Изкуственият интелект и обществените поръчки – за какво да са готови възложителите през 2027 г.

Изкуственият интелект (ИИ) все по-осезаемо навлиза в сферата на обществените поръчки. Това става в две основни посоки – първо, когато възложителите купуват софтуер или външни услуги, съдържащи ИИ, и второ, когато самите възложители и участници използват такива инструменти в процеса по възлагане и подготовка на оферти. И в двата случая обаче практиците се сблъскват с регулаторни празноти: обсъжданият нов европейски регламент за обществените поръчки е критикуван, че подминава темата за ИИ, а приетият Акт за изкуствения интелект на ЕС не споменава директно тръжните процедури в нито една от категориите си.

Въпреки тези въпросителни около европейската уредба, възложителите трябва да имат предвид няколко важни особености и да започнат подготовката си още от днес:

• Когато се възлага доставка на системи или услуги с ИИ: Макар прилагането на режима за високорисковия изкуствен интелект да е планирано за декември 2027 г., подготовката за него не бива да се отлага. Публичните органи (общини, министерства, болници и др.), които предвиждат използването на ИИ в чувствителни сфери – като управление на критична инфраструктура, разпределение на социални помощи, правоприлагане или оценка на кредитоспособност – трябва предварително да заложат в своите графици оценки на въздействието върху основните права и процедури за управление на риска. На практика възложителят няма как сам да изпълни тези законови изисквания, ако още в техническата спецификация и договора по ЗОП не задължи ИТ изпълнителя да осигури прозрачност на алгоритъма, техническа документация и достъп до данните за проследимост. Точно тук ключова роля имат разработените от Европейската комисия стандартни договорни клаузи за ИИ.
• Когато ИИ се използва в самия процес по ЗОП: Втората гореща тема засяга пряко ежедневната работа на експертите и оценителните комисии. Възложителите все по-често прибягват до алгоритмични инструменти при пазарни проучвания, изготвяне на спецификации или проверка на оферти, а участниците масово използват езикови модели за генериране на технически предложения (които често звучат безупречно, но крият фактически неточности или неизпълними обещания). Липсата на изрични правила в закона поставя важния практически въпрос как комисията да проверява подобни оферти и как законосъобразно да мотивира своите протоколи и решения, така че те да издържат при обжалване.

Всички практически аспекти на очертаващата се нова правна рамка, прилагането на стандартните клаузи за ИИ в техническите спецификации, както и актуалната практика на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС) по контрола на офертите, са във фокуса на Националната конференция на Списание ЗОП ПЛЮС „НОВА ПРАВНА РАМКА в обществените поръчки през 2027 г.“ (2–4 декември 2026 г., гр. Велинград). Повече информация за програмата, лекторите и условията за участие можете да откриете ТУК.