Европейският съд потвърди картел на пазара на камиони в ЕС
Наложената от ЕК глоба за над 880 млн. евро остава в сила
Европейският съд* е отхвърлил жалбата на Scania в производството, образувано по жалба на компанията срещу наложена й от Европейската комисия глоба в размер от 880.520 милиона евро за участието и в картел на пазара н акамиони. Това съобщи пресслужбата на върховната юрисдикция на ЕС.
В съобщението за медиите се припомня, че в свое решението от 2 февруари 2022 г.** Общият съд отхвърля иска, заведен от Scania за отмяна на решение*** на Европейската комисия. В това решение Комисията установява, че дружествата Scania AB, Scania CV AB и Scania Deutschland GmbH, три предприятия от групата Scania, които произвеждат и продават тежкотоварни камиони използвани за превоз на дълги разстояния, са нарушили правилата на правото на ЕС, забраняващи картелите****. Тези нарушения се изразяват в това, че в периода от януари 1997 г. до януари 2011 г. са участвали в тайни споразумения с техни конкуренти, насочени към ограничаване на конкуренцията на пазара за средни и тежки камиони в Европейското икономическо пространство (ЕИП). За нарушението Комисията налага на Scania глоба в размер от 880 523 000 евро .
Scania обжалва решението на Общия съд пред Европейския съд, който с решение от 1 февруари 2024 г. по дело C-251/22 P (Scania и др. с/у Европейската комисия) отхвърля жалбата в нейната цялост, и по този начин потвърждава решението на Общия съд.
Европейският съд намира, че Scania не е успяла да докаже твърденията си, че Общият съд е пропуснал да прецени дали административното производство, възобновено срещу Scania след оттеглянето на жалбоподателя от процедурата по постигане на споразумение, позволяваща на страните в делата за картели да признаят своята отговорност и да получат в замяна намаляване на размера на наложената глоба, е било в съответствие с принципа на безпристрастност. Потвърждавайки, в по същество, преценката, направена от Общия съд, Съдът намира, че самият факт, че един и същ екип на Комисията е бил отговорен за приемането както на решението за споразумение, така и на окончателното решение по случая на Scania, сам по себе си не поставя под въпрос безпристрастността на тази институция, при липсата на други обективни доказателства. Според Европейския съд, Scania не е показала, че е представила подобни обективни доказателства пред Общия съд.
Съдът също така отхвърля доводите на Scania, че Общият съд неправилно е квалифицирал географския обхват на поведението на дружествата на германско равнище, като обхващащ цялата територия на ЕИП. По подобен начин Европейският съд опровергава предположението на жалбоподателя, че за да се установи съществуването на единно продължено нарушение, Общият съд е трябвало да изиска от Комисията също да установи, че всяко от коментираните деяния, взето поотделно, представлява само по себе си нарушение.
В крайна сметка, Съдът отбелязва, че в светлината на своя анализ на изложените от Scania основания, трябва приемете така както се чете заключението на Комисията и впоследствие това на Общия съд, че нарушението на издаване приключи на 18 януари 2011 г., така че петгодишният давностен срок започва да тече едва от тази дата и че Следователно правомощието на Комисията да наложи глоба не е погасено по давност.
С решението по дело C-251/22 P може да се запознаете ТУК.
* Припомняме, че Съдът на ЕС, чието седалище е в Люксембург, се състои от три юрисдикции: Съд, известен още като Европейски съд (върховен орган, съставен от 27 съдии от държавите членки и 11 генерални адвокати), Общ съд (първоинстанционен орган, разглеждащ дела от общ характер, също съставен от 27 съдии от държавите членки) и Съд на публичната служба (специализиран съд, състоящ се от седем съдии, които се назначават от Съвета).
** Решение на Общия съд от 2 февруари 2022 г. по дело Scania and Others v Commission, T-799/17;
*** Решение на ЕК C(2017) 6467 от 27 септември 2017 г. във връзка с производство по член 101 от ДФЕС и Член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство /ЕИП/ (дело AT.39824 – Камиони);
**** Член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИЗ.
Източник: Пресслужба на Европейския съд
