Заради наказателна процедура на ЕК пуснаха за обсъждане проект за промени в ЗОП, частните лечебни заведения стават възложители
На Портала за обществени консултации бе публикуван проект на Закон за изменение на Закона за обществените поръчки.
Видно от кратката предоставена информация, законопроектът е изготвен във връзка с процедура за нарушение № 2018/2268 по описа на Европейската комисия (ЕК), която разглежда статута на частните лечебни заведения съгласно ЗОП, както и предвидения в Закона за горите ред за възлагане на дейности в горски територии.
Със законопроекта се предлага промяна в разпоредбите, които определят собствеността като основен критерий, въз основа на който се преценява качеството възложител при лечебните заведения. По този начин се уеднаквява подходът при определяне статута на публичните и частните лечебни заведения като възложители на обществени поръчки, доколкото отговарят на условията за публичноправна организация. Уредено е и приключването на сключените от тях договори преди влизането в сила на предлаганите промени.
Като правна техника, промяната, свързана с лечебните заведения, се изразява в отмяната на чл. 5, ал. 1, т. 16 от ЗОП, където досега бяха обособени като отделна категория възложители. По този начин представляващите на лечебните заведения ще попадат в категорията на възложителите по чл. 5, ал. 1, т. 14 от ЗОП (представляващите публичноправните организации), когато отговарят на условията за това.
Наред с това, в § 2, т. 43 от ДР към ЗОП вече ще се указва, че „Публичноправна организация е и лечебно заведение по чл. 36-37 от Закона за лечебните заведения, което е финансирано с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации.“.
Според пар. 6 от ПЗР към проекта на ЗИДЗОП, лечебните заведения, за които възниква задължение за възлагане на обществени поръчки, привеждат дейността си в съответствие с чл. 244 и чл. 245 в двумесечен срок от влизането в сила на този закон. Уточнява се и това, че договорите, сключени от такива лечебни заведения до влизането в сила на този закон, се приключват с изтичане на срока, определен в тях.
Що се отнася до дейностите в горските територии, с проекта се предлага отмяната на чл. 17, ал. 2 от ЗОП, както и изменения в Закона за горите, които произтичат от тази отмяна. По този начин възлагането на дейности в горски територии ще следва да се осъществява по правилата на ЗОП.
За осъществяването на тази промяна, освен отмяната на чл. 17, ал. 2 от ЗОП се предлагат и множество редакции в Закона за горите. Подобни изменения всъщност бяха предвидени още в първия проект на Министерския съвет за промени в ЗОП, внесен в деловодството на НС още на 27.04.2023 г. от предишното служебно правителство. Този проект също предвиждаше разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗОП да бъде отменена, а включените в нейния обхват дейности занапред да бъдат възлагани по реда на ЗОП. С ПЗР на същия ЗИДЗОП се предлагаха и редица изменения в Закона за горите (в т.ч. отмяна на чл. 95, ал. 1 от ЗГ относно наредбата на МС, определяща условията и реда за възлагане на дейностите в горските територии – държавна или общинска собственост, както и отпадане на някои други норми на ЗГ, уреждащи реализирани от държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ дейности по създаване на гори, провеждането на сечи без материален добив и/или кастрене, и пр.).
След като преди второ четене в пленарна зала всички законопроекти за изменение на ЗОП бяха обединени в един общ, на последните заседания в Правна комисия свързаните със Закона за горите текстове не бяха подкрепени и отпаднаха от обединения проект. Това бе мотивирано от някои депутати с факта, че с ПЗР на ЗИДЗОП се предлага в ЗГ да се направят голям брой изменения, които в рамките на текущата законодателна процедура относно Закона за обществените поръчки е трудно да се прецени доколко са релевантни. Затова народните представители се обединиха около идеята, че ако Министерският съвет смята за нужни тези поправки, те следва да се извършат чрез нова процедура, като предложенията за промени в Закона за горите се гледат от Комисията по земеделието, храните и горите, където по същите би могло да се изрази компетентно мнение.
Излизането на проекта за промени в ЗОП не е изненада за експертната общност. Както вече Ви информирахме, в оповестената в началото на годината Законодателна програма на Министерския съвет за периода 1 януари – 30 юни 2024 г. (приложение към РМС №119/23.02.2024 г.), през първото полугодие Правителството се очаква да приеме нов ЗИД на Закона за обществените поръчки, което се налага с оглед все още неизпълнени ангажименти на България във връзка с процедура за нарушение 2268/2018 г. по описа на Европейската комисия за неправилно транспониране на Директива 2014/24/ЕС. Както е известно, посочената наказателна процедура е свързана с изключения от ЗОП, които не са изрично предвидени в директивите и в този смисъл се явяват в нарушение на общностното законодателство.
По повод на същата наказателна процедура при последните мащабни промени в ЗОП (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г.) бяха отменени няколко от дерогациите на ЗОП, заложени в чл. 13 и сл. от закона. Сред отпадналите текстове бяха и общите изключения по чл. 13, ал. 1, т. 18 от ЗОП (относно договори за изграждане и поддръжка на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница) и по по чл. 13, ал. 1, т. 20 от ЗОП (относно договори за закупуване от лечебни заведения за болнична помощ на лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина).
В същото време обаче останаха в сила някои други определяни като спорни изключения от приложното поле на ЗОП. Такава например е и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗОП, която предвижда, че възлагането на дейности в горски територии за създаване на гори, добив на дървесина и недървесни горски продукти се осъществява по реда на Закона за горите (ЗГ).
Като непосредствен повод за сега обявения проект на ЗИДЗОП можем да посочим и това, че на 24.4.2024 г. от Европейската комисия съобщиха, че е издадено мотивирано становище относно България (INFR(2018)2268) поради неспазване на законодателството в областта на обществените поръчки. Повод за поредното предупреждение на Комисията бе именно изключването на частните болници от правилата на ЕС за възлагане на обществени поръчки, дори когато те са частично финансирани с публични средства. Според разпространената информация, на България бяха дадени два месеца, за да отговори официално и да отстрани установените от Комисията недостатъци, като в противен случай Комисията ще предяви иск срещу страната пред Съда на ЕС. Този срок изтече в началото на настоящата седмица.
Обществената консултация по проекта на ЗИДЗОП ще бъде със стандартна едномесечна продължителност и приключва на 27.7.2024 г.
С проекта, мотивите към него и другите документи по обществената консултация може да се запознаете ТУК.
На обществените поръчки в сектор „Здравеопазване” ще е посветен и двудневният семинар на Списание „ЗОП ПЛЮС”, който ще се проведе на 25 и 26 юли в София. Освен ефективното прилагане на актуалните промени в нормативната уредба, сред основни акценти на този единствен по рода си формат специализирано обучение ще са и особеностите при възлагането и участието в обществени поръчки чрез динамични системи за покупки (ДСП), спецификите при споразуменията по чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения, и др.
Сред уникалните предимства на обучението е и модулът за последваща обратна връзка и индивидуална онлайн среща с лектор, от което всеки участник ще има възможност да се възползва до 30 дни след събитието. За всички записали се са предвидени и ексклузивни учебни материали, много подаръци и специални двойни бонуси.
Повече за събитието на 25-26 юли вижте ТУК.
Източник: Strategy.bg
