На първо четене Парламентът прие промените в ЗОП за възлагане на обществени поръчки от частните болници
По време на пленарното си заседание на 7 май 2025 г. Парламентът прие на първо гласуване проект на закон за изменения и допълнения на ЗОП, с който се предлага обществени поръчки да се възлагат и от частните лечебни заведения с преобладаващо публично финансиране.
Както вече Ви информирахме, въпросният законопроект, внесен на 31 януари от група народни представители и почти идентичен със ЗИДЗОП от 2024 г. на последното служебно правителство, цели отпадането на две изключения от закона, които са обект на наказателна процедура срещу България, инициирана още през 2018 г. от Европейската комисия за неправилно транспониране на директивата по обществени поръчки – тези за частните болници и за някои дейности в горските територии.
Основната група предложения на проекта са в посока въвеждане на задължение за възлагане на обществени поръчки от всички лечебни заведения (в т.ч. частните такива), чиито приходи в по-голямата си част са от държавния и/или общинския бюджет и/или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Конкретните промени, предвиждани с тази цел, се изразяват в отмяната на чл. 5, ал. 1, т. 16 от ЗОП, където досега лечебните заведения бяха обособени като отделна категория възложители, и изменение на дефиницията на „публичноправна организация“ в § 2, т. 43 от ДР към ЗОП. По този начин всички лечебни заведения, които са с преобладаващо публично финансиране, съответно са обект на публично управление или контрол, ще се третират като публичноправни организации, т.е. като възложители по чл. 5, ал. 1, т. 14 от ЗОП.
В проекта на народните представители са заложени и текстове, предвиждащи, че в двумесечен срок от влизането в сила на закона частните лечебни заведения с преобладаващо публично финансиране също следва да приемат вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки, а в приложимите случаи да изградят вътрешно звено, отговорно за управление на цикъла на обществените поръчки. Предвидени са и преходни разпоредби, регламентиращи, че „заварените“ договори се приключват с изтичане на срока, определен в тях.
Втората група промени, лансирани с депутатския проект, са в посока отмяна на изключението от ЗОП относно възлагането на дейности в горски територии. Понастоящем, по силата на изрична норма на ЗОП за това се прилага ред, разписан в Закона за горите, което също бе определено от Европейската комисия като несъответно на общностните правила в областта на обществените поръчки.
За целите на тази втора промяна ще бъде отменена разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗОП, препращаща към споменатия специален ред, съответно ще бъдат направени и необходимите изменения в Закона за горите.
Освен съображенията на ЕК за проточилата се наказателна процедура срещу България, в мотивите на сегашния депутатски проект се допълват и някои финансови съображения, свързани с „публично изнесени данни и журналистически разследвания“, според които някои лекарствени продукти се закупуват от частните болници на многократно по-високи цени от тези, постигани при процедури по ЗОП от публични лечебни заведения, като по този начин се ощетява бюджета на НЗОК.
В тази връзка се твърди, че изменението в закона потенциално ще доведе до намаление на разходите на НЗОК за лекарствени продукти извън стойността на клиничните пътеки в обхват между 50 и 100 млн. на година.
При все че депутатският проект на ЗИДЗОП успя да събере достатъчна подкрепа на първо четене, дали той ще бъде приет и на второ гласуване към днешна дата остава въпрос с неясен отговор, особено предвид развитието на събитията по други подобни проекти в миналото.
Източник: НС
