Разногласия в ЕС относно новите правила „Произведено в Европа“ при обществените поръчки
Европейският съюз е на прага на мащабно пренаписване на правилата си за обществени поръчки, което очертава сериозно разделение между двете най-големи икономики в Съюза – Франция и Германия. Спорът е фокусиран върху това дали преференциите по инициативата „Произведено в Европа“ трябва да покриват единствено стоки, произведени в рамките на ЕС-27, или да включват и доверени външни партньори. Различията са обект на експертни и медийни анализи както в Съюза, така и извън Европа.
Следва да поясним, че дискусията се води в контекста на два ключови законодателни акта на Европейската комисия. По-рано през годината (през март 2026 г.) ЕК предложи т.нар. Акт за индустриално ускоряване (Industrial Accelerator Act), чиято цел е да насърчи индустриалния капацитет и декарбонизацията чрез изисквания за европейски произход при определени договори и субсидии в стратегически сектори (като стомана, автомобилостроене и чисти технологии). Този акт е тясно свързан и върви успоредно с наскоро обявения през септември 2026 г. мащабен проект на изцяло нов Регламент за обществените поръчки на ЕС. Новият Регламент предвижда въвеждането на хоризонтална рамка, осигуряваща „европейско предпочитание“ във възлагателните процедури.
В хода на преговорите по тези мерки Франция настоява за стриктно прилагане на правилата само за държавите членки на ЕС. Аргументът на Париж е, че публичните средства трябва да подкрепят приоритетно стоки, произведени вътре в Съюза, за да се възстанови собственият му производствен капацитет. От друга страна, Германия подкрепя по-гъвкавия подход „Произведено с Европа“, който да допуска договори и субсидии за утвърдени външни партньори, с които има тясно икономическо сътрудничество (като Норвегия, Швейцария и Канада).
Изходът от тези преговори ще бъде ключов за достъпа на компании извън ЕС до европейските публични пазари. Всичко това неминуемо ще рефлектира и върху веригите на доставки у нас, изисквайки от българските възложители и изпълнители да се съобразяват с нови критерии за произход при подготовката и изпълнението на процедури по ЗОП.
Как тези мащабни европейски регулации ще променят родната практика и какви ще са новите изисквания към участниците и възложителите? Всички актуални промени, предизвикателства и тенденции в сектора ще бъдат обект на задълбочени дискусии по време на предстоящите обучителни формати и събития на Списание ЗОП ПЛЮС.
Източник: The Rio Times
ПОВЕЧЕ ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ СЪБИТИЯ ТУК
