Европейската комисия определи ChatGPT като много голяма онлайн търсачка, какво значи това за обществените поръчки
На 31 август 2026 г. Европейската комисия официално определи ChatGPT като много голяма онлайн търсачка (Very Large Online Search Engine – VLOSE) по Законодателния акт за цифровите услуги (DSA). Решението има отражение и върху сектора на обществените поръчки, тъй като генеративни инструменти с изкуствен интелект (ИИ), включително ChatGPT, се използват все по-често както от възложители и експерти при подготовката на документации и анализ на процедури, така и от участници при изготвяне на оферти.
Определението е направено, защото услугата достига прага от най-малко 45 милиона средномесечни потребители в ЕС. В случая ChatGPT е квалифициран като хибридна услуга – система с изкуствен интелект, която може да отговаря на запитвания, включително чрез търсене в интернет, и затова попада в категорията на онлайн търсачките по DSA. След уведомяването доставчикът разполага с четири месеца (до януари 2027 г.), за да изпълни допълнителните задължения за VLOSE – преди всичко оценка и смекчаване на системните рискове, свързани с разпространението на незаконно съдържание, въздействието върху непълнолетни, физическото и психическото благосъстояние на потребителите, основните права, изборните процеси и обществената сигурност. С тази промяна Комисията придобива и разследващи правомощия и ще упражнява засилен надзор върху услугата.
Макар да не въвежда нови преки задължения в сектора на обществените поръчки, решението на ЕК е важно, защото напомня за вече съществуващите рискове при използване на общи генеративни инструменти с изкуствен интелект в чувствителни процеси. Така например, при въвеждане в ChatGPT (или сходни системи с ИИ) на данни от процедури – технически спецификации преди публикуване, оферти и информация за участници, лични данни или конфиденциална информация – възникват въпроси по отношение на защитата на личните данни, опазването на търговската и служебната тайна, както и на достоверността на генерираното съдържание. Тези рискове съществуват независимо от VLOSE-статута и произтичат от общите правила за обработка на данни и за провеждане на обществени поръчки. Доколкото практиката показва, че такива инструменти се използват както от страна на възложителите и подпомагащите ги експерти, така и от участниците, въпросите за необходимостта от приемане на вътрешни правила за работа с ИИ и контрола при работа със системи с ИИ стават все по-актуални.
Протичащите регулаторни промени са ключови и предвид това, че в по-широк план се очаква през следващите месеци и години да се засили дискусията за използването на системи с изкуствен интелект в публичната администрация като цяло и в сектора на обществените поръчки в частност. Като потвърждение, в Програмата за управление на Република България за периода 2026-2030 г., приета от МС, вече се предвижда развитие на платформата СИГМА с елементи на автоматизиран контрол (включително проверка на условията на поръчките и на офертите), което е обвързано с възможни изменения в ЗОП. Успоредно с това, все повече администрации и стопански организации разработват или предстои да разработят вътрешни политики, които забраняват или строго ограничават качването на чувствителна информация в общи генеративни инструменти с изкуствен интелект (като ChatGPT). Предвид това е препоръчително възложителите да приемат ясни вътрешни правила, а експертите, консултантите и участниците да избягват въвеждането в системи с ИИ на данни, които съдържат търговска тайна, лични данни или друга непублична информация.
В заключение, обозначението на ChatGPT като VLOSE е стъпка в засилването на надзора върху големите онлайн услуги, включително такива с изкуствен интелект. За сектора на обществените поръчки това служи като важно напомняне, че използването на такива инструменти трябва да става при стриктно спазване на вече действащите правила за защита на данните, конфиденциалността, киберсигурността и доброто професионално поведение.
Източник: ЕК
