Европейската комисия прекрати производството за нарушение срещу България относно модела за системна интеграция в електронното управление
Европейската комисия е прекратила производството за нарушение срещу България, образувано във връзка с прилагането на правилата на Европейския съюз относно обществените поръчки при възлагането на дейности по системна интеграция в публичния сектор. Новината бе разпространена на 25 юни 2026 г. от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ), след получено официално уведомление за решението на ЕК, взето в началото на месеца.
Както вече информирахме нашите читатели, производството под № 2024/4027 беше открито през декември 2024 г., след като Европейската комисия изрази съмнения относно съвместимостта с европейското право на националния модел, при който определени административни органи възлагат дейностите по системна интеграция директно на „Информационно обслужване“ АД. Според първоначалната позиция на Комисията не е било достатъчно ясно, че този модел осигурява необходимата прозрачност и съответствие с правилата за възлагане на обществени поръчки.
В рамките на проведения диалог с Европейската комисия обаче България е представила подробна информация за предприетите нормативни и организационни мерки за усъвършенстване на модела. Така например, с РМС № 56 от 21 януари 2026 г. бяха приети нови Насоки за уеднаквяване на практиката по системна интеграция, с които бе въведен тристранен договорен модел между Министерството на електронното управление, съответния административен орган и „Информационно обслужване“ АД. Наред с това бяха утвърдени унифицирани образци на договори, по-ясно бяха разпределени правата и задълженията на страните, а Министерството на електронното управление (вече МИДТ) получи по-активна роля при планирането, контрола и координацията на дейностите по системна интеграция.
Според информацията, разпространена от МИДТ, именно тези промени, заедно с представените пред Европейската комисия правни аргументи относно статута на националния системен интегратор и начина, по който последният възлага дейностите си като публичен възложител по ЗОП, са довели до извода, че производството следва да бъде прекратено още на етапа на официалното уведомително писмо, без да се преминава към мотивирано становище или производство пред Съда на Европейския съюз.
Прекратяването на процедурата представлява положителен сигнал, че чрез конструктивен диалог между националните институции и Европейската комисия могат да бъдат намирани решения по сложни въпроси, свързани с прилагането на правилата в областта на обществените поръчки. Същевременно развитието на случая показва и значението на своевременното адаптиране на националната практика към изискванията на европейската правна рамка.
Темите, свързани с обществените поръчки в областта на информационните технологии, електронното управление и използването на изкуствен интелект (ИИ) в публичния сектор, са сред основните акценти в новия брой на Списание ЗОП ПЛЮС. Същите ще бъдат разгледани подробно и по време на предстоящите два специализирани уебинара ЗОП+AI, посветени на използването на ИИ в обществените поръчки – на 15 ЮЛИ за ИЗПЪЛНИТЕЛИ (подробности ТУК) и на 16 ЮЛИ за ВЪЗЛОЖИТЕЛИ (подробности ТУК). На тези онлайн обучения ще обсъждаме и възможностите, които предоставя ИИ и новата Система СИГМА по отношение на планирането и новите план-графици, оповестяванете на които ще е задължително за всички възложители още от тази есен.
Източници: МИДТ, БТА
