Депутати внесоха в НС проект за промени в ЗОП, с който частните лечебни заведения с публично финансиране се задължават да възлагат обществени поръчки
На 28.6.2024 г., петък, в деловодството на Народното събрание бе внесен законопроект на група народни представители, с който се предлага частните лечебни заведения също да възлагат обществени поръчки по ЗОП.
В голямата си част, предложените изменения и допълнения в закона (с които се премахва изключението от ЗОП за лечебни заведения с повече от две трети частна собственост и преобладаващо публично финансиране или контрол) са идентични на тези от проекта на ЗИДЗОП на Министерския съвет, който бе пуснат за обществено обсъждане само ден по-рано (на 27 юни).
По-конкретно, депутатският проект също предлага отмяна на чл. 5, ал. 1, т. 16 от ЗОП, където понастоящем като отделна категория възложители са обособени представляващите лечебните заведения държавна и общинска собственост, чиито приходи са повече от 50 на сто от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Наред с това, депутатите също предлагат редакция на легалната дефиниция на „публичноправна организация“ в § 2, т. 43 от ДР към ЗОП, с която изрично да се указва, че „Публичноправна организация е и лечебно заведение по чл. 36-37 от Закона за лечебните заведения, което е финансирано с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации.“. По този начин, представляващите посочената категория частни лечебни заведения ще попаднат в обхвата на категорията възложители по чл. 5, ал. 1, т. 14 от ЗОП (представляващите публичноправни организации).
Прави впечатление, че както и в обявения за обсъждане проект на МС, така и в депутатските проекторазпоредби дословно се използва формулировката от дефиницията на публичноправна организация в Директива 2014/24/ЕС, без да се правят опити за доразписване на механизми/критерии за това как да се определя, че съответното лечебно заведение „е финансирано с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации“. Подобен подход, при който се посочват източниците на публично финансиране, а не субектите, които го предоставят, се наблюдаваше при предишни опити за смяна на режима по ЗОП на частните лечебни заведения. Така например в законопроекта на предишното служебно правителство, внесен в НС на 27.04.2023 г., бе предвидено разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 16 от ЗОП да бъде изменена и допълнена и да гласи, че публични възложители са и „представляващите лечебните заведения – търговски дружества по чл. 36-37 от Закона за лечебните заведения, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и/или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса”.
В депутатския проект също са заложени преходни разпоредби, които предвиждат, че лечебните заведения, за които възниква задължение за възлагане на обществени поръчки, привеждат дейността си в съответствие с чл. 244 и чл. 245 в двумесечен срок от влизането в сила на този закон (т.е. в двумесечен срок и частните лечебни заведения с преобладаващо публично финансиране следва да приемат вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки, а в приложимите случаи да изградят вътрешно специализирано звено като част от администрацията, отговорно за управление на цикъла на обществените поръчки). Предвидени са и преходни разпоредби, регламентиращи, че договорите, сключени от такива лечебни заведения до влизането в сила на този закон (т.е. т.нар. „заварени“ договори), се приключват с изтичане на срока, определен в тях.
Въпреки общите моменти, между депутатския проект, внесен в НС на 28 юни и този на служебното правителство, пуснат за обществено обсъждане предишния ден, се откриват и някои съществени разлики.
Така например, в депутатският проект е заложена и преходна разпоредба, която гласи, че в срок до шест месеца след влизане в сила на закона или до изтичане на сроковете на заварените договори на лечебните заведения, за които възниква задължение за прилагане на ЗОП, последните обявяват процедури за възлагане на обществени поръчки, като до приключване на процедурите и сключване на договори за обществени поръчки доставките се осъществяват по реда на вече действащите договори.
Любопитен момент се явява това, че в предложението на народните представители е заложена и промяна в чл. 14 относно изключенията за публични възложители, според която изключенията по ал. 1, т. 5 – 7 не се прилагат при доставка на стоки, които не се произвеждат от доставчика. Доколкото в чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 от ЗОП са разписани т.нар. „in-house“ изключения за публични възложители, каквито с промените се предлага да бъдат и частните лечебни заведения с преобладаващо публично финансиране – в качеството си на публичноправни организации, тази проекторедакция на закона вероятно цели да бъдат осуетени евентуални опити на частни лечебни заведения да заобикалят ЗОП чрез създаване на собствени търговски дружества, осъществяващи доставките на необходимите им лекарствени продукти, медицински изделия, и други стоки и услуги.
