ЕК отново ни предупреди за несъответствие с директивите по обществени поръчки на някои изключения от ЗОП
На 14.7.2023 г. Европейската комисия е изпратила мотивирано становище на България заради несъответствието на нейното национално законодателство с правилата за обществените поръчки (Директива 2014/24/ЕС). Това обявиха от институцията в нарочно съобщение до медиите, посветено на последните решения по производства за установяване на нарушения от месец юли.
В съобщението на ЕС се посочва, че с българското законодателство се въвеждат две изключения от прилагането на правилата за обществените поръчки, а именно за определени лекарствени продукти и за изграждането и поддръжката на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница.
От Комисията са на позиция, че макар от България да са били предприети действия за отстраняване на по-голямата част от проблемите, свързани с несъответствието, от започването на производството за установяване на нарушение през 2019 г., страната ни не го е направила за горепосочените изключения.
Според разпространената информация, България разполага със срок от два месеца, за да отговори на доводите, изложени от Комисията. В противен случай Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз.
Ще припомним, че в началото на производството (процедура за нарушение № 2018/2268 по описа на Европейската комисия), започнало с уведомително писмо от началото на 2019 г., ЕК ни предупреди за редица несъответствия между директивите по обществени поръчки и въведени в ЗОП изключения. От Комисията бе изразена категорична позиция, че въвеждането на изключения извън посочените в директивата е недопустимо, а изрично предвидените в нея следва да се тълкуват и прилагат строго стеснително.
В резултат на процедурата от българска страна бяха предприети действия по осъществяване на промени в закона, с които несъответствията да бъдат преодолени. Но както става ясно, според ЕК това все още не е факт по отношение на дерогациите за договорите на НЗОК (чл. 14, ал. 8 от ЗОП) и за граничните съоръжения (чл. 13, ал. 1, т. 18 от ЗОП).
Именно предвид тази висяща наказателна процедура, в законопроекта за промени в ЗОП, внесен в НС от служебното правителство на 27.4.2023 г., бе заложена отмяната на чл. 13, ал. 1, т. 18 от ЗОП. С втория проект за промени в ЗОП, обявен за обществено обсъждане на 9.6.2023 г., или само няколко дни след формиране на настоящото редовно правителство, бе предложено отпадане и на дерогацията по чл. 14, ал. 8 от ЗОП.
Предложената промяна в чл. 14, ал. 8 от закона, свързана с договорите на НЗОК, обаче предизвика недоволство и остра реакция от множество организации в здравния сектор, като най-активно защитаваха тази позиция от Българския лекарски съюз. От организацията алармираха, че ако бъдат приети, предложените промени може да предизвикат хаос в здравеопазването, защото НЗОК ще трябва да сключва договор с всички лечебни заведения и лични лекари чрез обществени поръчки.
Предвид породилото се напрежение, в Министерството на финансите бе проведена среща между отговорните институции (в т.ч. МФ, АОП и НЗОК) и представители на заинтересованите страни (в т.ч. на професионалните организации на лекарите и зъболекарите, сдружения на лечебни заведения, и фармацевтични компании). След срещата от БЛС обявиха, че предложението за промяна в ЗОП, което предвижда отпадане на изключенията относно договорите на НЗОК, ще бъде оттеглено.
Как ще бъде разрешен създалият се казус около това изключение предстои да стане ясно, като очакванията са това да се случи при разглеждане на законопроектите в Народното събрание, което престои в близките седмици.
Източник: ЕК
