Обнародваха втория удължителен бюджет за 2026 г., важните промени вече са в сила

608 5 minutes read

Вторият удължителен закон за бюджета вече е обнародван в Държавен вестник. Това стана след като в брой 30 от дата 27.3.2026 г. на официалното издание бе публикуван Законът за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

Този закон, приет от Народното събрание на 18 март 2026 г. и влизащ в сила в деня на обнародването му в ДВ, ще действа до приемане на редовен бюджет за годината. Според разпространената информация, срямо първия удължителен закон с новите текстове се дава по-голяма гъвкавост на кабинета за управление на дълга и на общините за разходване на собствени приходи, а не само субсидията от държавата, равна на 1/12 от миналогодишната.

Основните промени в удължителния закон

Законът запълва законови празноти в чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и удължава действието на временния бюджетен режим без ограничението от три месеца (отменя се текстът в чл. 1). Той въвежда следните ключови разпоредби, които пряко засягат общините, централния бюджет и изпълнението на национални политики:

Финансиране на увеличени заплати и социални плащания – Допълнителните разходи и трансфери, произтичащи от влезли в сила актове на Народното събрание и Министерския съвет за увеличение на възнаграждения (вкл. еднократна индексация и ръст на минималната работна заплата), могат да се покриват за сметка на наличности от предходната година, с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ново изречение в чл. 3, ал. 2).
По-голяма гъвкавост за общините (нов чл. 3, ал. 5):
- Разходите по бюджетите на общините остават ограничени до нивата от същия период на 2025 г.
- Допълнителни разходи от нормативни актове се финансират по реда на ал. 3.
- Кметът (след решение на общинския съвет за капиталови разходи) може да финансира местни дейности над нивата от предходната година, но само до размера на:
  - собствени приходи на общината за периода,
  - бюджетни взаимоотношения с централния бюджет и други бюджети,
  - средства от ЕС (по чл. 45, ал. 1, т. 3 ЗПФ),
  - заемни средства на общината.
Нови инструменти за общините, добавени от Народното събрание (чл. 4а–4г) – В хода на разглеждането на първоначалния проект, внесен от МС, народните представители добавиха разпоредби, които допълват горепосочената гъвкавост с конкретни механизми:
- Общинските съвети могат да приемат временни разчети по показатели на Единната бюджетна класификация за местните и делегираните дейности — включително по бюджетни взаимоотношения, бюджетно салдо и финансиране, и да одобряват разчети за капиталови разходи по конкретни обекти на строителство, ремонти и дълготрайни активи.
- Уредена е нормативна рамка за предоставяне и разходване на целевата субсидия за капиталови разходи, включително право тя да бъде трансформирана в трансфер за неотложни текущи ремонти на общински пътища, улична мрежа и сгради — публична общинска собственост, при условия и ред, определени с акт на МС.
- Общините получават право да разходват преходните си остатъци над лимита по общото правило — важна мярка за тези, разполагащи с натрупан собствен финансов ресурс, но блокирани от формални ограничения при липса на редовен бюджет.
Отлагане на оценката за общини във финансови затруднения – Оценката по чл. 130д, ал. 1 ЗПФ се извършва в срок до два месеца след обнародването на Закона за държавния бюджет за 2026 г. (чл. 3, ал. 6).
Продължаване на национални програми за заетост (чл. 3, ал. 7–8) – До приемането на редовния бюджет се разрешават нови договори по ключови програми от Националния план за действие по заетостта 2025 г. (Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни, „Активиране на неактивните лица“, програми за бежанци, „Мелпомена“, „Хоризонти“, „Красива България“ и др.). Финансирането е в размерите от 2025 г., превалутирани по Закона за въвеждане на еврото, и не може да надвишава отчетените тримесечни разходи по активната политика по заетостта от бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
Нови възможности за държавен дълг и гаранции (нов чл. 3а):
- Министерският съвет може да преговаря и сключи със Европейската комисия споразумение за заем от 3 261,7 млн. евро по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE)“ за укрепване на европейската отбранителна промишленост (при условие за последваща ратификация).
- Разрешават се промени в средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари във връзка с въвеждането на еврото (увеличение на максималния номинал от 8 млрд. на 27 млрд. евро и актуализация на договорите от 2015 г.).
- Министерският съвет може да издава държавни гаранции по Закона за кредитиране на студенти и докторанти за 2026 г. до 4 млн. евро.

Мотивите към законопроекта подчертават, че измененията осигуряват плавен преход до редовния бюджет, отчитат влезлите в сила нормативни актове и гарантират изпълнението на национални приоритети в отбраната и заетостта.

Защо този закон е важен за обществените поръчки в България в настоящия момент

В условията на продължаващ временен бюджетен режим вторият удължителен закон дава реална оперативна гъвкавост, която директно влияе върху планирането, обявяването и изпълнението на обществени поръчки.

За общините — най-многобройната категория възложители в страната – законът решава практически проблем, възникнал още с първия удължителен режим: невъзможността да се обявяват нови поръчки за капиталови обекти при липса на одобрена капиталова програма. С новите чл. 4а–4г общинските съвети вече могат да приемат временни разчети и да одобряват разчети за капиталови разходи по конкретни обекти – а именно това е задължителната вътрешна предпоставка за законосъобразното стартиране на процедури по ЗОП. Допълнително общините могат да финансират местни дейности не само от субсидията на централния бюджет, а и от собствени приходи, заемни средства и преходни остатъци. На практика това означава, че стотиците общини, разполагащи с готови инвестиционни намерения, вече имат нормативното основание да пристъпят към обявяване на планираните процедури, без да губят строителния сезон в изчакване на редовен бюджет.

За централните ведомства и отбраната – разрешението МС да преговаря и сключи заема по SAFE (над 3,26 млрд. евро) открива перспективата за мащабни обществени поръчки, свързани с модернизацията на въоръжените сили в рамките на деветте приоритетни проекта по Националния план. Съществено предимство е предвиденото в Регламента по SAFE освобождаване от ДДС на доставките по финансираните проекти — обстоятелство, което ще оказва влияние върху ценообразуването и структурирането на тези процедури. Възложителите в отбранителния сектор вече могат да планират авансово и да подготвят поръчките си, без да изчакват приемането на редовен бюджет.

За сектора като цяло – продължаването на националните програми за заетост гарантира финансирането на договорите, сключвани от Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи и от МТСП, и стабилизира планирането в един сегмент, при който прекъсването на финансирането влияе пряко и върху изпълнителите по съответните поръчки.

В крайна сметка вторият удължителен закон превръща „временния режим“ в практически работещ инструмент за възложителите. Той позволява на специалистите по обществени поръчки да подготвят и обявяват процедури с по-голяма увереност в наличните средства — особено на местно ниво и в стратегически сектори като отбраната. До приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. именно тези текстове ще определят ритъма на обществените поръчки в страната.

С обнародвания закон може да се запознаете ТУК.

Източник: ДВ