

  1. Прилага се при кумулативно наличие на две условия:
    а) извънредно положение по чл. 84, т. 12 от КРБ, и
    б) противоепидемични мерки, въведни с акт на:
    – министъра на здравеопазването, или
    – директор на регионална здравна инспекция
  2. Може да се използва само за закупуване на:
    а) медицински изделия (по смисъла на ЗМЕ), и/или
    б) лични предпазни средства (по смисъла на ЗЗБУТ).

От горното е видно, че изключението е приложимо най-вече от лечебни и здравни заведения (независимо от собствеността им) при извънредни доставки на медицински изделия и лични предпазни средства, пряко свързани с и необходими за изпълнението на противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 и 2 от Закона за здравето, предприети в случаите на извънредно положение по чл. 84, т. 12 от КРБ.

Други възможности

Г-н Стоянов напомня на всички възложители, че в случаите когато извънредното положение налага неотложно възлагане на обществени поръчки, ако с обществена поръчка следва да се реализират доставки или услуги различни от конкретно указаните в чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗОП,  приложение могат да намерят и хипотезите, допускащи провеждане на процедура на договаряне без обявление – чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП за класическите възложители и чл. 138, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП – за секторните.

В посочените случаи договарянето без обявление е обосновано поради неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или състезателна процедура с договаряне.

Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в пар. 2, т. 17 от ДР на ЗОП, „изключителни обстоятелства“ са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя.

Предвид факта, че извънредните обстоятелства, свързани с разпространението на COVID-19, безспорно попадат в категорията на изключителните обстоятелства по смисъла на закона, при такова едно възлагане може да се направи обосновано предположение, че е спазено изискването обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, да не се дължат на възложителя.

Надяваме се с горните указания да сме полезни на всички колеги, чиито служебни задължения ги изправят пред изпитанията на извънредната ситуация в страната.

Тагове
Покажи повече

Свързани статии

error: Content is protected !!
Close

Adblock ЗАСЕЧЕН

Моля, помислете дали да ни подкрепите, като деактивирате блокера на рекламите си