ЕК обяви края на консултацията за промените в директивите по обществени поръчки: три становища от България, сред които и на КЗК
Европейската комисия (ЕК) обяви, че на 26 януари 2026 г. е приключила обществената консултация и поканата за представяне на доказателства във връзка с подготвяната ревизия на директивите от 2014 г. в областта на обществените поръчки. Инициативата е част от процеса по оценка и актуализиране на действащата правна рамка на ЕС в тази сфера на политиките на Съюза.
Според публикуваната от Комисията информация, консултационният процес е преминал при висока активност от страна на заинтересованите страни. В рамките на поканата за представяне на данни са подадени 745 становища, а чрез обществената консултация са получени общо 1 037 отговора. Подадените материали са публично достъпни в портала „Have Your Say“, като от България са регистрирани три предложения.
Становището на КЗК – гласове за по-пълен достъп до данните в ЦАИС ЕОП
Едно от българските становища е подадено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – националният орган, отговорен за прилагането на правилата за защита на конкуренцията, който също така има важна роля при предотвратяването и последващия контрол за законосъобразност на нарушенията в процедурите по възлагане на обществени поръчки.
В своята позиция КЗК акцентира най-вече върху необходимостта от по-ефективна превенция и ранно откриване на тръжните манипулации (т.нар „bid rigging“). Комисията отбелязва, че дейността на органите за защита на конкуренцията по правило има последващ характер – след възлагането на поръчката и често след нейното изпълнение, когато неблагоприятните последици вече са настъпили.
В този контекст КЗК настоява за осигуряване на пряк, автоматичен и постоянен достъп до националните бази данни за обществените поръчки, съдържащи пълна информация за възложителите, участниците, офертите, договорите и тяхното изпълнение. Според Комисията подобен достъп би позволил по-ефективно предотвратяване, разкриване и възпиране на тайни споразумения и други антиконкурентни практики още в хода на процедурите.
Позицията на КЗК е фокусирана основно върху подобряване на институционалната среда и на механизмите за контрол и надзор, без да се формулират конкретни предложения за промяна на отделни разпоредби на директивите.
Позиция на представител на малкия и средния бизнес
Сред българските участници в консултацията е и малко и средно предприятие, представляващо бизнес сектора. В изразената позиция на дружеството се подчертава значението на прозрачността, конкуренцията и ефективното използване на публичните средства.
От фирмата подкрепят идеята за по-широк и структуриран достъп до информация за обществените поръчки, както и за по-добра интеграция между националните регистри и европейските системи. Отбелязват се и практически затруднения, с които се сблъскват икономическите оператори, включително ограничената достъпност на данни и рискът от неравнопоставеност между участниците в процедурите.
В този смисъл позицията на бизнеса в значителна степен съвпада с институционалната гледна точка на КЗК, като и двете подчертават значението на качествените и пълни данни за функционирането на системата.
Контекст на българското участие в консултационните процеси
Следва да се отбележи, че макар участието на български заинтересовани страни в настоящата консултация да е ограничено до три становища, в рамките на предходни инициативи на ЕК, свързани с оценката на сега действащите директиви по обществени поръчки, български институции са представяли подробни позиции с конкретни предложения за промени.
Както Ви информирахме, в предишната консултация от началото на 2025 г. активност са проявявали, наред с други, Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, като в техните становища са били поставяни въпроси, свързани със сроковете на процедурите, основанията за отстраняване, необичайно ниските оферти, измененията на договорите и особеностите на поръчките в сектор „Отбрана и сигурност“. Тези позиции също формират част от по-широкия български принос към европейския дебат за развитието на правилата за обществени поръчки.
Следващи етапи в процеса
След приключването на консултацията Европейската комисия преминава към следващата фаза от процеса – изготвяне на подробна оценка на въздействието (impact assessment) и подготовка на законодателно предложение. В рамките на тази фаза ще бъдат анализирани получените становища, както и икономическите, социалните и административните ефекти от евентуалните промени.
След приключване на оценката на въздействието Комисията се очаква да представи конкретно предложение за изменение или замяна на действащите директиви, по предварителни индикации – в средата на 2026 г. В публичното пространство вече се обсъждат възможни нови елементи, включително въвеждане на критерии за насърчаване на европейското производство, разширяване на стратегическите обществени поръчки и по-нататъшна цифровизация на процесите.
С представянето на законодателното предложение на Комисията ще започне обичайната законодателна процедура на ЕС, включваща разглеждане и договаряне между Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. След приключване на тази процедура ще бъде приета новата правна рамка, която ще определи развитието на системата на обществените поръчки в Съюза за следващите години.
Източник: ЕК