Също така, за разлика от текстовете на МС депутатският проект не съдържа предложения свързани с възлагането на дейностите в горските територии – държавна или общинска собственост.
Разлики се откриват и в мотивите на двата проекта. Докато този на служебното правителство акцентира най-вече на това, че ревизиите в закона се налагат поради наказателната процедура срещу България за неправилно транспониране на директивите за обществени поръчки, съответно посочва мотивите на ЕК, че формата на собственост не може да основание за изключение за лечебни заведения, които попадат в обхвата на дефиницията на публичноправна организация (каквито са и частните лечебни заведения, когато са с преобладаващо публично финансиране), в депутатския законопроект към текстовете за наказателната процедура на ЕК, дословно възприети от проекта на МС, се добавят и аргументи, свързани с някои (твърдени) икономически и финансови отражения на сега действащите правила на ЗОП за частните лечебни заведения с преобладаващо публично финансиране или контрол (за които, макар безспорно да задоволяват нужди от общ интерес, бе регламентирано, че не са публичноправни организации, с аргумента, че са търговски дружества, които оперират в условия на свободна конкуренция и евентуалните им загуби не могат да се покриват от бюджета).
По-конкретно, според мотивите на депутатския проект той въвежда режим на конкурентно и конкурсно начало при доставката на лекарствени продукти, които се заплащат на лечебните заведения от бюджета на Националната здравноосигурителна каса извън стойността на клиничните пътеки. В тази връзка се изтъква, че според публично изнесени данни и журналистически разследвания един и същи лекарствен продукт се закупува на цена 26 пъти по-висока от частни лечебни заведения за болнична помощ спрямо цените на доставка на лечебните заведения, провели процедури по ЗОП, чрез което на практика се ощетява бюджетът на НЗОК, а оттам и достъпа до здравеопазване на всички български граждани. Според вносителите, изменението потенциално ще доведе до намаление на разходите на НЗОК за лекарствени продукти извън стойността на клиничните пътеки в обхват между 50 и 100 млн. на годишна основа. Като причина за това се сочат многократно по-високите цени, на които НЗОК заплаща посочените лекарствени продукти на лечебни заведения за болнична помощ, които не провеждат обществени поръчки.
Основавайки се на посочените допълнени мотиви, депутатският законопроект също предлага въвеждане на общо задължение за провеждане на обществена поръчка при закупуване от всички лечебни заведения (без оглед на формата на собственост) на лекарствени продукти, медицински изделия, както и за доставката на стоки и услуги според общия режим на ЗОП.
Следва да се отбележи, че както в депутатския проект, така и в проектотекстовете на служебното правителство, се подчертава, че и лечебните заведения, чийто капитал е частна собственост, следва да прилагат закона, но само при условие че повече от 50 на сто от приходите им са от държавния и/или общинския бюджет, и/или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (с други думи, ако частното лечебно заведение се финансира в по-голямата част от непублични източници, задължение за прилагане на ЗОП за същото не възниква).
Със законопроекта, внесен в НС от група народни представители, може да се запознаете ТУК.
Източник: НС
На обществените поръчки в сектор „Здравеопазване” ще е посветен и двудневният семинар на Списание „ЗОП ПЛЮС”, който ще се проведе на 25 и 26 юли в София. Освен ефективното прилагане на актуалните промени в нормативната уредба, сред основни акценти на този единствен по рода си формат специализирано обучение ще са и особеностите при възлагането и участието в обществени поръчки чрез динамични системи за покупки (ДСП), спецификите при споразуменията по чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения, и др.
Сред уникалните предимства на обучението е и модулът за последваща обратна връзка и индивидуална онлайн среща с лектор, от което всеки участник ще има възможност да се възползва до 30 дни след събитието. За всички записали се са предвидени и ексклузивни учебни материали, много подаръци и специални двойни бонуси.
Повече за събитието на 25-26 юли вижте ТУК.
