ЗОП ПЛЮС
Когато предпазливостта води до санкция
В практиката по обществени поръчки ограничителните мерки на Европейския съюз обичайно се свързват с един основен риск – възложителят да пропусне действаща забрана и да допусне до участие или да сключи договор с лице, обхванато от санкциите. Това е логично: от възлагащите органи се очаква своевременно да разпознават приложимите ограничения, да проверяват кандидатите и участниците и да не допускат разходване на публични средства в нарушение на санкционния режим. Затова предпазливостта се възприема като естествена част от дължимата грижа.
Какво се случва обаче, когато възложителят включи в документацията условие, предназначено да предотврати участието на лица, обхванати от европейските санкции, а впоследствие бъде глобен именно заради него? При това причината не е в съдържанието на забраната, а в преценката дали тя е приложима с оглед на прогнозната стойност на поръчката. Получава се практически парадокс: действието, предприето за спазване на санкционната политика на Съюза, се квалифицира от контролен орган като необосновано ограничаване на конкуренцията.
Именно такъв спор стои в основата на българското дело C-378/25 „Smetna palata“ пред Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Силистра във връзка с обществена поръчка на българска община. Значението на делото надхвърля конкретното административнонаказателно производство. То поставя принципен правен въпрос, който може да възникне във всяка държава членка, чието национално законодателство предвижда прилагане на процедурите по европейските директиви и за поръчки под техните стойностни прагове.
На 10 септември 2026 г. генералният адвокат Лайла Медина представи своето заключение по делото. Нейният анализ излиза извън рамките на формалното съпоставяне между прогнозната стойност на поръчката и прага на директивата и предлага по-цялостна правна оценка на случая. Заключението се развива около три взаимосвързани въпроса, които очертават сърцевината на спора: кога чл. 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014 задължава възложителя да приложи санкционната забрана; допуска ли правото на Съюза сходно ограничение извън този обхват като национално решение; и кога добросъвестността на възложителя изключва отговорността му при неправилна преценка.
Макар заключението да не е съдебно решение и да не обвързва Съда, убедено вярваме, че изложените в него аргументи заслужават по-обстойно представяне пред експертната общност. Те показват, че при взаимодействието между европейските регламенти и Закона за обществените поръчки (ЗОП) установяването на приложимия стойностен праг е само началото, а не краят на правния анализ – особено когато се санкционира възложителят. А и не бива да забравяме, че условията на процедурата се определят от конкретни длъжностни лица, често при кратки срокове и в условията на променяща се европейска уредба, чието взаимодействие с националния закон все още не е изяснено в практиката. Контролната оценка идва по-късно, след натрупването на разяснения и съдебни актове. Ето защо личната административнонаказателна отговорност не може да се разглежда формалистично, без да се отчитат правната и информационната среда, в която е взето решението.
