ЕК с наказателна процедура срещу България заради директното възлагане без обществена поръчка на дейности по системна интеграция на „Информационно обслужване“ АД (обновена)
Европейската комисия е взела решение да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати официално уведомително писмо на България (INFR(2024)4027) поради несъответствие на националните правила със законодателството на ЕС относно обществените поръчки. Това съобщиха от институцията с комюникето относно наказателните производства от месец декември 2024 г.
Становището на Комисията е, че българският Закон за електронното управление, приет през ноември 2019 г., нарушава задълженията по Директивата за обществените поръчки (Директива 2014/24/ЕС). Пояснява се, че българското законодателство възлага предоставянето на електронни услуги за електронно управление, използвани от публичната администрация, на частно дружество, въпреки че не са налице условията за пряко възлагане на обществена поръчка при изключителни обстоятелства.
ЕК е на позиция, че тези директни договори са в нарушение на правилата на ЕС за обществените поръчки и нарушават принципа на равно третиране и прозрачност. Поради това Комисията изпраща официално уведомително писмо на България, която разполага със срок от два месеца, за да отговори и да отстрани посочените недостатъци. При липса на задоволителен отговор ЕК може да премине към следващия етап от наказателната процедура – издаване на мотивирано становище.
Макар в прессъобщението да не се споменава името на въпросното дружество, на което българската администрация възлага без обществена поръчка услуги за електронно управление, в случая най-вероятно става въпрос за това, че по силата на ЗЕУ*, на „Информационно обслужване“ АД са възложени правомощия на Национален системен интегратор.
Съществено за случая се явява това, че при изпълнението на своите функции, свързани с дейности по системна интеграция, административните органи (посочени в РМС № 727/2019 г.) са задължени да възлагат изпълнението на тези дейности само на системния интегратор – „Информационно обслужване“ АД. Отново по силата на ЗЕУ обаче, когато самото дружество (пре)възлага на трети лица дейностите по системна интеграция, то се явява публичен възложител, т.е. следва да спазва всички относими разпоредби на ЗОП.
Ще уточним, че съгласно чл. 7с от ЗЕУ системната интеграция включва предоставянето на услуги по изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните и комуникационните системи, използвани от административните органи, както и дейности, които осигуряват изпълнението на тези услуги.
Освен дейности като национален системен интегратор, „Информационно обслужване“ АД е единствен изпълнител и на други ключови за държавата услуги. Така например, с изменения в Изборния кодекс през 2020 г. на дружеството бе възложено изпълнението на дейностите по компютърната обработка на данните от гласуването и резултатите от изборите, и издаване на бюлетин на ЦИК.
Освен това, преди броени дни (13.12.2024 г.) бе оповестено, че „Информационно обслужване“ АД ще изпълнява и още една важна функция – да координира действията по превенция, реакция, управление и осигуряване на ефективен механизъм срещу кибер и хибридни атаки на цялата публична администрация. Това ще бъде осигурено с подписаното споразумение за техническа помощ между националния системен интегратор и Американската агенция за търговия и развитие (USTDA).
При все, че в разпространената от ЕК информация за медиите дружеството е определено като частно, в случая следва да се уточни, че по данни от Търговския регистър**, към 31.12.2023 г. основен акционер в дружеството е държавата, чрез Министъра на електронното управление, с 99.49% от капитала, а останалите 0.51% от капитала са разпределени между 2 692 индивидуални акционери.
В тази връзка може да се допълни, че „Информационно обслужване“ АД членува в Европейската асоциация на публичните IT доставчици EURITAS, известна в ИТ индустрията в Европа като технологичния Шенген. Целта на асоциацията е да създаде трансевропейска мрежа от обществени доставчици на ИКТ услуги, които да обменят ноу-хау и най-добрите практики в областта на електронното управление, да адаптират стандартите и потенциала за надграждане на IT системите, използвани в публичната администрация.
* Съгласно § 45, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (обн. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., доп. ДВ, бр. 102 от 2019 г, в сила от 29.11.2019 г.), системната интеграция по Глава първа „а“, Раздел IV от закона се осъществява от „Информационно обслужване“ АД, като при възлагане на дейностите по чл. 7с от ЗЕУ дружеството е публичен възложител. На основание на цитираната разпоредба на § 45, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗЕУ, с Решение на Министерски съвет № 727 от 5 декември 2019 г., с последващи изменения и допълнения (с РМС № 358 и 419 от 2020 г.; № 203, 371, 466, 471 от 2021 г.; № 127, 139, 447, 522, 736, 960 и № 977 от 2022 г.; № 126, 622, 741 от 2023 г.; и РМС № 102 от 2024 г.), Министерският съвет е определил административните органи, които при изпълнението на своите функции, свързани с дейности по системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности на Системния интегратор „Информационно обслужване“ АД, към датата на последното посочено РМС – общо 25 конкретни администрации, както и всички РЗИ и РЦТХ. С РМС № 442 / 26.6.2024 г. администрацията на Министерския съвет също бе включена към посочената категория административни органи, които са длъжни да възлагат дейности по системна интеграция само на „Информационно обслужване“ АД. С РМС № 590 / 13.8.2024 г. в същата категория бяха включени и Министерството на енергетиката, съответно Сметната палата на Република България – за дейностите по системна интеграция на информационни и комуникационни системи, свързани с поддръжката на Единния регистър по Изборния кодекс (ЕРИК), на Регистъра на политическите партии (РПП), на официалната интернет страница на Сметната палата, антивирусна защита, както и обработката и доставката на онлайн електронни съобщения, киберуслуги, свързани с мониторинг по сигурността, наблюдение и докладване на киберинциденти в режим 24/7, предоставянето на данни, анализи и препоръки за повишаване на киберсигурността, мрежовата и информационната сигурност.
** Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел
