Съдът на ЕС осъди България да плати близо 1,6 млн. евро за забавеното транспониране на промените в директивата за чисти превозни средства

Съдът на Европейския съюз (СЕС) осъди България да плати санкция от 1 593 000 евро, защото е забавила с 885 дни транспонирането на промените от 2019 г. в директивата за насърчаване на чистите превозни средства. С решението по дело C‑480/23, постановено на 20 март 2025 г., Съдът отхвърля представените от България аргументи, че забавянето се дължи на невъзможност да се извърши транспонирането, причинена от политическата нестабилност в страната и пандемията от Covid-19.

Според Съда, дължимата грижа от България е следвало да се изразява в своевременно уведомяване на ЕК за срещаните трудности, поне преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище от 6 април 2022 г. Това обаче не е сторено, доколкото аргументи в посока наличие на непреодолима сила поради Covid-19 са наведени едва в рамките на писмената защита в производството пред СЕС. Що се отнася до доводите за политическата нестабилност, според практиката на Съда държава членка не може да се позовава на положения в нейния вътрешен правен ред, за да обоснове неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Съюза, каквото е липсата на транспониране на директива в определения за това срок.

Както е видно и от постановеното решение на Съда, повод за санкцията е забавилото се повече от две години въвеждане в националното законодателство на Директива (ЕС) 2019/1161 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за изменение на Директива 2009/33/EO за насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни преводни средства (за краткост, Директива 2009/33/EO е наричана „Директива за чистите превозни средства“).

Ще припомним, че чрез Директива (ЕС) 2019/1161 се въвежда нов подход за насърчаване на мобилността с ниски вредни емисии, намаляване на замърсяването и повишаване на конкурентоспособността на икономиката на ЕС. С промените се въвеждат национални цели, определени като минимален дял на чисти превозни средства (или превозни средства с нулеви емисии) в общия брой превозни средства, закупувани чрез обществени поръчки в държавите в ЕС през референтните периоди 2021-2025 г. и 2026-2030 г. На държавите-членки обаче е дадена възможност за гъвкавост при решенията за разпределение на усилията за постигане на целите на територията си.

Друг важен момент е свързан с разширяването на обхвата на директивата, като в него вече влизат всички видове договори за придобиване на пътни превозни средства (в т.ч. за покупка, лизинг, наем или финансов лизинг), договори за услуги за превози по автобусни линии, както и договори за други свързани с транспорта услуги (в т.ч. договори за пътен превоз на пътници, събиране на битови отпадъци, превоз и доставка на пратки и колети, и др.). Освен това, с промените се прецизират изключенията от директивата и се въвеждат важни нови дефиниции, в т.ч. на понятията „чисто превозно средство“ и „тежкотоварно превозно средство с нулеви емисии”.

Видно от чл. 2 на Директива (ЕС) 2019/1161, срокът за транспониране на промените в Директивата за чистите превозни средства е определен до 2 август 2021 г.

Тъй като страната ни не е нотифицирала своевременно въвеждането на изискванията на Директива 2019/1161, на 29 септември 2021 г. Комисията изпраща на България официално уведомително писмо, с което напомня, че срокът за транспониране на общностния е изтекъл и че все още не e уведомена за мерките за пълното транспониране на тази директива.

В отговора си от 29 ноември 2021 г. България уведомява Комисията, че Директива 2019/1161 ще бъде напълно транспонирана чрез приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, Наредбата за определяне на изискванията към чистите и енергийноефективни превозни средства и Акта на Министерския съвет за определяне на възложителите, задължени да приемат изискванията за чисти превозни средства и делът им спрямо общия брой на превозните средства. Страната ни посочва индикативен график, съгласно който законодателните актове ще бъдат приети до края на април 2022 г., а административните актове – два месеца след приемане на законодателните.

Поради липсата на последващо уведомление относно транспонирането на директивата, на 6 април 2022 г. Комисията изпраща на България мотивирано становище, с което я приканва да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с това мотивирано становище в срок от два месеца от датата на получаването му. В писмо от 30 май 2022 г. страната ни не оспорва твърдението за неизпълнение и само потвърждава, че Директива 2019/1161 ще бъде напълно транспонирана с приемането на горепосочените законите и административните актове.

Въпреки ангажиментите пред ЕК, поети от България, след като повече от 20 месеца след изтичането на срока за транспониране мерките за пълното ѝ транспониране все още не са приети или най-малкото не са съобщени на ЕК, на 26 юли 2023 г. Комисията предявява иск срещу България пред Съда на ЕС.

Едва в хода на образуваното производство пред СЕС, с писмено изявление от 3 май 2024 г. Комисията уведомява Съда, че транспонирането на Директива 2019/1161 от Република България може да се счита за завършено към 5 януари 2024 г. и вследствие на това оттегля частично иска си, като се отказва от искането си за определяне на периодична имуществена санкция и същевременно изменя искането си за осъждане на страната ни да заплати еднократно платима сума, като предявява искане за заплащането на сума в размер на 1 593 000 евро.

В своята писмена защита България твърди, че закъснението при транспонирането на Директива 2019/1161 се дължи на политическата нестабилност в България, предизвикана от честите промени на правителството, както и от разпускането на Народното събрание. В тази връзка страната ни поддържа, че ЗИД на ЗОП, с който е окончателно транспонирана директивата, е приет на 5.10.2023 г. и е обнародван в Държавен вестник, бр.88 от 20.10.2023 г., като след влизането му в сила е надлежно нотифициран в системата на ЕК. Освен това, България привежда аргументи, че част от новите дефинициите, предвидени в Директива 2019/1161, са съществували в националното законодателство, прието преди 2 август 2021 г. Като главен довод от страната ни се изтъква, че с оглед на политическата нестабилност на национално равнище, която представлявала случай на непреодолима сила, и на трудностите, срещнати в хода на законодателната процедура поради пандемията от COVID‑19, за нея било обективно невъзможно да приложи Директива 2019/1161 в определените срокове.

Изложените от страната ни аргументи, в своята цялост оспорени от ЕК, не са кредитирани и от Съда на ЕС. Съдът не доводите на България, че е било обективно невъзможно да се осигури транспонирането на Директива 2019/1161, от една страна, поради политическата нестабилност в България, предизвикана от честите промени на правителството, както и от разпускането на Народното събрание, и от друга страна, поради пандемията от COVID‑19, която довела до забавяне на законодателната дейност, като тези два елемента представлявали и случаи на непреодолима сила. СЕС основава становището си на постоянната практика на Съда, съгласно която държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения, съществуващи в нейния вътрешен правен ред, за да обоснове неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Съюза, каквото неизпълнение е липсата на транспониране на директива в определения срок.

По отношение на доводите на България относно пандемията от Covid‑19, макар да потвърждава, че понятието за непреодолима сила да не предполага абсолютната невъзможност за изпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Съюза, Съдът подчертава, че все пак то изисква разглежданото неизпълнение да се дължи на извънредни, непредвидими и външни за позоваващия се на него обстоятелства, чиито последици не са могли да бъдат избегнати въпреки положената дължима грижа, като освен това позоваване на положение на непреодолима сила може да се прави само за периода, необходим за отстраняване на тези затруднения.

Въпреки че здравна криза с мащаба на пандемията от COVID‑19 е външно за Република България ненормално и непредвидимо събитие, според мотивите на СЕС това не променя факта, че страната ни е трябвало да действа с цялата дължима грижа, като уведоми Комисията своевременно за срещнатите трудности, поне преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище от 6 април 2022 г.

Финалното заключение на СЕС е, че като не е приела до изтичането на срока, определен в мотивираното становище на Европейската комисия от 6 април 2022 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/1161 за изменение на Директивата за чистите преводни средства, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по чл. 2, пар. 1 от тази директива.

С оглед на това, страната ни е осъдена да заплати на Европейската комисия еднократно платимата сума в размер на 1 593 000 евро, плюс всички съдебни разноски. Според мотивите на Съда, налагането на санкцията в поискания от ЕК размер е необходимо, за да може наистина да се предотврати бъдещото повторение на нарушения, аналогични на това по член 2 от Директива 2019/1161 и засягащи пълната ефективност на правото на Съюза.

Със самото съдебно решение може да се запознаете ТУК.

Източник: СЕС