ЗОП ПЛЮС анкета: Над половината респонденти използват ИИ при подготовката на оферти по обществени поръчки
Изкуственият интелект все по-осезаемо навлиза в практическата работа в сферата на обществените поръчки и в частност при подготовката на оферти от стопанските субекти, макар нагласите и практиките в професионалната общност да остават разнопосочни. Това показват резултатите от проведеното през август на сайта на Списание ЗОП ПЛЮС онлайн допитване с въпрос: „Използвате ли изкуствен интелект за изготвяне на оферти по обществени поръчки?“.
Най-важният според нас резултат е, че общо 51,22% от включилите се в допитването използват ИИ под една или друга форма във връзка с работата по подготовката на оферти. При 31,71% това вече е системна практика – те посочват, че използват одобрени от организацията ИИ инструменти като част от установен работен процес. Други 19,51% използват ИИ по-ограничено и спорадично – например за проверка на правопис, обобщаване на текстове или изготвяне на чернови, без да го включват в същинската подготовка на офертата.
Това разграничение само по себе си е показателно. При почти една трета от респондентите ИИ вече не е инструмент за единични експерименти, а част от установен работен процес. В същото време друга немалка група е направила първата крачка към използването му, но засега го прилага само за ограничен кръг от помощни задачи. Дали това е резултат от съзнателна предпазливост, от липса на вътрешна регламентация в съответните бизнес организации или от все още непълно познаване на възможностите на технологията, самото допитване не може да покаже. То обаче очертава ясно необходимостта ИИ да бъде не просто изпробван, а по-добре разбран.
Резултатите обаче показват и другата страна на картината. 43,9% от респондентите категорично посочват, че не използват ИИ в процеса на подготовка на оферти. Така се очертават различни подходи към новата технология: малко над половината от включилите се в допитването вече я използват в една или друга степен, докато друга голяма група заявява, че изобщо не я прилага. Самото неизползване обаче не означава непременно информиран и окончателен отказ от технологията – зад него могат да стоят както предпазливост и недоверие, така и недостатъчно познаване на нейните възможности, ограничения и рискове. И макар анкетата да не дава отговор коя от тези причини преобладава, тя показва, че за значителна част от професионалната общност технологията все още не е намерила място в работата по подготовката на оферти – което само по себе си поставя въпроса дали решенията за нейното използване или неизползване винаги се основават на достатъчно познания.
Най-ниският отчетен дял от отговорите също поставя важен практически въпрос – едва 4,88% посочват, че не изключват възможността за неофициално използване на ИИ от отделни служители без знанието на организацията. Този дял не позволява да се правят изводи за действителния мащаб на т.нар. Shadow AI, но поставя важен практически въпрос: доколко организациите реално имат видимост върху използването на свободно достъпни ИИ инструменти от техните служители? Защото липсата на официално въведен ИИ инструмент не означава непременно отсъствие на ИИ от работния процес.
Погледнати в своята цялост резултатите от допитването водят и до един по-общ извод: въпросът вече не е само дали използваме ИИ, а дали разбираме достатъчно добре какво може да прави технологията, какви са нейните ограничения и рискове и как използването ѝ да бъде управлявано разумно. Това е еднакво важно както за организациите, които вече са включили ИИ в работния си процес, така и за онези, които все още не го използват. Също така, за всички тези категории необходимостта от повече знания и осъзнат подход остава актуална.
Това е важно и от гледна точка на по-широките въпроси за защитата на информацията, избора на използвани технологии, контрола върху данните, киберсигурността и дигиталния суверенитет на България и Европейския съюз. Защото предизвикателството не е просто дали ИИ ще бъде допуснат до професионалната работа, а как неговото използване да бъде компетентно, отговорно и съобразено с конкретните рискове на съответната организация и дейност.
Анкетата е проведена като отворено онлайн допитване с доброволно участие и няма претенции за статистическа представителност. Тя обаче дава интересна моментна снимка на заявените практики и нагласи сред активната професионална общност около Списание ЗОП ПЛЮС.
Именно тези практически въпроси – какви реални възможности предлага ИИ, какви рискове крие използването му и как да бъде прилаган разумно и сигурно в работата по обществените поръчки – ще бъдат във фокуса на предстоящите специализирани оналйн обучения на Списание ЗОП ПЛЮС от серията „ЗОП+AI“:
