АОП разясниха новите моменти при договарянето без обявление при изключителни обстоятелства
От Агенцията по обществени поръчки (АОП) издадоха методическо указание относно възлагането на обществени поръчки с процедури на договаряне без предварително обявление, на основание чл. 79, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки (актуално към нормативната уредба, в сила от 22.12.2023 г.).
Макар указанието да е изведено деловодно като нов документ с № МУ-2/13.02.2024 г., в анонс на своя Интернет сайт от институцията уточниха, че по същество това е актуализация на Методическо указание МУ 2/21.11.2022 г., съобразно промените в относимата нормативна уредба, в сила от 22.12.2023 г. (обн. ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г.).
Ще припомним, че в инструктивния документ на Агенцията се разглеждат всички основни аспекти на този специфичен инструмент за неконкурентно възлагане от публични възложители, предназначен за бързо и гъвкаво решение при крайно неотложни/форсмажорни обстоятелства – същност на процедурата, нормативни изисквания за прилагане на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП и специфики при тяхното съобразяване, както и самото провеждане на процедурата на посоченото основание.
От АОП излагат подробни разяснения по важни въпроси, свързани с относимите към процедурата нормативни изисквания – като наличието на изключителни обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, необходимостта от неотложно възлагане на поръчката и невъзможността за спазване на сроковете (включително съкратените) за провеждане на конкурентна процедура по ЗОП, обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, да не се дължат на възложителя, както и това да има причинно-следствена връзка между последиците, които се преодоляват, и възлаганите дейности, съответно в предмета на възлагания договор да не са включени дейности, които могат да се възложат по общия ред.
От органа по методология обръщат специално внимание на това, че нуждата от възлагането следва да е породена от “изключителни обстоятелства” по смисъла на § 2, т. 17 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗОП. В тази връзка, при актуализирането на методическото указание изрично се отбелязва, че с последните изменения и допълнения в закона (ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г.) легалната дефиниция на понятието е променена.
Видно от определението в сила от 22.12.2023 г., обхватът на понятието е стеснен и се доближава до класическото разбиране за непреодолима сила (force majeure) в гражданското и търговското право. От АОП акцентират на това, че от дефиницията са изключени събития и/или факти, които затрудняват или нарушават нормалното изпълнение на нормативно установени дейности на възложителя. А от това следва, че основанието по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП вече не може да се прилага, ако изключителната спешност е мотивирана с невъзможността да се изпълняват нормативно регламентирани дейности и/или правомощия на възложителя.
Предвид новия обхват на дефиницията, експертите на Агенцията подчертават същественото значение на правилното планиране, провеждане и възлагане на обществените поръчки. От органа по методология са категорични, че ненавременното откриване на конкурентна процедура, забавата при сключването на договора, както и невъзможността за своевременно удовлетворяване на потребностите на възложителя, не следва да води до прилагане на договаряне без предварително обявление на посоченото основание с мотиви, че е необходимо възложителят да осигури непрекъсваемост на определена дейност или да изпълни други нормативно определени задължения.
Във връзка с новата дефиниция на “изключителни обстоятелства” в § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, по време на общественото обсъждане на проектите за промени в ЗОП, екипът на Списание “ЗОП ПЛЮС” изрази ясна позиция, че с премахването на възможността възложителите да предприемат възлагателни действия непосредствено след установяване на опасността (за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната) и чрез спешна процедура (договаряне) проактивно и предварително (преди да настъпят неблагоприятни последствия) да вземат мерки за опазване обществения интерес, се отнема възможността за вземане на отговорни държавни и управленски решения.
Според нас, при новата дефиниция на „изключителни обстоятелства” възложителите или ще следва да прогнозират и планират всяка потенциална заплаха, бедствие, авария или друго общественоопасно събитие (което е обективно и практически невъзможно), или ще трябва да изчакат същото да настъпи и чак след това да провеждат процедура на договаряне.
Друга наш аргумент срещу вече реализираната промяна беше това, че отпадането на възможността за предприемане на спешни възлагателни действия в случаите, когато възложителят е положил дължимата грижа да осигури потребностите си, но по независещи от него причини не може да възложи обществената поръчка чрез конкурентна процедура и в резултат на това съществено се затруднява или нарушава нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя, може да доведе до практическа невъзможност за осигуряване на значими обществени интереси (нормативно дефинирани).
Като потвърждение на последното, ние изтъкнахме и това, че според практиката на Върховния административен съд (напр. вж. Решение № 152 от 7.1.2020 г. по адм. д. № 7995/2019 г., ІV отд. на ВАС), забавянето на производствата по преразглеждане (извън инструктивните срокове), предвидени в ЗОП, обективно няма как да бъде вменено във вина на възложителя и при положение че същият не е имал друга възможност да възложи потребностите си, освен чрез процедура на договаряне, такива действия не следва да се разглеждат като нарушение на закона.
С пълния текст на актуализираното указание, налично в секция “Методология”, подсекция “Методически указания” на Портала за обществени поръчки, може да се запознаете ТУК.
Източник: АОП
