Брюксел прие промени в Акта на ЕС за изкуствения интелект, част от тях са важни и за сектора на обществените поръчки

На 29 юни 2026 г. Съветът на Европейския съюз даде окончателното си одобрение на законодателен акт за промяна на общностното законодателство в областта на изкуствения интелект*. Новият регламент, с който се изменя и Акта на ЕС за изкуствения интелект (AI Act), е част от първия по рода си пакет за опростяване на европейското цифрово законодателство – т.нар. „Дигитален омнибус за ИИ“. Текстът, одобрен от Европейския парламент две седмици по-рано (на 16 юни 2026 г.), ще влезе в сила на третия ден от предстоящото му обнародване в Официалния вестник на ЕС.

В частта, засягаща Акта за ИИ, основната цел на промените е да се прецизира графикът за въвеждане на отделни задължения, свързани с високорисковите AI системи, да се уточни приложното поле на част от правилата за прозрачност и да се намали административната тежест – без да се променя философията и основните принципи на европейската регулация на изкуствения интелект. Част от промените са пряко относими и за публичния сектор, включително за възложителите и участниците в процедури по Закона за обществените поръчки.

Какво всъщност се променя

Основната промяна засяга част от срокове, заложени в Акта за ИИ – доколкото за различните групи правила на акта е предвиден различен режим и те следва да се прилагат от различни моменти във времето.

Най-видимата промяна е свързана с графика за високорисковите AI системи – ЕС предостави допълнително време до момента, в който трябва да започне прилагането на новите правила. Тази мярка е продиктувана най-вече от забавянето в изготвянето на официалните хармонизирани европейски стандарти (разработвани от съвместния технически комитет CEN-CENELEC), без които съответствието трудно може да бъде доказано на практика. Новите срокове са както следва: 2 декември 2027 г. за самостоятелните високорискови системи и 2 август 2028 г. за системите, вградени във вече регулирани продукти.

За разлика от това обаче, общото задължение за прозрачност при генеративен ИИ и ИИ с общо предназначение (т.е. задължението потребителят да знае, че комуникира с AI) остава в сила от 2 август 2026 г., съгласно първоначално заложения график. По-тясното техническо изискване за „воден знак“ на изкуствено генерирано съдържание обаче получава кратък гратисен период до 2 декември 2026 г.

Също така, 2 август 2027 г. става новият краен срок, в който държавите членки трябва да създадат предвидените в Акта за ИИ регулаторни лаборатории в областта на изкуствения интелект – това са контролирани среди, в които компании могат да тестват иновативни AI системи под надзора на съответния компетентен орган на национално равнище, включително с временно освобождаване от определени изисквания.

В допълнение, регламентът разширява списъка на забранените AI практики (в сила от 2 декември 2026 г.), сред които вече са добавени и системи с ИИ за създаване на интимно съдържание без съгласие („приложения за разголване“) и за генериране на материали със сексуално насилие над деца.

Предвидени са и облекчения за малките предприятия със средна пазарна капитализация (МПСПК) – т.е. средни компании с до 750 служители**, както и засилване на ролята на Европейската служба по ИИ по отношение на системите, изградени върху модели с общо предназначение.

Защо промените са важни за сектора на обществените поръчки в България

От гледна точка на администрацията и сектора на обществените поръчки най-съществено значение имат именно промените в сроковете за високорисковите системи с ИИ и режима на прозрачност. Така например, ако в бъдеще в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) бъдат внедрени функционалности, базирани на изкуствен интелект и попадащи в категорията на високорисковите AI системи, именно тези актуализирани срокове ще бъдат приложими за тях. Същото важи и за други публични AI инициативи – като обявената система за граждански мониторинг и анализ СИГМА или пилотния проект ОДИС (AI асистент за одиторите на Сметната палата, разработван от INSAIT) – доколкото при развитието им бъдат внедрени функционалности с висок риск.

Практическите въпроси пред възложителите

От друга страна, именно защото голяма част от задълженията за прозрачност при използването на генеративен ИИ не се отлагат, всяка администрация, община или друг възложител, който вече използва генеративен изкуствен интелект за изготвяне на публично достъпни материали, Интернет съдържание или информационни публикации, трябва внимателно да провери какви точно изисквания за прозрачност се задействат от 2 август 2026 г.

Това има и пряко практическо измерение при подготовката на нови обществени поръчки за ИТ решения – от уебсайтове с вграден генеративен ИИ до сложни аналитични системи. Как да се разграничи в документацията система с нисък риск от такава с висок риск? Какви декларации за съответствие да се изискват от кандидатите с оглед на новите срокове? При липса на ясни отговори се поражда риск както от обжалване на процедури, така и от закупуване на решения, чийто правен статут може да се промени в рамките на изпълнението на договора.

Какво означава това за бизнеса

При тази значима промяна е важна и позицията на бизнеса – разработчиците на AI решения и системните интегратори, участващи в обществени поръчки. За тях новите облекчения и по-ясните срокове поставят нова поредица от въпроси. Например, как точно се доказва съответствие с актуализирания график на ЕС в самата оферта? Кои декларации и техническа документация ще бъдат достатъчни, за да не бъде отстранен кандидат на формално основание? И как облекченията за средните компании с до 750 служители се отразяват на конкурентната позиция спрямо по-малките доставчици? Липсата на еднозначни отговори може да коства спечелен договор точно толкова, колкото и лошо изготвена техническа спецификация от страна на възложителя.

За да дадем практически отговори на тези въпроси, ние от Списание ЗОП ПЛЮС организираме две специализирани онлайн обучения ЗОП+AI – на 15 ЮЛИ 2026 г. за УЧАСТНИЦИ (подробности ТУК) и на 16 ЮЛИ 2026 г. за ВЪЗЛОЖИТЕЛИ (подробности ТУК). По време на уебинарите ще бъдат разгледани подробно както новите европейски правила, така и практическите възможности и ограничения при използването на изкуствен интелект от възложителите и участниците в процедурите по ЗОП. Очакваме Ви!

* Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) 2024/1689, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС) 2023/1230 по отношение на опростяване на прилагането на хармонизираните правила относно изкуствения интелект (сборен пакет от мерки в областта на цифровите технологии и ИИ)

** Съгласно Препоръка (ЕС) 2025/1099 на Комисията от 21 май 2025 г. относно определението за малки предприятия със средна пазарна капитализация (ОВ L, 2025/1099, 28.5.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2025/1099/oj), в категорията на малките предприятия със средна пазарна капитализация се включват предприятията, които не са малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО, в които са наети по-малко от 750 души и чийто годишен оборот не надвишава 150 милиона евро или чиято годишна балансова стойност на активите не надвишава 129 милиона евро.

Източник: Съвета на ЕС