
Депутатски проект отново предлага въвеждане на обществени поръчки за частните болници, разлики в цените ощетявали бюджета на НЗОК
На 31 януари 2025 г. група народни представители внесе в Парламента проект за изменения и допълнения на ЗОП, с който се предлага обществени поръчки да се възлагат и от частните лечебни заведения с преобладаващо публично финансиране.
Документът, който е почти идентичен със ЗИДЗОП, приет от последното служебно правителство на 30.08.2024 г. и входиран в предишното 50-о Народно събрание на 4.09.2024 г., цели отпадането на две изключения от закона, които са обект на наказателна процедура срещу България, инициирана още през 2018 г. от Европейската комисия за неправилно транспониране на директивата по обществени поръчки – дерогациите за частните болници и за някои дейности в горските територии. Малкото различни моменти в този ЗИДЗОП също са познати от предишен депутатски проект за промени в ЗОП от 28.06.2024 г.
Основната група предложения на проекта целят въвеждането на задължение за възлагане на обществени поръчки от всички лечебни заведения (в т.ч. частните такива), чиито приходи в по-голямата си част са от държавния и/или общинския бюджет и/или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Конкретните промени, предвиждани с тази цел, се изразяват в отмяната на чл. 5, ал. 1, т. 16 от ЗОП, където досега лечебните заведения бяха обособени като отделна категория възложители, и изменение на дефиницията на „публичноправна организация“ в § 2, т. 43 от ДР към ЗОП. По този начин всички лечебни заведения, които са с преобладаващо публично финансиране, съответно са обект на публично управление или контрол, ще се третират като публичноправни организации, т.е. като възложители по чл. 5, ал. 1, т. 14 от ЗОП.
В проекта на народните представители са заложени и текстове, предвиждащи, че лечебните заведения, за които възниква задължение за възлагане на обществени поръчки, следва да приведат дейността си в съответствие с чл. 244 и чл. 245 от ЗОП в двумесечен срок от влизането в сила на закона. С други думи, в посочения срок и частните лечебни заведения с преобладаващо публично финансиране следва да приемат вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки, а в приложимите случаи да изградят вътрешно специализирано звено като част от администрацията, отговорно за управление на цикъла на обществените поръчки. Предвидени са и преходни разпоредби, регламентиращи, че договорите, сключени от такива лечебни заведения до влизането в сила на този закон (т.е. т.нар. „заварени“ договори), се приключват с изтичане на срока, определен в тях.
Втората група промени, лансирани с депутатския проект, са в посока отмяна на изключението от ЗОП относно възлагането на дейности в горски територии. Понастоящем, по силата на изрична норма на ЗОП за това се прилага ред, разписан в Закона за горите, което също бе определено от Европейската комисия като несъответно на общностните правила в областта на обществените поръчки.
За целите на тази втора промяна ще бъде отменена разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗОП, препращаща към споменатия специален ред, съответно ще бъдат направени и необходимите изменения в Закона за горите.
За разлика от проекта на служебното правителство, освен съображенията на ЕК за проточилата се наказателна процедура срещу България, в мотивите на сегашния депутатски проект се допълват и някои финансови съображения.
Позовавайки се на „публично изнесени данни и журналистически разследвания“, вносителите сочат, че някои лекарствени продукти се закупуват от частните болници на многократно по-високи цени от тези, постигани при процедури по ЗОП от публични лечебни заведения, като по този начин се ощетява бюджета на НЗОК. В тази връзка се твърди, че изменението в закона потенциално ще доведе до намаление на разходите на НЗОК за лекарствени продукти извън стойността на клиничните пътеки в обхват между 50 и 100 млн. на година.
В допълнение се изтъква, че според статистиката на НСИ частните лечебни заведения за болнична помощ са 116 от общо 341 болници, или 34% от всички. Според мотивите на депутатския проект, значителният дял в здравната система на тази група лечебни заведения показва важното им място и значение за осигуряване на публичната услуга здравеопазване.
В подкрепа на идеята обществени поръчки да се провеждат от всички лечебни заведения с преобладаващо публични приходи, вносителите на проекта обръщат внимание на това, че данните от финансовите отчети на частните болници показват наличието при тях на силен превес на публичното финансиране, като над 90% от приходите на почти всички частни болници са с източник НЗОК.
Към текстовете, фигуриращи и в ЗИДЗОП на служебното правителство, сегашният депутатски проект добавя и идеи, лансирани в проекта на народни представители от средата на миналата година. Сред тях се откроява предложението в чл. 14 да се създаде нова алинея 2а, която да предвижда, че изключенията по ал. 1, т. 5-7 не се прилагат за доставка на стоки, които не са произведени от доставчика.
Доколкото в чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 от ЗОП са разписани т.нар. „in-house“ изключения за публични възложители, каквито с промените се предлага да бъдат и частните лечебни заведения с преобладаващо публично финансиране – в качеството си на публичноправни организации, с предложената промяна „in-house“ възлагане от публични възложители няма да се допуска за доставки от непроизводител.
При все че това предложение не се коментира в мотивите на проекта, според някои анализатори конкретната проекторедакция на закона вероятно цели да бъдат осуетени евентуални опити на частни лечебни заведения да заобикалят ЗОП чрез „вътрешни“ доставки на лекарствени продукти и медицински изделия, реализирани от собствени търговски дружества.
Специален обзор по темата за въвеждането на обществени поръчки за частни лечебни заведения с преобладаващо публично финансиране (с преглед на най-новата относима практика на Съда на ЕС) може да прочетете в бр. 1/2025 г. на Списание ЗОП ПЛЮС.
Въпросът ще бъде подробно разгледан и на Комбо ЗОП+ Уебинара „НОВИ МОМЕНТИ В ЗОП И ППЗОП С АКЦЕНТ АКТУАЛНИТЕ ЕКОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ В ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ“, който ще се проведе на 27 февруари 2025 г. (с възможност за ПАКЕТНО ЗАПИСВАНЕ в комбинация с уебинара за НОВИТЕ ЕЛЕКТРОННИ ФОРМУЛЯРИ на 28 февруари 2025 г. при преференциални условия).
Източник: НС
