СЪВЕТ НАВРЕМЕ

В едно от своите сравнително малко на брой методически указания, които издаде през 2017 година, Агенцията по обществени поръчки разглежда въпрос колкото наглед прост, толкова и представляващ предизвикателство при възлагането на обществени поръчки. Става дума за използването на обособени позиции и попълването на обявлението в тези случаи.

Във въпросното методическо указание най-сетне се потвърждават няколко положения при използването на обособени позиции, които вече почти са приети за аксиоматични в практиката.

Първият коментиран момент е, че в оперативната самостоятелност на възложителя е да вземе решение дали да разделя поръчката на обособени позиции. В текста на разяснителният документ следва важно уточнение по отношение на очакваното и дължимо поведение на възложителя: „Когато реши, че разделянето не е целесъобразно, той е длъжен да мотивира това в решението за откриване (чл. 46, ал. 1 от ЗОП). Такова задължение не е предвидено за поръчките за доставки и услуги, чиято стойност е по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП (чл. 178, ал. 5 от ЗОП).“ Припомняме, че това са случаи, в които е допустимо провеждането на националната процедура „публично състезание“.

Като ключова характеристика на поръчката, наличието на обособени позиции изисква съобразяване и на друго важно правило – възложителят може да реши дали офертите да бъдат подавани за една, за няколко или за всички обособени позиции. Той трябва да посочи тази информация в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, съответно в поканата за потвърждаване на интерес.

В указанието се обръща специално внимание на това как следва да се процедира при попълване на раздел II. 1. 6) „Разделяне на обособени позиции“ на обявлението. За повече яснота при избора на една от посочените алтернативи е даден пример, че ако обществената поръчка е с десет обособени позиции и възложителят допуска участниците да могат да кандидатстват за десетте позиции, следва да се маркира поле „всички обособени позиции“.

В указанието изрично се подчертава, че поле „максимален брой обособени позиции“ се избира, когато възложителят не желае да се подават оферти от един участник за всички обособени позиции, а само за няколко от тях. При тази възможност в квадратчето следва да се посочи конкретна стойност в цифрово изражение. Например, ако при десет обособени позиции възложителят желае всеки участник в поръчката да може да подава оферти за до пет позиции, в това поле трябва да се укаже: „максимален брой обособени позиции – 5“. Тук указанието прави важно уточнение – „в този случай заинтересованите лица не са длъжни да подават оферти за всички посочени от възложителя позиции.“

Във връзка с друга особеност на нормативната уредба – възможността за подаване на оферти за няколко или за всички обособени позиции, от АОП отправят друг полезен съвет към възложителя: „… той има право да ограничи броя на обособените позиции, които ще се възложат на един изпълнител, като този брой също се посочва в обявлението“ (чл. 46, ал. 4 и 5 от ЗОП). За целта се попълва поле „Максимален брой обособени позиции, които могат да бъдат възложени на един оферент“ в раздел II.1. б) от стандартния формуляр. В случай че възложителят предвиди такова ограничение, той следва да посочи обективни и недискриминационни критерии или правила, които ще приложи, когато участник е спечелил по-голям от максимално допустимия брой обособени позиции (чл. 46, ал. 6 от ЗОП).

Подпомагащият текст на АОП добавя стойност и като посочва какъв е смисълът на разгледаните законовите текстове в настоящата им редакция. Методолозите по ЗОП обясняват, че ограничаването на броя на обособените позиции представлява механизъм за стимулиране на конкуренцията, предвиден в европейското законодателство, с който се цели улесняване на достъпа на малки и средни предприятия до обществени поръчки.

От АОП добавят важно предупреждение в този контекст: „Необходимо е обаче да се има предвид, че необоснованото прилагане на този подход крие рискове отделни обособени позиции да бъдат прекратени, поради липса на оферти или подадени неподходящи такива. В случай че липсата на интерес към поръчката произтича от ограниченията, поставени от възложителя, тогава при повторното възлагане не следва да се прилага чл. 79, ал. 1, т. 1 и чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗОП.“

В обобщение на изложеното, в методическото указание се подчертава, че използването на обсъжданите възможности трябва да се обмисля внимателно, тъй като възложителят е длъжен винаги да разполага с мотиви относно причините, поради които се ограничава участието на заинтересовани лица до обособени позиции.

Без да отричаме безспорната полезност на разгледаното указание, ще подчертаем голямото закъснение, с което идва то. Потребността от повече яснота по разгледаните въпроси, които едва ли могат да бъдат определени като най-сложните по материята, имаха за свой резултат и тематичната статия, която намери място на страниците на списанието още в началото на 2017 година. Казваме това не като изтъкване на консултантско самочувствие, а като напомняне за голямата необходимост, която е налице в Системата на обществените поръчки от методологическа подкрепа. Особено във времена на промени. Каквито безспорно предстоят през идната 2018 година. Да се надяваме, че именно в методологическата подкрепа по ЗОП ще е и една от промените, които ще се случат.